При избори хората научават неща, които обикновено остават незабелязани. Кандидатите изучават изказванията, делата и биографиите на съперниците, за да се ориентират в собствените си обещания, да ги преформулират, да заимстват очаквано печеливши формули или да се въздържат от послания, които не са популярни. Винаги е полезно да се дискредитират съперниците. Тези похвати привличат най-много вниманието на избирателите.
Темата, която най-често се ползва с тази функция, е свързана с купуването на вота. Но поради дългия период на служебни правителства тази година стана възможно темата да се следи в подробности и да се даде отговор на въпроса как върви пазарът на гласовете.
Ограничения на пазара на едро
Купуването на едро е с изчерпани възможности. То работи най-добре в предизборни години.
Известно е например, че в такива години субсидиите за тютюнопроизводители се увеличават. Особено ако се очаква коалиция с партията, която ги представлява. От 2003 до 2007 година те се вдигат с 10% на година. Когато такъв подход не е възможен, се увеличават субсидиите за алтернативно земеделие на същите гласоподаватели. Но ако тези субсидии са успешни, тютюнопроизводителите ще получат независимост. Затова понякога остават само тютюневите помощи и се поддържа малък размер на стопанствата (за да са неефективни, както е през 2008-2009 г.). Когато парите се намаляват, те се раздават много по-рано (както е през 2020 г., при намаление от 5%, но са все пак над 1 800 лева на човек).
Предизборни са и увеличенията на минималните работни заплати (МРЗ), помощите и административните услуги. От 1-ви януари 2009 година минималните осигурителни прагове се увеличиха средно с 26.6% от (Това бе от полза на половината избиратели, но струва на икономиката 0.54 милиарда през първата година и 4.65 милиарда за следващите десет години.)
Такива са и разходите за заетите в държавното управление. Индексът на работодател на НСИ за тези разходи (заплати плюс осигуровки, измерител – 2016 г. 100%, календарно изгладени) в края на годините преди избори е: 2000 г. – 38.1%, 2004 г. – 55.9%, 2008 г. – 91.2%, 2012 г. – 86.8%, 2016 г. – 102.8% и 2020 г. – 174.1%. През юни тази година увеличението на заплатите на държавните служители спрямо същия период на миналата е 22.3% – два пъти над това за пенсии, с което политиците се гордеят. В здравеопазването и социалните грижи увеличението за същия период е 21.6%, в строителството – 13.4 и IT – 10.4%.
В предизборни години има увеличение на данъчните облекчения за гледането на деца, на парите за социално включване, статистическия праг на бедност и т.н.
Купуването на гласове на едро е ограничено: невъзможно е да се купят всички на една и съща цена. И парите никога не стигат. Служебните правителства можеха да актуализират бюджети само тази година, когато за кратко имаше парламент, в който всички бяха в опозиция на всички. Нормално министрите от служебни правителства да нямат самостоятелна политическа кариера. И те са по-свободни да преследват пазара на гласове.
Иновации в пазара на гласове на дребно
Общото между пазара на гласове на едро и дребно е, че всичко се плаща от данъкоплатците. Но вторият пазар е много по-евтин.
Някои от нововъведенията са свързани с пандемията.
От журналистическо разследване, преразказано с нужните подробности, е възможно да се реконструира пазара на гласове на дребно. То включва кандидат депутат, продавал услуга „зелен сертификат“. Осветляването му дава информация за пазара на гласове на дребно, която обикновено трудно се намира. Цената на „сертификата“ носи много информация за пазара на гласове. От една страна показва примерните цени на близки услуги, ограничени по време и забранени от закона, а от друга разходите на потребителя.
Ако услугата е експресна е с цена 450 лева, три „сертификата“ струват 1 350 лева, ако е обикновена съответно 300 и 900 лева. Производителността е от 15 до 30 такива свидетелства на ден. При плътно заета 5-дневна седмица, максималният месечен доход е от 90 до 180 хиляди лева за трима доставчици и цена 300 лева.
Възнаграждението на доставчика на услугата купуване на гласове е в диапазона от 30 до 60 хиляди лева за месеца преди изборите. Изпълнението на функциите по осигуряване на честни и демократични избори (такава е презумпцията на Решение 20/1992 на Конституционния съд) от служебното правителство за пореден път през годината увеличава рисковете за крайните купувачи на гласове.
Според последното изследване на Антикорупционния фонд (АКФ) за напазаруваните гласове, значителен (над 25%) е делът на купения и контролиран вот в 40 общини. Може да се предположи, че за тези общини общият разход на партиите, купуващи гласове на дребно, е около 1.2 милиона лева като възнаграждение за посредниците. Освен това има и разход по контрола над сделките от поръчителя и заплащането на самите гласове.
Партийните субсидии на първите четири партии от последните избори са в достатъчен (над 18 милиона лева) размер за финансиране на разхода за непосредствените купувачи. Но рискът от нарасналия активизъм за предотвратяване на търговията с гласове налага търсене на алтернативни подходи.
