Българските трудови мигранти не се интересуват особено от местните събития в страната, в която работят. Българската диаспора в повечето държави с голям брой емигранти не е и особено организирана и не провежда форуми или чествания. Обичайно се събират със сънародниците си по заведения.
Това са част от резултатите от мащабно проучване на българската емиграция зад граница, което бе провеждано на етапи след 2007 г. от Института за икономически изследвания към БАН с помощта на статистици, социолози и икономисти от УНСС.
Те правеха теренни проучвания в много държави от Западна Европа, най-вече в Испания, Великобритания и Германия. Тези три държави според данните от изследването обхващат около 58% от текущата емиграция на български граждани. 30% са в Испания, 15% във Великобритания и 13% – в Германия, съобщава „24 часа“;
Проучванията установиха, че след 2007 г. са се засилили предимно нагласите за краткосрочна трудова миграция, а не за постоянно преселване. През годините се е оказало, че от онези 60 хиляди българи, които са твърдели, че ще отидат за постоянно да живеят в чужбина, не повече от 10% са осъществили намерението си
Емиграцията от България в резултат на смесени бракове с местни е по-скоро изключение. Обичайният модел е да замине цяло семейство или първо на работа да отиде единият член от семейството, а след това и останалите.
Друг извод от това изследване е, че през последното десетилетие българите като цяло са станали по-толерантни както към желанието на хората да отидат да живеят в друга държава, така и към мигрантите, които идват у нас. Самите анкетирани български емигранти в чужбина декларират в повечето случаи, че не са усетили некоректно отношение на местните хора към тях.
Причините за прекъсването на престоя в чужбина и завръщането в България са най-често изцяло икономически, като периодът на най-масово завръщане на български граждани от емиграция съвпада с разгара на световната финансово-икономическа криза през 2009-2012 г.
Друга особеност на българската емиграция е, че около 42% от анкетираните са казали, че са заминали за конкретната държава, след като са получили покана или поне информация от друг свой познат сънародник там.
Друго изследване на нагласите за емиграция от България, проведено от Института по социология към БАН, показва, че през последните години от страната ни няма изтичане на мозъци, а само на работна ръка. Според ръководителя му доц. Борис Попиванов напоследък се променя структурата на българската трудова емиграция, като започва да се увеличава делът на хората с ниска квалификация. Изследването беше съсредоточено само върху младите хора и се оказа, че 61% от тях у нас нямат нагласа да емигрират.
Освен това материалната мотивация за напускане на България доминира и на практика липсват други основания. Променят се и държавите, които най-силно са желани за заселване. Докато през 90-те години на миналия век това са били основно САЩ и Канада, то сега 42% от тези, които искат да емигрират, посочват Германия като желана дестинация, а други 32% – Великобритания.
