Годината е 1949 г. Президентът на САЩ Хари Труман държи реч при подписването на Северноатлантическия договор във Вашингтон и отправя ясно и кратко послание, с което задава тона за десетилетия напред:
„За нас войната не е неизбежна. Хората с кураж и визия все още могат да определят собствената си съдба. Те могат да изберат робство или свобода, война или мир. Аз нямам съмнения какво ще изберат“, казва Труман.
75 години по-късно Алиансът отбелязва момента, в който 12 съюзници поставят подписи, за да се ангажират с трансатлантическите отношения и да се справят със заплахата от Съветския съюз (СССР) за мира и сигурността в Европа.
12-те държави са Белгия, Канада, Дания, Франция, Исландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Норвегия, Португалия, Обединеното кралство и Съединените американски щати. Когато виждат как пада Желязната завеса, която разделя Европа, те се съгласяват с принципа на колективната отбрана, който е в основата на НАТО до днес.
Описан в член 5 от Договора за НАТО, принципът гласи, че ако една страните членки бъде нападната, това е нападение срещу всички останали.
Сега на срещата на върха на Алианса, която започва във вторник във Вашингтон, със сигурност ще бъде отбелязано, че член 5 е бил задействан само веднъж. Това се случи след терористичните атаки срещу САЩ на 11 септември 2001 г.
По ирония на съдбата при създаването на НАТО САЩ са едни от от най-скептично настроените към договора и към член 5.
Държавата, която с ядрения си арсенал дава гаранции на съюзниците и сила на договора, тогава се притеснява, защото текстът значи автоматично обявяване на война. Но Конституцията на САЩ дава такова право само на Конгреса. Това каза пред Свободна Европа (RFE/RL) историкът по въпросите на НАТО и професор във Военния колеж на армията на САЩ Джон Дени.
Към онзи момент Вашингтон вече е подписал Пакта от Рио от 1947 г. Той гарантира взаимопомощ в цялото Западно полукълбо, но не поема никакви военни ангажименти.
Дени казва, че това събитие е отворило вратата за петте европейски партньори – Белгия, Франция, Люксембург, Нидерландия и Обединеното кралство, да се обърнат към САЩ при нужда, а целта е европейска колективна отбрана.
Ние сме били партньори по неохота. Идеята е на британците. От Европа САЩ искат икономическо прераждане
„Ние сме били партньори по неохота. Идеята е на британците. От Европа САЩ искат икономическо прераждане“, казва Дени.
Въпреки че пред американското общество се казва, че договорът е път за противопоставяне на комунизма, Дени казва, че „скритата причина“ за съюза е свързана с американската нужда от икономическа стабилност и успех в Европа.
Труман казва, че НАТО ще бъде „крепост, която ще ни позволи да се заемем с истинската работа на правителството и обществото – работата за постигане на по-пълноценен и щастлив живот за всички наши граждани“.
По думи на Дени събитията от 1948 г. – превратът в Чехословакия и съветската блокада на Берлин, са подействали като предупреждение за САЩ за въздействието на нестабилността на европейската икономика и са „променили мисленето във Вашингтон“.
В крайна сметка договорът е написан „по начин, по който ние, американците, настояваме“, казва Дени. Той не изисква автоматичното обявяване на война и затова получава силна двупартийна подкрепа в Конгреса.
В началото на 1949 г. проектът е готов и договорът е подписан на 4 април във Вашингтон на среща на лидерите на 12-те страни основателки. СССР е уведомен, че Организацията на Северноатлантическия договор означава, че нейните членове ще имат обща отбрана.
Сега, докато Вашингтон се подготвя да бъде домакин на срещата на върха на НАТО от 9 до 11 юли 2024 г. и да отбележи 75-ата годишнина от създаването на Алианса, важността на член 5, както и ключовите задачи пред НАТО влизат в дневния ред на няколко събития на мозъчни тръстове в столицата на САЩ.
Няколко души отбелязаха, че целостта на НАТО е била подложена на изпитание в края на Студената война, когато Алиансът вече не е изправен пред съветската заплаха, за която е „създаден, за да се фокусира върху нея“. Това каза Макс Бергман, директор на Европейския център на CSIS.
Други припомнят, че по онова време някои политици твърдят, че НАТО вече не е необходима, докато други защитават тезата за нуждата от адаптиране на съюза към новия световен ред.
Филип Дикинсън, заместник-директор на Инициативата за трансатлантическа сигурност в Атлантическия съвет, каза, че краят на Студената война е довел до „истинска промяна в позицията и целта на НАТО в света“.
През този период НАТО създава програмата си „Партньорство за мир“, а през 1994 г. дори кани Русия да се включи в нея. Това споразумение трае 20 години – до незаконното анексиране на Крим от Кремъл през 2014 г.
След създаването на програмата идват и двете големи вълни на разширяване на Алианса след края на Студената война – през 1999 г. и 2004 г. Тогава се присъединяват няколко централноевропейски, балтийски и балкански страни, сред които и България.
По-късно Алиансът се преориентира – фокусира се върху международни операции, борба с тероризма и управление на кризи. Съюзниците от НАТО започват и мироопазващи мисии извън Северния Атлантик, включително в Ирак и Косово. Заедно с това НАТО увеличава сътрудничеството си с държави извън Северния Атлантик, особено в Индо-Тихоокеанския регион.
Четири от 35-те партньорски държави на НАТО – Австралия, Япония, Нова Зеландия и Южна Корея, са поканени на срещата на върха на Алианса, посветена на заплахите в Индо-Тихоокеанския регион. Най-голямата заплаха там, разбира се, Китай.
Повечето от останалите 31 партньорски държави на НАТО са от Източна Европа, Средиземноморието и Близкия изток. Това са региони, в които често възникват конфликти, а в момента в Източна Европа се води най-голямата война от 1945 г. насам – непредизвиканата инвазия на Русия в Украйна.
На срещата на върха са поканени всички членове и партньори на НАТО, освен временно отстранените Афганистан, Беларус и Русия. В това число влиза Грузия, въпреки приетия от Тбилиси закон за „чуждестранните агенти“ по руски модел.
На срещата във Вашингтон ще бъде и самата Украйна, за която ръководството на НАТО и страните членки от месеци настояват да бъде включена при следващото разширяване на Алианса.
Очаква се войната в Украйна и новите регионални заплахи за НАТО да бъдат основни теми на срещата на върха на ръководителите на 32-те държави членки на пакта. На нея също така ще стане ясно, че за своите 75 години Алиансът се е разраснал, за да поеме много повече от съветската заплаха, за чието ограничаване е създаден.
Въпреки тази еволюция, думите на Труман от 1949 г. все още звучат актуално:
„Нашият метод за постигане на международно единство чрез доброволно сдружаване на различни държави, посветени на обща кауза, е ефективна стъпка към въвеждане на ред в нашия неспокоен свят“.
