Павел Дуров е най-ексцентричното дете на руския бизнес. Има 15 и половина млрд. долара, но няма голям имот. Управлява гигантски бизнес, но го прави само с няколко десетки души. Няма търговски отдел, той самият е търговският отдел. Няма отдел за човешки ресурси, той самият е отдел „Човешки ресурси“. Думите са негови, повтаря ги отдавна, наскоро и в интервю за Тъкър Карлсън. Никой не го е опровергавал.
Той е вегетарианец, не пие и не пуши, призовава и другите да не го правят, „за да не бъдат зависими“.
Говори с пресата средно по веднъж на 5-6 години, предпочита чуждестранната. Едно от руските му интервюта служи за основа за книга. В документален филм, който му е посветен, той не участва.
Има „над 100 деца в 12 държави“, тъй като преди време е дарил сперма в рамките на нещо, което определя като свой „граждански дълг“. С години закъснение се разбра, че той има най-малко 5 признати деца от две жени, но не е сключвал брак.
Обявява се за либертарианец, казва, че мрази държавите, войните, мързеливите хора, големите американски корпорации, завземането на постове от възрастни хора и задължението да ги уважаваш, защото са възрастни.
Като дете е хаквал училищните компютри с надписа, че учителят Х „трябва да умре“.
Показвал е среден пръст на службите на Путин и на желаещите да му дадат милиарди. Като дете е хаквал училищните компютри с надписа, че учителят Х „трябва да умре“. Като възрастен е отказал да каже дали е блъснал с кола полицай, но пък е написал в мрежите:
„Като сгазвате полицай, много е важно да минете върху него и напред, и назад, за да излезе целият пулп“.
Казва, че мрази всеки, който посегне на неговата свобода на изразяване или на свободата на изразяване изобщо. Повтаря последното изречение най-малко от 15 години. С него оправдава факта, че само в много крайни случаи е склонен да сътрудничи с властите за някакво разследване.
От формална гледна точка точно това е и причината да бъде арестуван във Франция. Четири дни по-късно беше пуснат под гаранция, но няма право да напуска територията на страната и очаква обвинения.
Дуров има най-малко четири гражданства – на Русия (по рождение), на островната държава Сейнт Китс и Невис (вероятно от 2017 г., по програма за инвестиции), на Обединените арабски емирства (от началото на 2021 г., по програма за богати инвеститори) и на Франция (от август 2021, по програма за принос към международното влияние на Франция).
Малкият Павел
Павел Дуров е роден през 1984 г. в Ленинград, днес Санкт Петербург. Година след раждането му започва Перестройката на Михаил Горбачов, която дава първите възможности за пътуване в чужбина, на първо време – за интелигенцията.
Когато Павел е на 4 години, баща му – преподавател във Факултета по класически и нови филологии, заминава за Торино, Италия, където преподава руски език. Семейството също е поканено, но настаняването е в гарсониера. Малкият Павел разбира в последния момент, че той няма да замине с всички, а чак по-късно, когато битът се подреди. В отговор той изпочупва бурканите със зимнината на баба си.
Този епизод е разказан в книгата „Кодът на Дуров“ на журналиста от Forbes Николай Кононов и е от малкото детайли, които хвърлят светлина върху това, което е формирало характера на бъдещия бизнесмен.
Дуров остава с баба си в Санкт Петербург за няколко месеца, живее в нейната стая в комуналната квартира (апартамент с много стаи, който комунистическата власт е иззела от собствениците, за да настани там няколко семейства), после заминава за Торино. Не е ясно кога се е върнал в родния си град, но би трябвало да е в самото начало на 90-те, след не повече от година-две в Италия.
След неуспешен опит да се впише в редовно училище, от 1992 той е изпратен в експериментално училище към университета в Санкт Петербург, в което традиционната програма се преподава в диалог, а отделно се учат компютри, психоанализа и четири езика наведнъж.
Оттам е френският му, по-късно подобрен до ниво В-1. След години това може би му помага да вземе френско гражданство, макар и да остава неясно какви са заслугите му за международното влияние на Франция, което страната би могла да му признае.
От 7-8-годишен той живее в Петербург на 90-те – време на мутри и необуздана престъпност, но също и време на свобода, най-вече на словото и на инициативата. Това е времето, в което в града се връща един агент на КГБ с нисък чин, който ще стане президент – Владимир Путин.
