Действията на правителството за овладяване на инфлацията не са правилни, но пари в държавата има, а икономиката е в растеж. Това каза в интервю за Свободна Европа икономистът Красен Станчев от Института за пазарна икономика и преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”.
Според него основният проблем е, че “правителството обеща да компенсира всички за всичко, което може да се случи тази и следващите години, което беше много голяма грешка. Те не могат да направят крачка назад”.
Другият проблем е свързан с увеличаването на разходите на правителството за пенсии и за заплати на държавните служители.
“Вие давате пари на хора, които не са точно онези, които създават благата в България, съответно веднага всичко това се прехвърля в потребление, т.е. в цени”, каза Станчев. В същото време хората, които работят за себе си са губещи.
В същото време правителството допуска “безкрайно много грешки” по отношение на частния сектор и “успя да създаде повече врагове, отколкото приятели”.
Според Станчев “правителството реши да си остане по някакъв начин със заявката за повече репутация, по-добър облик, по-добро отношение към платците в тази страна и да обвинява всички останали в корупция”. По думите му това е имало обратен ефект.
“Това, което те направиха, е малко детска игра от рода „ти гониш“. Единият вика „ти си корумпиран“, другият вика „ти си корумпиран“. И най-накрая хората остават с впечатлението, че всички са корумпирани”.
Независимо от заемите, които тегли правителството, дългът на държавата намалява като дял от икономиката. “Онова, което е проблем, е балансирането на бюджета. Той няма да бъде балансиран, което означава, че в обозримо бъдеще България няма по никакъв начин да може да се присъедини към еврозоната”, каза Станчев.
Според него идеята да се плащат по 25 стотинки на всеки литър гориво „е много лоша политика и тя е проинфлационна. Нещо подобно има във Франция и вече е доказано, че е инфлационно“.
Прогнозата на Красен Станчев е, че „по-скоро правителството ще остане за известно време, но ще има предсрочни избори“.
Можете да слушате Студио България и в Spotify.
Ето пълния текст на интервюто:
– Кризата във властта ескалира с изтеглянето на министрите от страна на „Има такъв народ“. Един от аргументите на Слави Трифонов беше, че в държавата вече няма пари. Свършиха ли парите?
– По-скоро не. Тази година има повече пари отколкото миналата година, миналата година има повече, отколкото 2020 г. Перспективите за обслужване на дълг са по-добри, отколкото миналата година, и по-добри от 2019 г., когато правителството получи мандат да тегли заеми.
– Това са големите цифри, които цитирате…
– Да, благодарение на няколко фактора. Единият е инфлацията. Другият фактор е това, което се случва в икономиката. То е добро. По всички показатели има растеж и той не е лош. Има ръст на доходите, има възстановяване на потреблението, има възстановяване на износа, има разширяване на износа, включително със страни, които в момента изглеждат много странни, и българските политици се отнасят така, както руските към Украйна. Например ръстът на износа към Македония. Ръстът на износа към Северна Македония е 70 на сто от началото на годината.
Ръстът на износа към Северна Македония е 70 на сто от началото на годината.
– Как ще обясните тези цифри, които са на макрониво, на хората, които ежедневно се сблъскват с растящи цени на основните храни и на горивата?
– Засега ръстът на доходите е много близък до инфлацията. За различните хора е различно. За предприятията, т.нар. промишлена инфлация е някъде към 40 на сто на цените на производител. Даже малко над 40 процента. Тя даже още не е пренесена върху цените на потребител. И дотолкова, доколкото става дума предимно за промишленост, но не само, част от тази ценова разлика от предишни периоди, ще бъде пренесена върху купувачите на българския износ, на български стоки и услуги в чужбина. Т.е. само част ще бъде пренесена в България.
Но за хора, които са под равнището на средната работна заплата, която тази година вероятно ще бъде над 1600 лева, но, ако да речем получавате 300 лева по-малко, вашата инфлация ще бъде не 15, а ще бъде вероятно 20 процента. Това всеки може да го провери на страницата на Националния статистически институт и там има един калкулатор на индивидуалната инфлация и си вкарвате дохода и какво купувате и виждате, какво ви чака или какво се е случило, най-малко, за последните 12 месеца.
