Във видеопослане, адресирано до участниците в IV Световна среща на народните движения, папа Франциск отправя силен призив към силните на планетата да работят за един по-справедлив, подкрепящ и братски свят. Той призовава за премахването на дълга на бедните страни, забраната на оръжията, прекратяването на агресията и санкциите, либерализацията на патентите, така че всеки да има достъп до ваксината. Две са предложенията, които трябва да бъдат приложени незабавно: минималната работна заплата и намаляване.
Да мечтаем заедно за по-добър свят след пандемията, опитвайки се да преодолеем съпротивленията, които пречат за постигането на „онова добро живеене в хармония с цялото човечество и със сътворението“, което се постига само чрез свободата, равенството, справедливостта и достойнство. Промяна на „системата на смъртта“, искайки, в името на Бог, от онези които притежават политическата и икономическата власт, да променят статуквото и да позволят в нашите мечти да се промъкне „Божията мечта за всички нас, които сме негови деца“. Това предлага папа Франциск в дълго видеопослание към представителите на народните движения, събрани чрез видеоконференция за четвъртата им световна среща, организирана от Ватиканското ведомство за цялостното човешко развитие.
Народните движения и хората, които представляват и подпомагат, са тези, най-много пострадаха от пандемията. Папата ги нарича „социални поети“ заради „способността и смелостта да създават надежда“ и достойнство: „Виждайки ви ми напомня, че не сме осъдени да повтаряме или да изграждаме бъдеще, основано на изключването и неравенството, на отхвърлянето или на безразличието; където културата на привилегиите е невидима и неудържима власт, а експлоатацията и злоупотребата са обикновен метод за оцеляване. Не! Вие знаете много добре да прогласявате това“.
Най-засегнатите от пандемията
Папата отбелязва, че „пандемията показа социалните неравенства, които засягат нашите народи и разкри – без да иска разрешение или прошка – мъчителното положение на толкова много братя и сестри“. Всички ние „изпитахме болката от затварянето“ и „усетихме, как изведнъж нашият начин на живот може да се промени драстично“, но въпреки, че „в много държави управляващите реагираха“, „те послушаха науката и успяха да поставят ограничения, за да гарантират общото благо, както винаги, вие понесохте най-лошото“:
В кварталите, лишени от основни инфраструктури (където живеят много от вас и милиони хора), е трудно да се остане у дома; не само защото нямате всичко онова, което е необходимо, за да изпълните минималните мерки за лекуване и защита, но и просто защото нашият дом е кварталът. Мигрантите, хората без документи, недекларираните работници без фиксиран доход, в много случаи бяха лишени от всякаква държавна помощ, без възможност да вършат обичайните си задължения, утежнявайки и без друго мъчителната си бедност.
Стресът сред младите хора и хранителната криза: скритите ефекти на вируса
Една ситуация, толкова очевидна, която може да бъде прикрита от „много механизми на пост-истина“, а също и израз на културата на безразличието, сякаш „тази страдаща трета страна на нашия свят не представлява достатъчен интерес за големите медии и за тези, които създават мненията“. Свят, който остава „скрит, сгушен“, подобно на други малко известни аспекти на социалния живот, които пандемията влоши. Стресът и хроничната тревожност на децата, юношите и младите хора, например, се изострят от изолацията и липсата на реален контакт с приятелите. „Приятелството е формата, в която любовта винаги се издига“, припомня папата и въпреки че е ясно, че технологията може да бъде инструмент за добро, „тя никога не може да замени контакта“. „Това не прави новина, не поражда съпричастност“, дори хранителната криза, която може да причини повече годишни смъртни случаи от тези, дължащи се на Covid-19 в близко бъдеще.
Тази година двадесет милиона души в повече бяха повлечени до крайните нива на продоволствена несигурност, покачвайки се до (много) милиони хора. Сериозната бедност се е умножила. Цената на храната се е повишила значително. Броят на гладните е ужасен и мисля например за страни като Сирия, Хаити, Конго, Сенегал, Йемен, Южен Судан; но гладът се усеща и в много други страни от бедния свят, и не рядко и в богатия свят.
Да усетим като своя болката на другите
И все пак в този контекст, работниците от народните движения усетиха болката на другите като своя. „Християни и нехристияни“, казва Папата, „вие отговорихте на Исус, който бе казал на учениците си пред гладния народ: „Дайте им вие да ядат“ (Мк. 6,37).
