Снимка: Bloomberg |
Инвеститорите безгрижно се плъзгат към коледния период, наслаждавайки се на поредния забележителен подем на финансовите пазари. Но ледът отдолу може да е по-тънък и крехък, отколкото мнозина осъзнават, както показаха бурните разпродажби в петък, пише Робин Уигълсуърт за Financial Times.
Последното десетилетие се характеризираше с необичайно спокойни, силни и дълги отскоци на фондовия пазар, които от време на време бяха прекъсвани от кратки, но изключително свирепи сривове. Това не е ново наблюдение. Но има все по-голямо признание за явлението, трупащи се изследвания относно него и растящо разбиране на двигателите – дори ако, както изглежда, никой не е съгласен с основната причина.
Последното проучване на този пазарен режим дойде от американската инвестиционна група Wellington това лято, когато тя публикува доклад, озаглавен „Защо крехкостта е новата реалност за фондовия пазар“.
Това е завладяващо четиво за всеки, който се чувства нервен от факта, че глобалният фондов пазар е донесъл повече от 14% тази година, като през последните шест седмици не се отклони с повече от 1%, докато страховете от новия COVID вариант (омикрон – бел. прев.) не предизвикаха разпродажбите в петък. Всъщност внезапността и тежестта на турбуленцията е друго проявление на хипотезата за „крехките пазари“.
Основният проблем, идентифициран от Wellington, е несъответствието между търсенето и предлагането на ликвидност – на практика до каква степен инвеститорите искат да търгуват спрямо това колко лесно е да се търгува, който въпрос става особено остър в моменти на пазарни сътресения. По същество, както императивът за продажба, така и способността на пазарите да се справят с вълна от разпродажби станаха по-проциклични, което води до все по-болезнено несъответствие, когато има пазарни сътресения.
Когато пазарите са спокойни, условията за търговия до голяма степен са добри. Но когато спокойствието е разбито, много инвестиционни фондове са принудени да продават или от нервни риск мениджъри, или автоматично от алгоритмични правила.
В същото време маркет-мейкърството вече е реално изключително игра за високочестотни фондове за търговия. Когато волатилността се повиши, те се защитават, като бързо увеличават маржа на цените, при който са готови да извършват транзакции, и ограничават обратно размера на поръчките, който са готови да поддържат.
„Появи се дисбаланс между предлагането и търсенето на ликвидност, и в резултат наблюдаваме значително увеличение на потенциала на публичния фондов пазар да премине от състояние на спокойствие към състояние на хаос“, твърди Wellington в свой доклад.