– Успешни ли бяха и правилни ли стъпките, които правителството предприе и заложи в бюджета, за да се справи с този проблем?
– Не. Има някои неща, които са точно в рамките на бюджета, неговата актуализация, фискална политика. И има неща, които са свързани със съпътстващи дейности и са само квазиданъчни и квазибюджетни.
Онова, което се случи в тази квазибюджетна среда е, че от самото начало, още от края на миналата година, правителството обеща да компенсира всички за всичко, което може да се случи тази и следващите години, което беше много голяма грешка. Те не могат да направят крачка назад. По тази причина не могат да балансират бюджета. Те ще излязат на много по-голям дефицит, отколкото казват, че има. Например поне 2 млрд. повече ще бъде. Те казват, че ще бъде около 3 процента от БВП.
Един процент от БВП е 1,5 млрд. лв. Три процента би трябвало да бъдат 4,5 млрд. лв. Но вероятно ще отидат на 4 процента поне, което означава, че поне милиард и половина по-голям дефицит от този, който се планира, което не е много добре. Второто нещо, което се случва заради това обещание е, че се увеличават разходите на правителството в области, в които не е много сигурно, че трябва да се увеличават.
– Като например?
Давате пари на хора, които не са точно онези, които създават благата в България
– Най-големият разход от около 9 млрд. лева е разходът за пенсии. Той изглежда много добре, защото – очакват ни избори, по-възрастното поколение ще получи някой друг лев отгоре. Но в същото време, проблемът тук е, че вие давате пари на хора, които не са точно онези, които създават благата в България, съответно веднага всичко това се прехвърля в потребление, т.е. в цени.
Следващият бенефициент в бюджета са 7,7 млрд. за хората в държавното управление. Това са хора, които всъщност произвеждат някакви неща, които по-скоро пречат на останалите и техните пари се взимат от всички останали.
Третият бенефициент по разходи са общините. Във всички тези три бенефициента можеше да има други политики.
Да започнем от общините. Онова, което беше грешка на сегашното управление е, че те заложиха децентрализацията на бюджетните отношения в общините за следващата година. Като e очевидно, че общините имат нужда от тези два процента от подоходните данъци по-скоро тази година, отколкото следващата година. В областта на бенефициента „държавно управление“, там има също доста неясни неща.
Първо, това е групата от работещите в България, които имат почти 200% увеличение на доходите за последните две години. Защо трябва да се увеличават отново при положение, че първоначалната заявка беше друга?
По отношение на частния сектор, има безкрайно много грешки и правителството всъщност успя да създаде повече врагове, отколкото приятели.
– Тоест по отношение на хората, които реално произвеждат тези пари, които отиват и за пенсии, и за държавна администрация?
– Всяко едно правителство може да прави три неща. Едното е да поевтинява разходите за ориентация и за информация, второто е да защитава и съответно да намалява разходите за права, включително права на собственост. И трето – да увеличава разходите при спорове за такива права. Това последното е управлението на закона. Защо не се случи това, което хората искаха и 2020-а година по протестите, и всички от сегашното управление го бяха…
– Кое имате предвид?
– Реформата на съдебната система, по-скоро на прокуратурата и органите, с които тя беше обраснала. Защо примерно президентът, макар да имаше от 2019-а година при него група за конституционни промени от доста реномирани юристи, съдии, включително такива от Европейския съд, защо примерно тези концепции, които бяха разработени тогава не бяха внесени през една от партиите, които го подкрепяха между другото на президентските избори в парламента?
Тоест правителството реши да си остане по някакъв начин със заявката за повече репутация, по-добър облик, по-добро отношение към платците в тази страна и да обвинява всички останали в корупция. Но това, което те направиха, е малко детска игра от рода „ти гониш“. Единият вика „ти си корумпиран“, другият вика „ти си корумпиран“. И най-накрая хората остават с впечатлението, че всички са корумпирани.
