ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 96, 1990 г.
. Както ще се убедите – редакцията бе подложена на силен натиск от директора на „Булгарплод“ Теньо Андонов, за да бъде публикуван отговорът му на критичните статии, поместени във в. „Септември“ през февруари, август и септември, макар че отговорът на Т. Андонов засяга само двете публикации на журналиста Л. Лазаров… от февруари и август. Третата е на Съюза на арендаторите. Отговорът на Т. Андонов пристигна в редакцията на 31 октомври, т.е. след изтичане на едномесечния срок, в който би трябвало да го получим. Защо? – това е друг въпрос. Но редакцията не извържа на натиска и без да си оттегляме предложението ВрИК на ОбНС да състави специална комисия, която да разгледа случая поместваме възражението и на Димитър Влайков.
ПО ПОВОД НА „ОТ КОГО СЕ СТРАХУВАТЕ „ДРУГАРЮ“ ДИРЕКТОР?“
В ОТГОВОР НА СТАТИЯТА
Похвално е, че в Стара Загора е изграден съюз на арендаторите, търгуващи с плодове и зеленчуци. Но за учредяването на съюза на арендаторите работещи в системата на „Булгарплод“ – Стара Загора под ръководството на г-н Миланов, ръководството на предприятието официално разбра от страниците на в-к „Септември“. На 21.VІІІ.1990 г. (вторник) няколко дни преди цитираната дата, за създаването на съюза, ръководството на „Булгарплод“ проведе среща с всички арендатори от Стара Загора. Бе отчетено, че снабдяването на населението в гр. Стара Загора с пресни плодове и зеленчуци на този етап е добре. Но за разлика от други години – цените на дребно се увеличиха от 50 до 150%, а на някои артикули и над 200%. подчерта се, че не се спазват първоначалните постановки на СО „Булгарплод“ София, че при пазарния механизъм увеличението на цените на дребно не бива да надвишават повече от 50% изкупните цени. Повечето от арендаторите самоволно определят цените на дребно стремейки се максимално да печелят. „От кого се страхувате, „другарю“ директор та проваляте всички опити за организиране на среща с арендаторите по наболелите проблеми?“ В търговията преди много години се славеше една добра думичка – „честна търговска“, т.е. търговец обещае ли на друг търговец – връщане, лъжа и неточност нямаше. Идва времето когато тази коректност във взаимоотношенията би трябвало да се възвърне. Г-н Миланов казва, че е искал среща на ръководството с арендаторите, а фактически поставя въпроси на г-н Андонов – първо за територия на действие. Вече като властник, определя – Вие ще ми дадете на мен територия, в която само аз ще изкупувам на първо време – селата: Кирилово, Стара Загора и Горно Ботево. Отговора на г-н Андонов е, че при пазарната търговия купува този, който дава повече пари на производителя, а не от позиция на сила и монополизъм. На втория въпрос – поставен от г-н Миланов, искаме среща с ръководството. Г-н Андонов – „срещнете се с Влайков, той е мой заместник и се уточнете какви въпроси ще се разглеждат, след което ще проведем срещата“. Отговор – „Аз с него не искам да разговарям“! Вие ще дойдете“ – но конкретна дата не се определя. Е, г-н Миланов, това предприятие все още има директори. Все пак някак си и все още ще трябва да се съобразявате и с тях и да градите взаимоотношенията си. Кого г-н Андонов е оставил без работа? Отдаването на магазините под аренда не бе приумица на г-н Андонов, а изпълнение на правителствени разпоредби и се проведе на няколко етапа. първият започна от началото на януари 1990 година, близо месец преди цитираната от г-н Миланов – „символична стачка“ (ръководена от него), вторият етап без през март-април и третият завърши през май 1990 година. Подготовката за провеждането на търговете, арендните договори и арендни вноски в основни линии бяха разработени и проведени от бившия н-к отдел „Търговия“ г-н Миланов. За разясняване, запознаване и уточняване на отдаването под аренда обекти, бяха проведени многобройни срещи с търговските работници. Ръководството на предприятието сведе до минимум арендните вноски с цел да не бъдат ощетени търговските работници. Годишните арендни вноски започнаха от 500 лв. на 50% от тях бяха от 1000-3000 лв., на 35% от 6000-8000 лв. и останалите от 8000-12000 лв. Само двата „специализирани“ магазина бяха обявени за 15 000 и 18 000 лева при доказаност, че те трябваше да се обявят за 40-45000 лева. В интерес на истината трябва да кажем, че се допусна известна несправедливост по първоначалното отдаване под аренда с Указ 56, която бе поправена с 36 ПМС от 10.ІV.1990 г,. т.е. в търговете можеше да участвува всеки, който пожелае, допълнението беше – само за работниците в предприятието. Това беше едно недоглеждане от страна на правителството. получи се един парадокс – хора НЕ „тоталитаристи“, натрупали пари – спечелиха хубавите магазини, наддавайки безбожно много на търга, стъписвайки досегашните „собственици“ (магазинери). Този шок уплаши много наши добри магазинери, които не бяха и все още не са нагодени към „новия“, частен начин на търговия. Въпреки всичко 90% от търговските работници взеха магазини. На всички останали бе предложена работа в предприятието. И кого обвинява г-н Миланов? Сам себе си, че той и цитираните от него „стачници“ взеха най-хубавите магазини. Кого плашите г-н Миланов? Много добре ни е известно, че до края на годината една голяма част от арендаторите, ще имат капитал от порядъка на 80-100 000 лв., а Вашият личен капитал за Четири месеца набъбна на близо 400 000 хил.лв. и над 10-15000 долара. Да, Вие ще бъдете бъдещият милионер и безспорен бизнесмен в търговията с плодове и зеленчуци в гр. Стара Загора, а „тоталитаристите“ като некадърни могат да бъдат и на заплата. Говорите, че в магазините на този етап, липсват доста стоки. Да, така е и така ще бъде, когато търсенето определя предлагането и няма изобилие на стоки. Но нашето лично впечатление е, че в момента в този дефицит на всякакъв вид стоки – пазара с плодове и зеленчуци е най-добре снабден. Липсват тези стоки, които също бяха в изобилие – сухия лук, но такива фирми като Вашата изнесоха от България през това лято над 13 000 тона, защото липсваше сила в страната, която да Ви спре. За в бъдеще може би така ще бъде – през лятото ще изнасяме евтино на запад, а през зимата ще внасяме скъпо от запад. За разлика от другите фирми все още „Булгарплод“ разполага с достатъчно големи мощности и средства и въпреки всички неудачи прави усилия за внос на картофи, сух лук, портокали и др. на базата на бартерни сделки.
Димитър ВЛАЙКОВ
БЕЛЕЖКА НА РЕДАКЦИЯТА. Поместваме писмата на Т. Андонов и Д. Влайков с незначителни съкращения и запазваме стила и правописа на авторите. коментарът не е излишен, но не го правим, защото вече сме си казали мнението и защото смятаме, че спорът трябва да бъде решен с помощта на временния изпълком на ОбНС в Стара Загора.
