Ако си дете с починали родители, може и да не знаеш, че имаш право на държавна подкрепа. Никой не ти го казва.
„Как да търсиш или да се бориш за нещо, което не знаеш, че съществува“, казва пред Свободна Европа Ралица Коларова. Тя е сирак, а нейният попечител е дядо ѝ.
Когато е в 11 клас, тя открива случайно, че има право не само на държавна, но и на частна подкрепа от фондации. Това, че го научава случайно, много я ядосва – и заради безсилието от несправедливостта да загубиш родител, и поради факта, че никой не ѝ посочва правата ѝ.
Но тази история свършва добре. Тя я мотивира да помогне на други, които са в нейното положение, и да събере на едно място разпръснатата информация.
Свободна Европа поиска да разбере на колко души помага това, но две държавни институции, отговорни за подобни данни, не отговориха на въпроса за броя на децата с един или двама починали родители.
„Сам постигам“
В последните две години от гимназията Ралица Коларова се бори да открие възможностите за подкрепа, на каквато има право, сблъсквайки се с институционално безразличие и бюрокрация.
В края на този път тя създава платформата „Сам постигам“, която събира цялата информация за възможностите за подкрепа, които съществуват в България – от държавни и частни източници. В сайта Ралица описва целевите групи, нужните документи и начините за кандидатстване за помощи и стипендии.
Днес тя е студентка втори курс в Геолого-географския факултет в Софийския университет. Когато има време, чете, танцува и рисува. Вече е получавала награди – например второ място в конкурса „Млад благотворител“. Именно с паричната награда и помощта на програмист тя създава платформата „Сам постигам“.
„Като човек, преживял загуба на родител, смятам, че всички, които имат такива трудности и неволи, трябва да ги приемат като мотив да се борят и да постигат“, казва тя.
Хиляди деца и младежи с един или двама починали родители, за които се грижат настойници, попечители или държавата, имат право на помощи и стипендии. От Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и подопечната му Агенция за социално подпомагане (АСП) не отговориха на въпросите на Свободна Европа колко на брой са тези деца към настоящия момент.
Сега, след като е свършила работата на държавата да информира тези деца за възможностите, които имат, Ралица очаква образователното и социалното министерство да се припознаят и да дадат широка гласност на сайта ѝ. Тя се свързва с двете министерства, от социалното разпространяват сайта до националното сдружение на общините, но има какво още да се желае.
Сайтът ѝ е полезен не само за децата сираци, а и за техните настойници, попечители, за родителите, загубили съпруг или съпруга, за центровете за настаняване от семеен тип и децата в институциите.
Бързият отговор
Освен че събира и публикува информацията, Ралица Коларова влиза и в разговор с хората, които стигат до нейния сайт. Гледа да им отговаря максимално бърз, а когато въпросите са по-специфични, свързани с правни аспекти и изключения от общото правило, препраща към институции или фондации.
Мотото на сайта е „Информирани за успех“, защото „ако не знаеш някакви базови възможности, от които тръгва стълбата за твоя успех, ако не знаеш, че има първо стъпало, ти изобщо не знаеш, че съществува тази стълба или пък тя е някъде много високо или много далече от теб и ти започваш да се демотивираш“.
Нови планове
Ралица Коларова иска сайтът ѝ да прерасне във фондация, за да стане каузата по-устойчива. Засега проучва възможностите и търси доброволци.
Тя не отрича, че най-силните ѝ качества са целеустременост и борбеност, но в момента се стреми да ги усъвършенства, т.е. да си позволи да греши. Така казва – че едното е свързано с другото.
„Понякога твърде силното пренавиване, за да изпълниш дадена цел, може да те разклати и да изпаднеш до състояния, които те карат да мислиш негативно“, казва тя.
„Колкото човек е целеустремен, амбициозен и мотивиран, толкова и трябва да си дава време да си почива, да греши и да се поправя, да не се притеснява, че може да не знае нещо. Напоследък ми се случват неща, които ме карат да виждам, че да грешиш понякога те учи на много“, добавя тя.