Но едва миналата седмица започнаха някакви действия в тази област, което не означава, че примерно министърът на правосъдието нищо не направи.
По частния сектор има други квазибюджетни, ужким бюджетни неща, те са тези, които влияят върху разходите. Аз казах, че има три начина за поевтиняване на разходите в една икономика и има много начини да увеличавате тези разходи. Един от тези подходи, които има в момента, е, че примерно в областта на неща, които изглеждат важни, примерно по т.нар. Зелена сделка и Плана за възстановяване, различните отрасли в енергетиката, различните производители на електроенергия се третират различно. И онези, които произвеждат примерно зелена енергия, тоест вятърните централи и водноелектрическите централи, всъщност получават по-големи разходи от един законопроект, който е внесен от „Има такъв народ“ в парламента и е подкрепен от „Продължаваме промяната“. Същите тези неща ги има в много други области, което в крайна сметка създаде според мен и кризата.
– Да Ви върна обратно на пенсионерите и хората, които до голяма степен зависят от бюджета. Как може да бъде решен този проблем, защото аргументите на правителството са, че големите кризи, които се случиха, не са провокирани тук, вътре в страната, а бяха внесени отвън – войната в Украйна, кризата с енергийните ресурси. Тоест как можеше да се справи правителството с пенсионерите и с техните доходи?
– Първо част от повишението на цените произтича от това нещо, за което говорихме. Тоест тогава, когато увеличите пенсиите и възнагражденията за държавно управление, включително заплащането на високи постове, включително на народни представители и т.н., вие всъщност действате на инфлацията положително, бутате я нагоре. А и това е, може би, ако приемем, че средната инфлация за една година, тоест от май миналата година до май тази година, е 15%, то тогава вероятно около 5% от това нещо се дължат на онези разходи, които имаме по тези две пера.
Губещи за периода от 2020-а година досега са онези, които работят за себе си
Пенсионерите миналата година имат увеличение на доходите от 12%, докато средно за страната увеличението на доходите от заплати е малко под 10% – между 8 и 9 процента. И тук се слагат и държавните служители. Фактически губещи за периода от 2020-а година досега са онези, които работят за себе си. Тоест онези, които не са на държавна работа и работят за себе си.
– Това, което каза Асен Василев, защото това са част от критиките на опозицията, беше, че политиката на ГЕРБ през цялото време е била политика, вследствие на която богатите да стават по-богати, а бедните да останат бедни.
– Първата част на това твърдение донякъде е вярна, но тя не е вярна за всички богати, тя е вярна за онези, които са приятели на правителството, защото в България управлението така функционира от много отдавна. Примерно министър-председателят представлява публичен интерес и в публично-частните партньорства, държавни, политически и други такива, частният интерес се представлява от приятелите на тези, които управляват в момента.
Но втората част на твърдението на г-н Василев не е вярна. България за последните, да речем, 20 години има невероятен успех в намаляването на процента бедни. Онова, което се мери и се казва като национална линия на бедността, тя се променя всяка година или почти всяка и се качва нагоре.
Затова и процентът горе и долу изглежда един и същ. Но, ако го премерите по това, което имаме като даденост, като критерий в средата на 90-те години, а тогава бедните са 40% от населението, няма да обяснявам защо, и видите какво се случва с тези, бедните, в периода 2020, 2021 и 2022 г., вие ще видите, че тези бедни – крайнобедните в България 2020 г. са някъде около 1,5 %, 2021 г. са 0,85 % от населението. В САЩ са 1,6%.
Т.е. по какъвто и да е критерий, ако вземете, онова, което реално се получава е, че фискалната дисциплина, липсата на големи дефицити, относително разумното управление на публичните финанси, ненамесата с резки движения в данъците, в крайна сметка извежда хората от чертата на бедността. Независимо как тя е формулирана.
