В миналото хигиената от днешна гледна точка е била ужасна.
И наистина миенето в много домодерни общества по света се разглежда като един излишен ритуал, който единствено би могъл да доведе до рискове за здравето на човека.
Твърде рядко се случва и хората да се събличат. Измиването обикновено става с дрехи. Често спането също се извърша с дрехи.
Самото миене пък е насочено към онези части на тялото, които са изложени на природата, не са покрити с материя и поради това най-бързо се замърсяват. Ето защо това са ръцете, краката и лицето.
Водата в Исляма
Къпането е свързано с водата. В това отношение животът през вековете в Османската империя определено има благоприятстваща роля. Тя се дължи на обстоятелството, че сред турското население има култ към водата.
Тъй като мюсюлманската религия възниква в полупустинния Хеджаз, постоянният риск за пътника от жажда води до развитието на една подобна култура и мислене. На водата Ислямът приписва чудодейни свойства свързани с даването на живот, както и пречистваща сила. Аллах е сътворил човека от вода. Дъждовете, реките и създадените от човека водоизточници също се разглеждат като израз на благословията на Аллах към хората. Заедно с тревата, с която се храни добитъкът, и с огъня, водата е едно от трите неща, с които Аллах е дарил мюсюлманина. Ислямът учи още, че е голям грях да не се даде вода на пътник.
Самата вода пък е нужна за изпълнение на една част от ислямските ритуали. Пророкът Мохамед казва на своите последователи: „Чистотата е половината от вярата“. Пречистването на индивида с помощта на миенето е задължителна част от молитвата в ислямския ритуал. Налице са и твърде подробни правила как и в какъв ред да бъдат измивани отделните части на тялото.
Водата в градските центрове на Османската империя
За целите на хигиената в миналото много помагат реките. Разчита се и на бунари (герани), кладенци и естествени извори. Благодарение на османската култура на немалко места има построени чешми.
Интересна е ролята и на благотворителни заведения като имаретите. Там, съгласно повелите на Исляма, се раздава безплатна храна на бедни хора и поклонници. Тези институции обикновено са част от общ вакъфски комплекс. В тях задължително има и джамия, но и водни съоръжения – шадравани и чешми.
Поради важността на водата в Исляма, особено в градските центрове на Османската империя, водоснябдяването е добре развито. Там са налице множество общестени чешми. Изворите също са каптирани. На добро относително водоснябдяване се радват градове като Татар Пазарджик, Разград, Казанлък, Дупница, Севлиево, Айтос, Сливен, Ямбол и други. Постепенно в по-богатите турски къщи започват да се вкарват чешми и в двора.
За самите турци пътешествениците обикновено свидетелстват следното: „Този, който не се къпе 2-3 пъти седмично, смятат го за нечистоплътен“. Или: „Много ми хареса спретнатият и чист вид на турците, с които разговаряхме, и това, че мият краката, ръцете и лицата си, въпреки че в известна степен се изсилваха“.
Както изтъква историчката Райна Гарилова, това определено контрастира с рядкото къпане, най-вече при възрастните българи. Разбира се, в градовете, където има турско население и хамами (бани), ситуацията започва да се променя, особено в последните десетилетия под османска власт. Ала и тогава на баня се отива, казва Гаврилова, по-скоро преди голям християнски празник.
Баните са големи и важни пространства. Те са средоточия на обществен живот в градските центрове. Добре известно е, че след създаването на Източна Румелия по Берлинския договор големият хамам (баня) в Пловдив е превърнат в сграда, където се помещава Областното събрание. Точно съблекалнята става заседателна зала. По този повод, описвайки една предизборна кампания, Иван Вазов кръщава едно от произведенията си „Кандидат за Хамама“.
Тъжната първоначална картина в нова България
В нова България редица наблюдатели обръщат внимание на липсата на канализация поради скъпата ѝ направа. Говорят още и за една съмнителна чистота на водата в кладенците. Споменават се и примитивните и непокрити герани.
Наблюдатели на санитарното състояние в общините обръщат внимание как самото население не свързва ширещите се зарази с немарливото състояние на водоизточниците. Въпреки добрата вода наоколо то най-често пие замърсена такава.
Преди години историкът Румен Даскалов обърна внимание как през 1911 г. лекар констатира, че поради немарливост населението дори съсипва и наследството, оставено от турците. Те пък поради религиозното си отношение към водата изграждат в миналото твърде много водопроводи и чешми.
Ето защо при така описаната ситуация няма как да не се натъкваме на множеството случаи на ниска лична хигиена. Липсата на навици за редовно къпане е пословична. Никола Начов свидетелства: „Твърде рядко тялото на селянина вижда баня и какво-годе умивание“.
Модернизация и промени
Още преди войните в началото на XX в. обаче санитарните власти в София вземат мерки срещу телесната нечистота на работещите на обществени места. Те задължават всички хлебари, млекари, касапи и гостилничари да посещават баня най-малко два пъти в месеца.
В хода на годините постепенно започва да се изгражда модерна водопроводна система. До 1939 г. вече цели 57 от тогавашните 97 града са напълно водоснабдени. В 15 от тях това е сторено частично. По-лоша е обаче ситуацията в селата. От 4 289 села в навечерието на Втората световна война едва 380 имат пълно водоснабдяване, а 596 – само частично.
За банята в Горна баня с нейната минерална вода имаме картинно описание от Иван Вазов, носещо заглавието „Един български Херкулесбад (Горнебянянски впечатления)“.
Там четем следното: „Между това, по десет часа банята трябваше да се освободи от жените, за да влязат мъжете, според правилника. Но ний сме в Ориента: банята стана достъпна за силния пол само в 10 ¾ часа. Когато влязох и аз с други ожидающи, повърхността на водата в „окропата“ … имаше белезникавия цвят на мътеницата… Няколко души влязоха и се цамбурнаха в гьола, като подигнаха високи мътни талази и попръскаха всичко: това бе сюблимно, досущ ореинтално, чисто българско. Бай Ганю беше тук жив. Тия добри човеци не изикаха само „Я булгар!“
*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