Подобно на лекарите, медицинските сестри и персонала в здравните окопи, вие останахте в окопите на маргинализираните квартали. Имам предвид многото, в кавички, „мъченици“ на тази солидарност, за които научих чрез вас. Господ ще има това предвид. Ако всички онези, които от любов поведоха заедно борба срещу пандемията, можеха заедно да мечтаят и за един нов свят, всичко щеше да бъде по-различно!
Да се промени икономическата система
Папата отново повтаря, че „от дадена криза никога не излизаме същите“. От пандемията „или ще излезем по-добри, или ще излезем по-лоши, но не и същите“. Затова, за да се възползваме от възможността за подобрение, е необходимо да „разсъждаваме, да разграничаваме и да правим избор“, тъй като „връщането към предишните модели би било наистина самоубийство“, „екоцид и геноцид“. За да излезем по-добри, „от съществено значение е да адаптираме нашите социално-икономически модели, така че те да имат човешко лице, тъй като много модели го загубиха“. Модели, които се превърнаха в „структури на греха“, които продължават да съществуват и които сме призовани да променим. Тази система, със своята неумолима логика на печалба, се изплъзва от всеки човешки контрол. Време е да спрем локомотива, локомотив извън контрол, който ни води към бездната. Все още имаме време да направим това.
„В името на Бог“, призивът на папата към имащите власт на земята
Оттук и силният призив за промяна, отправен девет пъти „в името на Бог“ към онези, които имат гласа и силата да решават. Искам да отправя молба към всички в името на Бог. Към големите лаборатории да либерализират патентите. Направете жест на човечност и позволете на всяка страна, всеки народ, всяко човешко същество да има достъп до ваксината. Има държави, в които само три, четири процента от жителите са ваксинирани. Искам да помоля, в името на Бог, финансовите групи и международните кредитни организации да позволят на бедните страни да гарантират основните нужди на своя народ и да простят онези дългове, които толкова често се сключват срещу интересите на същите тези народи. Искам да помоля, в името на Бог, големите добивни компании – минните, петролните, горските стопанства, недвижимите имоти, селскостопанската хранителна промишленос – да спрат да унищожават горите, влажните зони и планините, да спрат да замърсяват реките и моретата, да спрат да тровят хората и храната. Искам да помоля, в името на Бог, големите хранителни компании да спрат да налагат монополистични структури за производство и дистрибуция, които завишават цените и в крайна сметка задържат хляба на гладните. Искам да помоля, в името на Бог, производителите на оръжия и трафикантите да прекратят напълно дейността си, която разпалва насилието и войната, често в контекста на геополитически игри, които костват живота на милиони хора и принудителни премествания. Искам да помоля, в името на Бог, технологичните гиганти да спрат да експлоатират човешката слабост, уязвимостта на хората, за придобиването на печалби, без да вземат предвид увеличането на думите на омраза, примамването на непълнолетните в интернет (grooming) , фалшивите новини (fake news), конспираторските теории , политическата манипулация. Искам да помоля, в името на Бог, телекомуникационните гиганти да либерализират достъпа до образователно съдържание и обмена с учителите чрез интернет, така че бедните деца да могат да получат образование в контекста на карантината. Искам да помоля, в името на Бог, медиите да сложат край на логиката на пост-истината, дезинформацията, клеветите, обвиненията и към онази болно влечение за скандала и смута; нека те се стремят да допринасят за човешкото братство и съпричастността с най-ранените хора. Искам да помоля, в името на Боа, могъщите държави да спрат агресиите, блокадите и едностранните санкции срещу всяка страна в която и да е част на земята. Не на неоколониализма. Конфликтите трябва да се разрешават на многостранни форуми като ООН. Вече видяхме как приключват интервенциите, нашествията и едностранните окупации, макар и извършени по най-благородните мотиви или прикрития.
Апел към политическите и религиозните лидери
Към правителствата и политиците от всички партии, папа Франциск отправя апел да избягват „да се вслушват само в икономическя елит“, а да се поставят „в услуга на хората, които искат земя, подслон, работа и добър живот“, докато от религиозните водачи папата иска „никога да не използват името на Бог за разпалване на войни или държавни преврати“. Вместо това, трябва да изградим мостове на любовта.