– Споменавате данъците. С политиката, която е заложена в този бюджет, в актуализацията, може ли да очакваме вдигане на данъците от следващата година?
– Зависи какво друго се прави. Приходите, както в пенсионно отделение т.е. НОИ, Здравната каса, във всички социални фондове, включително образованието, могат да се повишат с реформи в други области. Например в Кодекса на труда, в отчитането на примерно временните трудови договори. Това означава, че ако вие работите в Свободна Европа половин ден, а вечерта отивате и ставете „Бар майки“ и продавате коктейли и т.н., то всеки един лев, който получавате за всеки един час, 10 стотинки от него ще отиват в НАП по линия на доходите. Тъй като сте млада ще отидат и, да речем, 28 стотинки в другите фондове. Това нещо в България го няма.
Само това да се направи, в общи линии всички възможни дефицити, става дума за пенсионно отделение, миналата година дефицитът беше 50%. Имаме умрели пенсионери около 100 хил. Тази година, с тези промени, които правят, дефицитът се увеличава на 60%.
– Какво значи това, можете ли да го обясните?
– Това означава, че тези пари отнякъде трябва да бъдат покрити. От актуализирания бюджет, първият му вариант, който е публичен, се знае, че парите за пенсии и някои други плащания ще бъдат покрити от спестени средства за закупуване да речем на военна техника. Но това не означава, че те ще стигнат. Защото дефицитът де факто се увеличава, а се смята при старите 50%.
В ситуация на несигурност онова, което трябва да се прави, е да се стабилизират плащанията както на данъци, така и на концесии.
Освен това има други неща, които са доста рискови като начинание. Едно от тези начинания е увеличаването на концесионните плащания. В ситуация на несигурност онова, което трябва да се прави, е да се стабилизират плащанията както на данъци, така и на концесии. И ако е възможно да се увеличат всички срокове по тези концесии, за да могат хората да планират.
При концесионните бизнеси от плажна ивица до копане за полезни изкопаеми и нефтени материали, това са някъде около 15% от икономиката. И вместо да им дадете една перспектива от 20 години напред хората да могат да си планират, да инвестират, да задържат заетост и т.н. същият министър Василев от една година говори, че в общи линии ще им вдига данъците. Без реално основание, без реален аргумент, без някакво обсъждане и т.н. В общи линии в тази област и в някои други области правителството се държи малко, как да кажа, в казармата казваха: „когато говориш с мен ще мълчиш“.
– По отношение на концесиите, без да адвокатствам на министър Василев, но част от договорите са сключени при доста спорни обстоятелства и са с доста спорни параметри по отношение на концесионното възнаграждение, което се заплаща.
– Да, но това е случай по случай.
– Да.
– Случай по случай е. Тогава, когато имате удължаване на договорите и преформулиране на договора, тогава съответно би трябвало да се промени и тази клауза, която определя начина на плащане. Но в примерно добивната индустрия начинът на плащане е определен доста добре. Ако това имате предвид.
– Да, това имам предвид, защото част от концесиите включват т.нар. „златни концесии“, където имаше доста спорове по отношение на това доколко печалбите, които те имат, са съотносими към концесионната такса.
– Проблемът произтича от едно дело от 2008 г. То започва по-рано. С него административният съд забранява една технология да бъде използвана в България. Подобен е случаят със забраната на концесиите за проучването на шистовия газ. И съответно цялата добавена стойност при производството на злато, мед и други метали от концентрата, който се произвежда в България, се изнася някъде навън. Така че това е основният проблем.
Другият проблем, който не се решава, е че има други шест концесии, които са за алтернативни енергоизточници – добив местен, независещ от външни доставчици, в частност „Газпром“. Тези концесии би трябвало да могат да се пуснат по някакъв начин или да се обявят най-малкото отново.
– Да се върнем отново към вота на недоверие за фискалната политика. Една от темите, с които се спекулира и до голяма степен, може би е свързано с формулата, по която различни специалисти изчисляват, това е дългът. Както и заемите, които държавата тегли. Те проблем ли са и задлъжнява ли страната с политиката на правителството в това отношение?