В училище Дуров се сприятелява с Вячеслав, син на милионер. За онези години и за този точно град „милионер“ е почти сигурно човек от подземния свят.
След експерименталното училище Дуров завършва английска филология. Този избор на следване не е съвсем ясен, защото още в училище се разбира неговият интерес към компютърния дизайн и програмирането.
Докато завърши университета, Дуров вече е създал два сайта – един, в който се публикуват рефератите на студентите и един, който по-често се споменава като пряк път към бъдещите му планове – Spbgu.ru, който всъщност е студентски форум.
Той завършва университета през 2006 г. Пред малкото медии, с които говори, казва, че дори не е отишъл да си получи дипломата.
Първият „милион“
Дуров е от семейство на университетски преподаватели без никакви съществени доходи, но още на 22 години създава първата си компания, чиято цена бързо скача до милиони долари, а пет години след зараждането ѝ тя вече е оценена за 1,75 млрд. долара.
Това е руската социална мрежа, аналогична на Фейсбук – В Контакте. Тя вижда бял свят през 2006, годината, в която Дуров завършва университета. Замисля я той самият, заедно с брат си Николай, който от дете е смятан за компютърен гений. Самият Дуров е автор на дизайна.
Двамата регистрират търговската марка В Контакте.
Липсата на пари се решава с привличането на съученик на Дуров от прогимназията – Вячеслав Мирилашвили, който е син на милионер. Съученикът прави две важни неща – присъединява към групата друг свой приятел и заедно с него взимат назаем от богатия баща 30 000 долара.
Това е най-разпространената версия за парите, с които тръгва руската социална мрежа. По-късно тя претърпява корекция, благодарение на отделни разследвания – парите не са взети назаем, а са дадени от бившия съученик Вячеслав.
Няма и как да е било заем от бащата, защото той по това време е в руски затвор след заплетено дело, което съдът в Страсбург признава за нечестно.
Това са бандитските години на града, чийто кмет е Анатолий Собчак
Този баща е Михаил Мирилашвили, който в средата на 90-те има игрални зали и автомати в Санкт Петербург. Това са бандитските години на града, чийто кмет е Анатолий Собчак – човекът, от чиято администрация започва политическата кариера на Владимир Путин.
Що се отнася до игралните зали на бащата, един от мениджърите им е Евгений Пригожин, бъдещият готвач на Путин, бъдещият създател на фабрики за тролове и на паравоенната групировка „Вагнер“. Твърди се, че Мирилашвили му дава пари, за да започне ресторантския си бизнес. Пригожин загина при самолетна катастрофа през 2023 г., само два месеца след като поведе бунт срещу Кремъл.
Журналистът Андрей Захаров вижда „ирония на съдбата“ в това, че точно синът на такъв човек дава на Дуров пари, за да започне бизнеса си, докато бащата по-рано е инвестирал в Пригожин. Но какъвто и да е прочитът на цялата история, едно е вярно – при зараждането на бизнеса на Дуров е имало поне един момент, в който бандитският Петербург някак се е доближил до социалната мрежа В Контакте.
И друго е сигурно – че в основата на В Контакте стоят не много пари, а много талант и умения, които светкавично водят до успешен пазарен продукт.
Първият бизнес, първите пари
През 2007, броени месеци след старта на мрежата В Контакте, идва първият момент, в който едно намерение на Дуров води до едновременно две големи препятствия. Той иска да позволи на потребителите да качват аудио и видео файлове на страниците си. Това значи две неща – че му трябват все повече сървъри (тоест милиони долари) и че му трябват нови служители, които да следят за нарушаването на авторските права.
Той намира парите, но се отказва да мисли за авторските права. Пред руска аудитория казва, че не му e пукало за правата, а пред американска, по-късно, че е бил „непредпазлив“. Оттогава срещу мрежата са заведени десетки, ако не стотици дела от компании на филмовата и музикалната индустрия, а от 2011 г. в битката навлизат и държави – тогава агенция на САЩ споменава Русия и конкретно В Контакте като нарушители на авторските права.
Що се отнася до парите, те идват от компания, която купува дял в новата социална мрежа. Компанията се казва Digital Sky Technologies (DST), а човекът в главната роля е Юрий Милнер. Той купува 24,99% от акциите, като плаща за тях 16,3 млн. долара.
