Преди ден Народното събрание състави всички 22 постоянни комисии, които подпомагат законодателната дейност на депутатите. Това се случи месец след началото на парламента и по-малко от месец преди предполагаемия му финал.
Народните представители разпределиха ресорите си, въпреки че първият мандат за съставяне на правителство пропадна, а позициите на партиите към момента говорят, че редовен кабинет няма да се състави нито с втория, нито с третия мандат. Това на практика означава, че страната е на прага на трети парламентарни избори за тази година.
Докато процедурата се изясни финално обаче има технологично време. Още повече, че през изминалите дни президентът Румен Радев обвърза връчването на проучвателните мандати за съставяне на правителство с гласуването от парламента на предлаганата от служебния кабинет актуализация на бюджета.
Отговорът от Народното събрание дойде в сряда, когато по време на първото заседание на комисията по бюджет и финанси партиите се обединиха около идеята, че няма да позволят да бъдат пришпорвани с гласуването на актуализацията и ще отделят толкова време, колкото сметнат на нужно.
Тази заявка, заедно с разтегливите срокове за връчване на проучвателните мандати, записани в конституцията, гарантират поне още две седмици сигурен живот на 46-тото Народно събрание.
Това налага и въпросът – какво ще работят депутатите? А от него логично следват и други два – могат ли да свършат нещо мнозинството от партиите и какво е то?
Оказва се, че въпреки обтегнатите отношения, които повечето парламентарни групи демонстрират, между тях все още има обединителни теми. А около темите се събира и достатъчно парламентарно мнозинство, с което т.нар. протестни партии, заедно с БСП, могат да прокарат законови промени.
Проверка на Свободна Европа сред всички групи показа, че нагласата е в настоящия парламент, независимо колко ще е дълъг животът му, да бъдат премахнати специализираните съдилища и прокуратури.
Веднага след това депутатите възнамеряват да отнемат Бюрото за защита на свидетели от главния прокурор Иван Гешев и да го върнат в структурата на Министерството на правосъдието, както беше преди.
Бюрото за защита и спецправосъдието
Такива намерения декларираха пред Свободна Европа зам.-председателката на парламента и групата на „Има такъв народ“ (ИТН) Виктория Василева, съпредседателят на „Демократична България“ (ДБ) Христо Иванов, съпредседателката на „Изправи се.БГ! Ние идваме“ (ИБГНИ) Мая Манолова, както и отговорникът по законодателната дейност на БСП Крум Зарков.
Оформя се консенсус, а и имаме време.
„Оформя се консенсус, а и имаме време. Темите, по които имаме консенсус с колегите, са от една страна на премахнем специализираните съдилища, а от друга да отнемем от главния прокурор контрола над Бюрото за защита на свидетелите„, коментира Виктория Василева.
Според Крум Зарков е напълно реалистично „да се премахнат спецсъдилищата и да се уредят всички произтичащи от това последици“ в рамките на този парламент.
„Няма проблем всичко по тази тема, а и по другата – връщането на Бюрото за защита на свидетелите в Министерството на правосъдието, да се случи дори да не се стигне до избиране на правителство“, коментира той.
Колегите му от БСП ще настояват още в актуализацията на бюджета – темата, която всички партии по условие представят пред скоба, да залегне и преизчисляването на пенсиите.
Това, че парламентът има време да гласува „достойни пенсии за възрастните“, смята и Мая Манолова. Двамата с Христо Иванов обаче поставят още един, според тях, съществено важен въпрос – разформироването на настоящия Висш съдебен съвет (ВСС).
А разпускането на ВСС?
Манолова е на ммнение, че „наред с пенсиите, ликвидирането на спецправосъдието и връщането на Бюрото за защита в правосъдното ведомство“ от поглед не бива да се изпуска и „разпускането на този ВСС“. „Нали за това говорим от самото начало“, припомни тя.
Трябва да приемем разпускането на този ВСС.
От своя страна Христо Иванов настоява 46-тото Народно събрание да приеме „целия пакет промени в Закона за съдебната власт, заедно с промените в антикорупционната комисия (КПКОНПИ)“. „Това означава, че освен да закрием специализираните съд и прокуратура, трябва да приемем разпускането на този ВСС, на база на идеите за преструктуриране“, каза той.
Проучването на Свободна Европа сред парламентарните групи обаче показва, че в „Има такъв народ“ и БСП по-скоро мислят само в посока – закриване на спецправосъдието и отнемане на Бюрото за защита от Гешев.
Зад тези идеи застават ИТН с 65 народни представители, „БСП за България“ с 36 депутати, и ДБ и ИБГНИ с по 34 и 13 гласа. Това означава, че зад тези законодателни промени се обединяват 148 народни представители, което гарантира приемането им в 240-местния парламент.
Председателката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова каза, че партията ѝ не е променила мнението си от предишното Народно събрание и ще гласуват „против“ такива промени. От ДПС отказаха да коментират темата.
В ИТН и БСП засега не коментират възможността да подкрепят разпускането на този състав на ВСС. Това означава, че на този етап идеята се подкрепя твърдо само от 47 народни представители на ДБ и ИБГНИ, въпреки че от ИТН твърдяха, че позициите им за съдебна реформа съвпадат с тези на другите две т.нар. протестни формации.
Нови промени в Изборния кодекс
Друга тема, която ще бъде повдигната в най-близко бъдеще, вероятно ще бъдат и нови промени в Изборния кодекс. Засега тя се подкрепя само от ГЕРБ, които имат 63 гласа в парламента.
По думите на Десислава Атанасова партията ще настоява да се даде възможност отново за хартиено гласуване, освен вота с машини. „Ще искаме също така и промени в техническото отчитане на резултата – т.е. да се броят разписките от машините, за да се изсветли максимално процесът“, твърди тя.
Подобни предложения засега не се обмислят в другите партии. Не се обмисля и разглеждането на Закона за възрастните хора, за който БСП усилено настоява.
На този етап, според предварителните заявки на партиите ясно изглежда, че ще има актуализация на бюджета. В какъв вид все още не се знае, тъй като внесеният от финансовия министър Асен Василев вариант ще претърпи промени между първо и второ четене. В същото време се очакват и първите стъпки за съдебна реформа – закриване на спецсъдилищата и връщането на Бюрото за защита на свидетели в Министерството на правосъдието.
Дали това ще се случи на практика, все още не е сигурно, тъй като в първите дни на просъществувалото кратко 45-то Народно събрание протестните формациите и БСП също твърдяха, че ще премахнат спецправосъдието, но за това така и не остана време.