Колко голяма е сметката
При различните хипотези за цената на един глас пазарът изглежда много различно.
При 50 лева на глас сумата, необходима за пазаруване 142 хиляди гласа (долната граница на риска според АКФ), е 7.1 милиона лева. Плюс възнаграждението за купувачите и разходите по контрола – вероятно към 9 милиона лева.
Но има и хипотеза за цена от 300 лева на глас. Това е цената на един „сертификат“ и не може да се плати на всичките хиляди продавачи.
За целия пазар това прави сума около три пъти по-голяма от спомената субсидия на партиите, събрали най-много гласове. Това обстоятелство също налага търсенето на алтернативни подходи. Цена от 300 лева вероятно има, но в пакет с други „услуги“ или полубартерни сделки с притежателя на гласа.
Нека се върнем към примера със зеления сертификат.
В страната неговото търсене е на цена от 20 до 30% от средната брутна заплата за юни тази година (1 505 лева) и е по-малка от нея, ако трябва да получат „сертификати“ за тричленно семейство. Като дял от минималната заплата е 46 и 69%. Това я прави трудно достъпна за хора с доходи на това равнище.
Ниската и достъпна за по-заможните хора и семейства цена на фалшивия сертификат може да означава, че:
а) услугата се предлага от многобройни източници и
б) доставчиците са скромни в ценовите си изисквания, за да не се дразнят предварително търсещите услугата.
„Сертификатът“ дава много сигурни ползи – достъп до нормалност, пътувания зад граница и посещения на обществени места. Цената му е между 3 и 5 пъти над цените на пълния набор тестове за защитите на организма и между 5 и 8 пъти по-висока от цената на две ваксинации. Хора с доход около или над равнището на средната заплата може са готови да платят тази цена в името на свободата на собствените си вярвания.
Положението е обратното при „обикновеното“ купуване на гласове.
Цената на един глас трябва да е съпоставима с МРЗ. Хората с доходи около и под нея биха действали икономически разумно, ако могат да я получат без съществен риск.
Облагите за продавача на гласове не са толкова сигурни, колкото облагите от „сертификата“. Той по-скоро ще се ваксинира, за да ги получи.
Макар и да може да се предполага, че рисковите според АКФ общини са онези с най-ниски доходи в страната, такава ясна корелация няма. Известна връзка има с общини, с концентрация на роми, български мюсюлмани и турци, но и тя не е абсолютна. Има общини с концентрация на сънародници, включително с доходи близки до тези в София, които изглеждат безрискови от гледна точка на пазара на изборни гласове на дребно.
При такава конюнктура е разумно да се допусне, че цената на един глас е между 10 и 15% от МРЗ. Т.е. обемът на пазара, с всички разходи и при допускания, съответстващи на изследването на АКФ, е приблизително малко над 16 милиона лева. И напълно се покрива от партийните субсидия, платена от данъкоплатците.
Покриване на бързи кредити и плащане в натура
Тази картина не е завършена. Както е ставало дума тук, през 2020 година около 1.6 милиона души са претърпели лишения по различни причини и са извън схемите за бюджетна подкрепа.
В помощ на тези хора през 2020 година идват организациите за небанково кредитиране. Това са т.нар. „бързи кредити“, които са краткосрочни (най-често за месец), покриват текущи нужди „до заплата“ и поради краткосрочност бяха извън мораториума на плащанията по кредити, прилаган от банките до тази пролет. Средният най-масов такъв кредит е под МРЗ, вероятно около 500 лева.
Продажбата на глас срещу покриване на част от такъв кредит е с много по-сигурна полза от очакването партията, която го е взела, за да направи онова, което е обещала. Няколкократните парламентарни избори могат да бъдат подходящ стимул някои хора да изберат такова поведение. Това е добре и за съответните кредитни организации, и за други закъсали с текущите си разходи (с върнатите пари други хора ще получат финансиране).
Сделките „в натура“ са друга удобна алтернатива. Това са сделки, които са опосредени от прилагането на закона за социално подпомагане (около 40 000 лица семейства) и администрирането на енергийни помощи (около 300 хиляди души). Логистиката тук се администрира от кметове, общини и местни представителства на централните власти.
Предоставянето на дърва за огрев например за около 270 хиляди души, средствата са от бюджета (дори има актуализация в това перо), но актът на раздаването в ръцете на общинските власти. Тази година това ще стане след изборите.
Така е и с други помощи, но подробностите да не са широко известни. Списъкът с административни услуги на общините включва 160 вида услуги, на централните власти – 2133 (през 2020 година се добавиха около 140 нови), а на областните администрации –21 услуги Как те могат да се използват като бартер в избирателния процес е тема за специално изследване.
Очевидно е обаче, че в сегашните избирателни кампании посещението на кандидати при кметове е особено актуално. Дори самата новина за тези срещи е послание към избирателите да „внимават в картинката“. Ефектът за пазара на гласове е, че намаляват разходите за закупуването им.