По-късно Дуров казва, че почти веднага след създаването на В Контакте е започнал да получава предложения за изкупуване на дялове, но Милнер се е отличил от останалите кандидати по две линии – първо, че е отишъл „на крака“ при В Контакте и второ, че е предложил най-много пари срещу най-малко дялове. Няколко месеца по-рано Милнер прави абсолютно същото – дава повече пари и взима малко дялове – в друга руска социална мрежа – Одноклассники („Съученици“).
Накратко, от момента, в който Дуров търси пари за сървъри през 2007 г. до 2010 г., когато в DST влизат нови акционери и компанията се преструктурира, В Контакте се държи от своите учредители-съученици и от DST на Милнер, която участва с 24,99%.
Днес Юрий Милнер е израелски бизнесмен, отказал се от руско гражданство заради войната в Украйна. А тогава е смятан за първи голям инвеститор в руския интернет. Той започва да губи тези позиции след глобалната криза от 2008 г., когато на руския терен на технологиите влиза друга фигура – Алишер Усманов. Усманов купува дялове в компанията на Милнер DST, но също и в mail.ru , която чрез преструктуриране е заела мястото на акционер във В Контакте.
Алишер Усманов е руски милиардер и приближен на президента Путин, който е под санкциите на ЕС, САЩ и други страни. Богатството му е натрупано в областта на металургията, газа, комуникациите.
През 2010 г. общата компания на Милнер и Усманов придобива част от акциите на Фейсбук и Туитър. Разследване на Ню Йорк таймс от 2017 показва, че парите за тези инвестиции са дошли от два основни „инструмента на Кремъл“ – структури на Внешторгбанк (ВТБ) и Газпром.
Загубата на В Контакте
През юли 2011 компанията на Милнер и Усманов увеличава дела си във В Контакте до 39,99%. В резултат от това двама от съоснователите на социалната мрежа – бившите съученици Вячеслав Мирилашвили и Лев Левиев губят контролния си пакет акции, някога придобит благодарение на първите 30 000 долара, вложени там.
През април 2013 г. двамата съученици продават и останалите си акции на неочакван играч – United Capital Partners (UCP), руска компания с интереси в нефта, газа, диамантите, модата, пенсионните фондове. По-късно Павел Дуров казва, че зад тази изненадваща сделка е стоял приближеният до Путин шеф на Роснефт Игор Сечин, но това твърдение така и не е доказано по независим път.
Накрая и самият Дуров продава своя миноритарен дял – казва, че на „приятел“, който на свой ред веднага го продава на компанията на Алишер Усманов. Това става през декември 2013, а през април 2014 Дуров губи и директорското място във В Контакте. На сбогуване той пише в социалните мрежи, че е бил под непрекъснат натиск и че сега компанията е в ръцете на путинисти.
Путин, цензурата, бягството
Годините, в които Дуров прогресивно губи В Контакте, съвпадат с унищожаването на политическите протести в Русия и прогресивното навлизане на държавната цензура в печатните и онлайн медии. Телевизиите са овладени от Кремъл още преди Дуров да измисли В Контакте. Той дава много примери за това, как е бил притискан от руските служби да дава достъп до определени профили или да премахва съдържание, в това число е твърдял, че са му искали данни за протестиращите в Украйна през 2013 г. Казва, че не е съдействал.
Един от случаите е документиран. Това е официално писмено искане на руската служба за сигурност (ФСБ) от декември 2011: в социалната мрежа да се забранят 5 опозиционни групи, от които четири съдържат в името си „против [партията на Путин] „Единна Русия“. ФСБ иска и да се изтрият две опозиционни събития.
Дуров отговаря в мрежите, като публикува писменото искане на службите заедно със снимка на куче, изплезило език, и уточнение, че снимката съдържа неговия отговор.
Но има и обратен пример – той, макар и временно, все пак спира разпространяването на призив на опозиционера Алексей Навални, засягащ начина на гласуване на избори.
През 2011-2013 г. руската опозиция провежда десетки многохилядни протести, изобличава корупцията на Кремъл, лобира в САЩ и ЕС за налагане на персонални санкции срещу високопоставени политици.
Все още не е убит Борис Немцов, а групата на Алексей Навални набира скорост. Арабската пролет и свалянето на диктатори през 2010-2012 показва, че организацията на протестите минава през социалните мрежи и това двойно ужасява Путин, казват по-късно много анализатори – първо, заради това, че събирането на хора на едно място може да застраши и него, а второ, заради силата на интернет (с който Путин не си служи, твърдят до 2022 г. медийни източници).