– Те не са проблем, те на са проблем. Простата сметка покзва, че условията, при които бяха взети заеми, включително от последното правителство на Борисов, до момента са относително изгодни. Дългът се обслужва добре и всъщност намалява като дял от икономиката. Ако беше една четвърт от икономиката в началото на годината, сега би трябвало да бъде е една пета или около една пета.
Онова, което е проблем, е балансирането на бюджета. Той няма да бъде балансиран, което означава, че в обозримо бъдеще България няма по никакъв начин да може да се присъедини към еврозоната, което може би не е кой знае какъв проблем. Но тук проблемът е в една традиция, която има от 1997 г. на балансирани бюджети, тя е нарушавана много пъти, например беше нарушена 2009 г., по аналогичен начин се нарушава и тази година, защото министър Асен Василев смята като Симеон Дянков дефицита, а той не е реалистичен.
Сметката е, как да Ви кажа – вие може да смятате личното си финансово състояние по това, което имате в портмонето, но тогава когато виждате това, вие знаете и какво имате да плащате, тоест къде ще ви бъдат разходите от това портмоне. Онова, което прави в момента правителството, и така правеше и Симеон Дянков 2009 г., е да смята какво има в портмонето, а не какво има да се плаща. А когато сметнете какво има да се плаща, тогава възникват много проблеми. Разбира се, последната актуализация на бюджета на правителството на ГЕРБ в края на 2020 г. имаше същата тази процедура…
– Това е всъщност нещото, заради което ни критикува ЕК в доклада си – че България е нарушила изискванията за дефицит…
– Да, но в сравнителна перспектива България – както казах ще отиде вероятно на малко над 4% от БВП дефицит, но средният бюджетен дефицит в ЕС е над 6% – тоест България пак ще е с една трета по-добре… Въпросът е какво се прави във всички тези странични квази бюджетни неща. Аз затова и обръщам внимание на тях.
Ако примерно се тръгне на плащане на 25 стотинки на всеки литър, да речем, бензин А95, това е много лоша политика
Ако примерно се тръгне на плащане на 25 стотинки на всеки литър бензин А95, това е много лоша политика и тя е проинфлационна. Нещо подобно има във Франция и вече е доказано, че е инфлационно. Там има 30 стотинки на литър, колеги го смятаха, преди два дена излезе тяхната сметка.
В същото време обаче двама народни представители от управляващата коалиция – Мартин Димитров и Георги Ганев, които убеждават хора от всички останали парламентарни групи, доколкото знам без „Възраждане“, те не си говорят – да направят една малка промяна в Закона за конкуренцията, който чрез правилата на ползване на складовете за горива, всъщност дават същия ефект за онези, които… без някакви намеси и без разходи в бюджета…
Защото ако тръгнете на този разход и отидете на разхода, който е всъщност е голяма загуба – с хляба, нулева [ставка за ДДС]… той е много голяма загуба, поради простата причина, че всички, които произвеждат този тип хляб, са си платили електричеството, брашното и всички останало и не могат да си вземат при продажбата ДДС-то обратно и ще отидат при министъра да си го искат. Ако пък изнасят още по-лошо става…
– Това, което говорите обаче, е удар по монопола на „Лукойл“ – за предложението за данъчните складове, което едва ли ще се случи…
– Напротив, това е много по-разумно и може да се случи доста лесно и доста бързо. Това е на теория. Аз предполагам, че някои от членовете на коалицията го поддържат. Не е точно монопол, това е по-скоро условие за ползване на складовете, които дават привилегия на „Лукойл“.
– И накрая вашата прогноза – дали ще мине вотът на недоверие към кабинета, бихте ли се ангажирал с прогноза?
– Прогноза е много сложна дума, но моето чувство е, че по-скоро правителството ще остане за известно време, но ще има предсрочни избори. Причината е много проста – в тази ситуация, в която се намира страната, част от хората няма да се яват в парламента, други няма да искат да поемат отговорност.