Колективните самаряни и преобразяващата сила на народите
Популистките речи, съдържащи нетолерантност, ксенофобия и презрение към бедните, казва още Папата, са слова, които водят до безразличието и индивидуализма, разделяйки народите, за да им се попречи да мечтаят заедно за по-добър свят. В предизвикателството да се мечтае, народните движения действат като „колективни самаряни“. Добрият самарянин, припомня Папата, съвсем не е онзи „полу-глупав човек“, представян от „определена културна индустрия“, която иска да „неутрализира преобразяващата сила на народите и най-вече на младежта“, той всъщност е най-ясното представяне на избора, направен в Евангелието. Знаете ли какво ми идва наум сега, заедно с народните движения, когато мисля за Добрия самарянин? Знаете ли какво ми идва на ум? Протестите за смъртта на Джордж Флойд. Ясно е, че този вид реакция срещу социалната, расовата или на мъжкия шовинизъм несправедливост, може да бъде манипулирана или използвана с определена цел от политически машинации или други подобни; но същественото е, че там, в онази демонстрация срещу онази смърт, бе налице „колективният самарянин“ (който изобщо не беше глупав!). Това движение не подмина, когато видя раната на човешкото достойнство, направена от такава злоупотреба с власт.
Социалната доктрина на Църквата не се харесва на мнозина
Папа Франциск предлага някои традиционни принципи от Социалната доктрина на Църквата, като например преференциалния вариант за бедните, универсалната дестинация на благата, солидарността, субсидиарността, участието, общото благо. Понякога се изненадвам, че всеки път, когато говоря за тези принципи, някои се изумяват и след това папата е каталогизиран с поредица от епитети, които се използват за свеждането на всяко размишление до просто дискредитиращо прилагателно. Това не ме ядосва, а ме натъжава. Това е част от сюжета на пост-истината, който се стреми да отмени всякакви алтернативни хуманистични изследвания на капиталистическата глобализация; това е част от културата на отхвърлянето и част от технократичната парадигма. Франциск казва, че е натъжен, когато „някои братя на Църквата се дразнят, ако им биват припомнени тези насоки, които принадлежат към цялата традиция на Църквата“ и приканва всички да прочетат „малкото ръководство“ на Социалната доктрина на Църква, поискано от Свети Йоан Павел II. Франциск изтъква, че не може да не припомни тази доктрина, дори ако тя много често да дразни хората, защото тук не става въпрос за папата, а за Евангелието.
Ангажимент за общото благо и свобода
Франциск посочва по-специално два принципа: солидарността, разбирана като „твърда и постоянна решимост за ангажиране с общото благо“ и субсидиарността, която контрастира „всяка авторитарна схема, всеки принудителен колективизъм или всяка държавоцентристка политика“. Папата подчертава, че наистина общото благо не може да се използва „като извинение за смазване на частната инициатива, местната идентичност или общностните проекти“.
Минимална заплата и намаляване на работния ден
Време е да се действа и Папата предлага някои конкретни мерки: минимална (или универсална) заплата и намаляване на работния ден. По този начин всеки човек ще може да си позволи „достъп до най-основните блага на живота“. Справедливо е да се борим за човешко разпределение на тези ресурси. Задача на правителствата е да установят фискални и преразпределителни схеми, така че богатството на една част от обществото да се разпределя справедливо, без това да предполага непоносимо бреме, особено за средната класа, която като цяло, когато са налице тези конфликти, страда най-много.
Предимствата на намаляването на работния ден за папата могат да бъдат намерени в историята:
През 19 век работниците са работили по дванадесет, четиринадесет, шестнадесет часа на ден. Когато постигнаха осемчасовия работен ден, нищо не се срина, както някои сектори предвиждаха. Така че – настоявам – да се работи по-малко, за да може повече хора да имат достъп до пазара на труда, е аспект, който трябва да проучим с известна спешност. Не може да има много хора, които страдат от преумора и много други, които страдат от липса на работа.
Да се вслушаме е гласа на перифериите
Накрая Франциск припомня колко е важно да се вслушаме в перифериите, мястото, от което „светът може да се види по-ясно“. Трябва да се вслушаме в периферията, да им отворим вратите и да им позволим да участват. Страданието на света се разбира най-добре заедно със страдащите. От моя опит, когато хората, мъже и жени, които са претърпели в плътта си несправедливост, неравенство, злоупотреба с власт, лишения, ксенофобия, в моя опит виждам, че те разбират по-добре какво изпитват другите и са способни да им помогнат да отворят, реално, пътищата на надеждата.
