Служебният министър на енергетиката Росен Христов посочи няколко аргумента в полза на тезата си, че България трябва да възобнови преговорите с „Газпром“ за доставка на руски газ.
Той ги представи в четвъртък, след като инспектира напредъка по строителството на интерконектора с Гърция.
Най-малко четири от основните му доводи съдържат неверни твърдения, показа проверка на Свободна Европа.
Кой кого може да осъди по въпроса за газа
Христов каза, че става въпрос за преговори в рамките на сегашния договор. „Имаме договорени 3 млрд. кубични метра на година [от „Газпром“]. Задължително трябва да използваме 80 на сто от тях. Без значение дали ги използваме или не, ние трябва да ги платим. Т.е. трябва да платим 2,4 млрд. кубични метра. Използвали сме 1 млрд. Ако ние не се възползваме от договора и не изтеглим количествата, вероятно отиваме на арбитраж с потенциална опция да загубим“, каза Христов.
Това не е така. Бившият вицепремиер Асен Василев нееднократно е казвал, че България не е спирала да си иска газа, който трябва да получава по договор. Проблемът е, че „Газпром“ не го дава.
Руската държавна компания промени едностранно договорните условия с България и поиска плащане в рубли през посредник. До този момент компанията не е дала гаранции, че ако България направи това, дружеството ще признае плащането и България ще получи газ.
Договорът на България с „Газпром“ предвижда предварително плащане на заявените количества. В края на април „Газпром“ върна платените пари от „Булгаргаз“.
Кой газ е по-евтин и с колко
Друго твърдение на Христов е, че „цената, която можем да получим по договора с „Газпром“ е близка до тази, на която получаваме газ от Азербайджан. Тези два танкера, които ще разтоварят в Ревитуса, които предишното правителство договори заедно със слотовете, цената им е около 50 на сто по-висока от тази, на която бихме получили газа в рамките на сегашния договор от „Газпромекспорт“.
Това твърдение също е невярно. Към момента само 1/3 от общото количество, което идва от Азербайджан, е по ниските цени от дългосрочния договор. Останалите 2/3 е на цени, които са по-високи, защото са обвързани с пазара. Цената на газа, който доставя „Газпром“, се определя по формула и е обвързана с борсовите цени на газа в Европа.
До момента цената на газа по договорите за доставка на втечнен газ не е известна, защото е търговска тайна.
Политика или икономика е газът
„Разбирам геополитика и всякакви други политики. Но икономиката си е икономика и в края на краищата, колкото повече смесваме политика с икономика и предизборни кампании с икономика, нещата стават толкова по-зле за крайния потребител“, каза Христов.
Това също не е вярно. Руските държавни газови и петролни компании се използват като инструмент от властта в Кремъл за налагане на политика. Решението за едностранно спиране на газовите доставки от страна на „Газпром“ към България също е политическо, защото зя него няма икономически аргументи.
Колко руски газ има в Западна Европа и държавата ли го внася
„Италия, Гърция, Австрия, те са приели тази схема на плащане и продължават да работят по нея и имат газ“, каза Христов.
Това е невярно твърдение. Има частни компании, които приеха в Германия, Италия, Франция, които приеха схемата на плащане на „Газпром“, но и на тях също им ограничават доставките. „Булгаргаз“ е държавно дружество.
„Много се радвам, че в София има хора с финансови възможности, готови да плащат по-скъп газ. Ние имаме такъв. Веднага можем да им го продадем“, каза Христов. Коментарът му очевидно беше насочен към протестите срещу решението на правителството да възобнови преговорите с „Газпром“.
В понеделник служебният кабинет определи преговорите с „Газпром“ като „неизбежни“. Изявлението дойде ден след като руският посланик в България Елеонора Митрофанова каза, че руският газ може да се плаща „само в рубли“ и че други пречки за доставки от „Газпром“ не съществуват.
