Българските зърнопроизводители искат отмяна на европейския регламент за безмитен внос на украинско зърно и излизат на протест за пореден път.
„Складовете на българските земеделски производители са пълни със залежала продукция. Пазар за българското зърно няма. Жътвата предстои след два месеца“, казаха от Националната асоциация на българските зърнопроизводители. Според данните им 40 на сто от миналогодишната реколта от зърно и слънчоглед стои непродадена.
ЕС премахна митата и квотите за внос на зърно от Украйна.
Вносът на украинско зърно в Европейския съюз стана възможен след като през май миналата година ЕС премахна митата и квотите за внос на зърно от Украйна, за да подпомогне страната и да улесни достъпа ѝ до пазари извън ЕС.
Очакванията бяха, че украинското зърно ще минава транзитно през ЕС напът за традиционните си пазари. Според зърнопроизводителите обаче то наводнява вътрешните пазари на страните членки и подбива цените на местните производители. А ниската му цена се оказва твърде примамлива за местните купувачи и търговци.
Какво става с износа от България
През април Министерството на земеделието и храните (МЗХ) отчете драстичен спад в износа на българско зърно по море. Тези данни обаче не дават точна картина, защото включват единствено информация от пристанището във Варна. Затова нека да разгледаме числата от статистиката от последните години.
Годината преди войната (2021 г.) е силна за българските зърнопроизводители. Произведени са над 7 млн. тона пшеница, от които над 5 млн. тона са изнесени (71 на сто).
В годината на войната (2022 г.) има чувствително увеличение на засетите площи с пшеница, ечемик и ръж, според оперативните анализи на МЗХ. Добивите обаче са по-слаби – малко над 6 млн. тона. От тях са изнесени близо 4 млн. тона, по данни на МЗХ (64 на сто). Т.е. сравнението между двете години показва реален спад при износа на пшеница с около една десета.
Вносът на украинска пшеница в България започва през юни 2022 г., показват данните на Националния статистически институт (НСИ), които Свободна Европа получи. Общото количество, внесено през миналата година, е близо 20 хил. тона. Данните показват, че вносът на украинска пшеница не е значителен на фона на местното производство.
Според производителите обаче проблемът е, че украинското зърно влиза в България през много и различни търговци, което променя страната на произход по документи.
„Проблем е вътрешнообщностната търговия. Правили сме си експеримент да проверяваме и се вижда, че след украинската фирма има девет фирми прекупвачи“, каза за Свободна Европа Радослав Христов, председател на Тракийски съюз на зърнопроизводителите.
Това означава, че зърното от Украйна може да мине през някоя друга държава от ЕС и да дойде в България като вътрешнообщностна търговия. Тези количества не се отразяват в статистиката като „внос от Украйна“.
От Украйна идва по-евтино, но в магазина е по-скъпо
Основният проблем за българските производители е свързан с вноса на слънчоглед. Той нараства след май 2022 г. По данни на МЗХ вносът на слънчоглед се е увеличил 45 пъти за една година и през 2022 г. е достигнал 900 хил. тона.
„Близо 80% от годишния добив на българските производители не е продаден, а е заместен от слънчогледа от Украйна“, каза пред БНР Тодор Джиков, зам.-министър на земеделието.
При тази цена олиото в магазина трябва да струва 2,10 лева за литър.
„Украинският слънчоглед се купува в момента на 800 лева на тон от българските преработвателни предприятия, а на мен ми предлагат 700 лева“, каза Радослав Христов. По думите му преработвателните предприятия в момента работят само с украински слънчоглед.
„При тази цена олиото в магазина трябва да струва 2,10 лева за литър, а то се продава по-скъпо“, каза Христов. Според правителствения сайт foodprice.bg в момента средната цена на олиото в магазините е 4,66 лв.
Свободна Европа разговаря с представител на едно от големите предприятия за производство на олио, който пожела да остане анонимен.
„Ние трябва да купим суровина на пазарна цена. Не можем да дадем по-висока, а цените се определят от външния пазар“. Той каза, че в момента се работи основно с украинска суровина. По отношение на цената на олиото коментарът му също е, че тя е пазарна.
„Всеки прави сметката на другия, без да му знае разходите“, каза представителят на преработвателното предприятие, с когото разговаряхме.
Проблемът не е само в България
Вносът на украинска земеделска продукция притеснява и фермерите в още няколко европейски държави. В писмо от 31 март до Европейската комисия премиерите на Полша, Словакия, Унгария, Румъния и България казаха, че каналите, предназначени да доставят украинско зърно до световните пазари, не работят по план.
През юли беше подписано споразумение по плана на ООН, което позволява отново да се изнася украинско зърно, въпреки че в страната се води война. Споразумението имаше за цел да гарантира безопасното транспортиране на селскостопански продукти от черноморските пристанища и е известно като Черноморска инициатива за зърното.
Зденек Кубиска, председател на борда на Чешката асоциация за стоки и фуражи, каза, че украинското зърно е започнало да наводнява пазарите на ЕС след стартирането на Черноморската инициатива. Според него някои украински култури не достигат до развиващите се страни, както е планирано, а се продават в ЕС. Основно в Испания и Италия. Кубиска обвини посредниците в Турция, където първо се изпраща украинското зърно, че го изпращат в ЕС, а не в страни от развиващия се свят.
Ян Долезал, президент на Аграрната камара на Чешката република също обвинява турските търговци. Той каза, че те се възползват от ситуацията.
„Като се има предвид, че селскостопанските стоки не се внасят в ЕС от фермери, а от търговци, това всъщност не помага на украинските фермери, които на практика получават малка част от реалната цена“, каза Долезал.
„Вярно е, че някои [наети от Световната хранителна програма кораби] отиват в Турция за производство на брашно. След това обаче цялата храна се изпраща по направление в страни като Афганистан, Етиопия, Кения, Сомалия и Йемен“, каза говорител на Програмата за Свободна Европа.
Преди инвазията на Русия Украйна доставяше 42 на сто от слънчогледовото олио, търгувано на световния пазар, 16 на сто от царевицата и 9 на сто от пшеницата, според данни на Организацията на ООН за прехрана и земеделие. Цели държави, особено в Близкия изток и Африка, бяха зависими от украинския внос на тези продукти. С блокираните пристанища и отрязаните алтернативни маршрути за корабоплаване, около 20 млн. тона зърно бяха блокирани в Украйна през 2022 г., преди лятото и преди прибирането на следващата реколта реколта.
За да се справи с нарастващата криза, Европейската комисия на 27 април 2022 г. предложи да спре за една година всички мита и квоти върху износа на украински стоки, включително селскостопанска продукция.
В опит да овладее кризата Брюксел предложи общо 56,3 млн. евро компенсации на засегнатите фермери, от които България ще получи 16,7 млн. евро.
