Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group |
Ръстът на работната заетост в България, който е по-колеблив, отколкото в други страни в Централна и Източна Европа, не води до по-голяма заетост на офис площите, дори обратното, защото повечето компании работят в хибриден модел между домашен офис и офис. Това обясни Михаела Лашова, изпълнителен директор на консултантската компания Cushman & Wakefield Froton, по време на имотния форум BalRec, организиран от „Градът медиа груп“.
Хибридният модел на работа е една от тенденциите в глобален план на имотния пазар, които Лашова очерта и допълни, че тя трудно ще бъде променена. Проучване на Cushman & Wakefield сред клиенти е показало, че към момента под 30% от служителите у нас са в офис сградите.
„Те са наети, имат дългосрочни наеми, които се обслужват, но служителите не работят от офиса, а предимно от домовете си. Това е възможно в IT и BPO сектора, но възникват допълнителни проблеми на ниво мениджмънт, тъй като различните служители работят в различно време от деня и целият стрес за спазване на сроковете попада върху мениджърите. Компаниите опитват да върнат служителите си в офиса поне в няколко дни от седмицата, но срещат сериозен отпор“, отбеляза Лашова и допълни, че офис кризата в България се превръща в HR криза, на която трябва да се намери решение.
В Европа доста от компаниите хибридно са върнали част от служителите си в офиса и се очаква и в България все повече компании да го направят с нарастване на темпа на ваксиниране в страната.
Лашова отчете тенденция на възстановяване на строителството, като от април много от проектите, които са били спрени миналата година заради несигурност и неяснота как ще се развие пазарът, са започнали да се изграждат.
72% от всички проекти в процес на изграждане у нас към края на първото полугодие на 2021 г. са в жилищния сектор. Те са следвани от промишлени сгради, което е нова тенденция за България, съобщи още Михаела Лашова.
Тя обясни увеличаването на дела на промишлените и логистични имоти в имотния пазар у нас с ръста на промишленото производство и с навлизането на чуждестранни инвеститори в сектора. „Докато в предишни години фокусът беше насочен към жилищата и офисите, тази година нямаме нови офис сгради, чието строителство да започва сега, а само сгради, които се довършват“, отбеляза Лашова.
Друга тенденция е фокусът върху строителството на логистични имоти и жилищни сгради. „Големи инвеститори като Blackstone, Allianz, CBRE Global инвестират в индустриални имоти и жилищни сгради с цел наемане. Това рефлектира върху обема на инвестициите в световен мабащ за първото полугодие – ръст от 73% при индустриални имоти и 28% при жилищни сгради. В същото време има спад на инвестициите в офиси с 32% и в търговски площи. Растат инвестициите в домове за възрастни хора – алтернативен продукт, върху който се фокусират много инвеститори, тъй като голяма част от населението в Европа е застаряващо“, отбеляза Лашова.
У нас трендовете се запазват, като фокусът е върху строителството на жилищни и индустриални имоти. „Нашият инвестиционен пазар тази година е в доста малки обеми със сделки от 130 млн. евро, като водещи са офисите. Следват индустриалните имоти и парцелите за жилищно строителство“, каза Лашова.
Трета тенденция, която според Лашова ще промени начина на работа и мислене в имотния сектор, е устойчивостта. „Все повече американски и европейски инвеститори търсят проекти, които отговарят на ESG критериите. Големи международни инвеститори отказват да инвестират в проекти, които не отговарят на тези критерии. ESG рейтингът става ключов и при финансирането и банковите институции. Дори в България той вече е част от въпросниците, които някои от големите банки изпращат до своите клиенти. Бизнес имотите трябва да покриват критерия за устойчивост и тази тенденция ще се запази през следващите пет години и ще трябва да се адаптираме към нея“, каза Лашова.
Тя посочи, че имотният пазар у нас е изправен пред редица предизвикателства, макар да е далеч по-активен от миналата година. Освен трудностите пред световната и местната икономика предизвикателство у нас ще бъде и политическата криза, смята Лашова.