През 2014 г. Дуров казва, че напуска Русия, публикува 7 причини за това, сред които липсата на правосъдие и лошата образователна система, а по-нататъшните му постове оставят впечатлението, че той не е стъпвал повече в тази страна.
В действителност той е бил в Русия най-малко 50 пъти и то без да се крие, установи разследване на „Важни истории“ (днес в изгнание). Изданието казва, че някои от тези пътувания съвпадат с решения на руските власти, които го засягат – например когато Москва се отказва да блокира Телеграм. Няма данни да е ходил в Русия, откакто страната нападна Украйна.
Френският Льо монд още миналата година пише, че макар Дуров да твърди, че няма нищо общо с Русия, представител на Телеграм все пак е участвал в Москва в събитие с министър-председателя Михаил Мишустин. Това е станало пред 2020 г.
Телеграм
Телеграм е „измислен“ в конкретен ден на 2011 г., когато руските сили за специални операции – Спецназ – започват да тропат по вратата му в Санкт Петербург. Дуров не посочва дата, но казва, че е било по време на вълната от протести на опозицията. Спецназ остава пред вратата около час, а той ги наблюдава чрез камерите в дома си. Когато си тръгват, пише на брат си.
„В този момент осъзнах, че нямам безопасно средство за комуникация с него“, казва той пред Ню Йорк таймс.
Приложението се появява през август 2013 г., когато Дуров вече е наясно с лошите си перспективи във В Контакте. Както и първата мрежа на Дуров, тази също е разработена от неговия по-голям брат Николай – човек, който е винаги в сянка, няма снимка в дигиталното пространство и е известен най-вече с това, което старите вестници казват за него – дете-вундеркинд, победител в десетки детски и юношески олимпиади и конкурси по програмиране. До ден днешен Николай Дуров фигурира като служител в сайта на математическия институт на Руската академия на науките.
Телеграм е прочут най-вече чрез две свои услуги:
- потребителите могат да си пишат криптирани съобщения и да се събират в групи (по това прилича на Фейсбук);
- потребителите могат да създават криптирани канали за информация, които да се следват от милиони абонати.
И двете услуги могат да бъдат и публични, но Телеграм добива популярност именно заради идеята, че има начин никой да не може да влезе в личната ти кореспонденция.
Това е плюс за обикновените хора, за опозициите в различни недемократични страни. За руските потребители Телеграм е основен източник на информация, след като Кремъл превзе или изгони медиите, после забрани Фейсбук и Туитър, а в момента забавя достъпа до Ютюб.
Но тази привързаност към абсолютната свобода на словото е плюс и за терористите. Откакто е създаден, Телеграм „подслонява“ конспиративни кръгове като американския Qanon, радикални ислямисти като Хамас, както и всякакви клонове и подразделения на руската военна агресия в Украйна. И те не просто рекламират насилие, но и обсъждат предстоящите си ходове и планове. На последното са свидетели десетки журналисти, които се опират на Телеграм, за да знаят коя информация да проверят и ако е вярна, да я опишат.
Френските власти твърдят, че съществуват и канали на търговци на наркотици и на детско порно.
През 2018 Телеграм създава и проект за блокчейн Telegram Open Network (TON), както и криптовалутата Gram. След дела в САЩ Дуров е принуден да се откаже от тази идея, но в момента френските власти изброяват три пункта, по които той може да носи наказателна отговорност именно във връзка с криптовалутата.
Последно: „наш“ ли е или е „техен“
При цялата ексцентричност на Дуров, няма кой да „познае“ верния отговор. Сигурни са само два факта:
- В очите на много русофили Франция постъпи с Дуров така, както се очакваше да постъпи Путин. Кремъл използва това като подарък за пропагандата си: говори за демократичния свят и неговите институции като за места на произвол и забрана на свободата на словото;
- В очите на много конспиратори нещата изглеждат по същия начин;
- Русия призова всички държавни институции и хора да затворят профилите си в Телеграм. Поводът е пак пропаганден – твърди се, че докато е в ареста, Дуров ще издаде на френските власти някакъв код, с който те да следят руснаци. Но в призива има нещо по-интересно: всъщност защо Русия изобщо е допуснала официални профили в тази мрежа?
