7 ноември 2013 г. Петима души се приближават в малките сутрешни часове към централата на БСП на столичната ул. „Позитано“. Носят със себе си розови и лилави спрейове, с които боядисват скулптурната композиция на партизанския паметник пред сградата.
След това петимата се оттеглят към сградата на Немската гимназия, но след минути са спрени за проверка от полицейски патрул. Междувременно един от униформените отива до паметника и установява, че той е прясно боядисан. Затова петимата са задържани.
По-късно двама от тях са обвинени в хулиганство и изправени пред съда. Година по-късно излиза решението на първа инстанция, с което те са оправдани с аргумента, че са се възползвали от правото си свободно да изразяват политически възгледи. След още една година обаче втората инстанция отменя оправдателните присъди и им налага глоби.
Така казусът стига до Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ), който преди дни издаде поредното си осъдително решение срещу България. В случая той прие, че българските институции са нарушили правото на изразяване на двамата осъдени.
Това е кратката история на блогъра Асен Генов и архитектката Веселина Сърбинска, които през октомври 2015 г. бяха глобени от Софийския градски съд (СГС) с по 1500 лв. Тогава те бяха признати за виновни за това, че са боядисали в розово и лилаво скулптурите на партизани пред централата на БСП и са написали в основата на паметника: „Кой? БКП = позор! Кой?“
Какъв е контекстът
Основната критика на ЕСПЧ срещу осъждането на Генов и Сърбинска е, че градският съд изобщо не е отчел контекста на тяхната акция, нито начина, по който тя е била реализирана. Защото ако беше анализирал тези детайли, би трябвало да стигне до единствения правилен в случая извод – че става въпрос за форма на политически протест.
Изразяването на политически позиции, които не представляват обществена опасност, нито са оскърбителни за някого в лично качество, категорично е защитено от Европейската конвенция за правата на човека, а и от българската конституция.
Белезите, че извършеното от Генов и Сърбинска е именно такъв акт, не са един и два. Първо, датата 7 ноември не е случайна, защото именно на този ден през 1917 г. в Руската империя е извършен болшевишкия преврат, преобърнал по-късно историята на половин континент.
Действието се развива пред централата на БСП, която е наследница на Българската комунистическа партия (БКП), участвала в аналогичен преврат през 1944 г., само че в България.
Паметникът е боядисан в розово през 2013 г., когато БСП е част от управляващата коалиция, подкрепяна в парламента от крайно дясната „Атака“. В онзи момент в България от няколко месеца текат протести срещу правителството на Пламен Орешарски (2013-2014), провокирани от неупсешното назначение на Делян Пеевски за председател на ДАНС.
Двата надписа „Кой?“ върху партизанския паметник символизират многократно задавания от журналисти и протестиращи въпрос – кой предложи Пеевски за този пост? Въпрос, който не е получил своя искрен отговор и до днес.
Какво значат цветовете
Цветовете, използвани при акцията срещу скулптурната композиция пред централата на БСП, също имат своя скрит смисъл. Те са заимствани от две политически провокации на чешкия скулптор Давид Черни, добили световна известност.
Първата е осъществена през нощта на 28 април 1991 г., когато Черни боядисва с розова боя съветския танк, монтиран на пиедестал в Прага след комунистическия преврат през февруари 1948 г. като символ на чехословашко-съветското приятелство.
Втората провокация пък става факт непосредствено преди акцията на Генов и Сърбинска. На 21 октомври 2013 г. Черни поставя на плаваща платформа в река Вълтава гигантска лилава скулптура на среден пръст.
Мястото и времето не са избрани случайно. В онзи момент в Чехия предстоят предсрочни избори а средният пръст се извисява на фона на Пражкия замък, където се намира резиденцията на чешкия президент Милош Земан, известен с проруската си ориентация.
Противоположните съдебни решения
По време на наказателния процес срещу Генов и Сърбинска двамата не признават, че са автори на акцията, но заявяват пред съда, че я одобряват. Затова и съдия Мирослава Тодорова, която по онова време е временно понижена да правораздава в Софийския районан съд (СРС), приема, че става въпрос за „изразяване на политически възгледи с художествени средства“.
Цитирайки практиката на ЕСПЧ по подобни казуси, тя се мотивира, че в случая няма как да става дума за хулиганство и вандализъм. Напротив, тя приема, че „защитата на политическото изразяване е с най-висока степен поради това, че е една от най-важните основи на демократичното общество и едно от главните условия на неговия напредък“.
В мотивите си към оправдателните присъди на двамата съдия Тодорова изрично цитира член 10 от конвенцията за правата на човека. Преди дни съдът в Страсбург постанови, че втората съдебна инстанция в България е нарушила именно този текст.
„Политическото мнение, доколко представлява участие в политическия дебат, само по себе си не може да представлява грубо неуважение, а представлява опит за привличане на общественото внимание, т.е. мотивът е тъкмо обратният – утвърждаване на определена идея, привличането на одобрението на обществото или на части от него на своя страна със стремеж към разширяване на политическото влияние“, приема още СРС и оправдава Генов и Сърбинска през октомври 2014 г.
Година по-късно тричленен състав на Софийския градски съд обаче отменя това решение и ги глобява с по 1500 лв. Решението е подписано с особено мнение от един от магистратите, но надделява мнението на останалите двама, че подсъдимите са извършили хулиганство.
„Правосъдие по политически въпроси“
Днес Асен Генов смята, че основният въпрос, който повдига тази история е този: „Какъв е механизмът, по който в България се осъществява чувствително правосъдие по политически въпроси? Правосъдие, в което със сигурност има политически елемент.“
Макар да няма неопровержими доказателства в тази посока, за себе си той е убден, че решението на СГС не е било произнесено „по съвест“, а „по политическа целесъобразност“, която е била валидна към онзи момент.
„Акцията тогава беше част от цялостното неодобрение, което българите сякаш доминиращо имаха към странната коалиция между БСП, ДПС и „Атака“, каза Генов за Свободна Европа. Той потвърди, че акцията е била свързана и с датата 7 ноември, която е символна за комунистическия режим в България и СССР. Според него обаче основният смисъл е бил в това да се изрази политически протест „срещу тогавашното безпринципно, а и корумпирано като днес управление“.
По думите му първоинстанционното решение на Мирослава Тодорова би трябвало да се изучава в учебниците. Не защото към онзи момент то е било в негова полза, а защото изчерпателно и напълно разбираемо е обяснило разликата между политическия протест и хулиганството. Ако СГС беше потвърдил това решение, нямаше да се стигне до поредното осъждане на България в Страсбург.
Ролята на ЕСПЧ
С решението си в полза на Генов и Сърбинска европейските съдии присъдиха на двамата по 4000 евро, с които да покрият платените от тях глоби в България, както и съдебните си разноски досега. Ролята на ЕСПЧ обаче е далеч по-значима, защото неговата практика е задължителна за изпълнение от всички страни членки на Съвета на Европа. Включително България.
„Това решение е абсолютно задължително не само за България, но и за всички държави членки на Съвета на Европа“, казва адвокат Михаил Екимджиев, който представлява Генов и Сърбинска пред съда в Страсбург. Той напомня, че в тези държави живеят 700 милиона души от Рейкявик до Владивосток. „Тоест, по подобни случаи всички държави, включително Русия, Украйна, Грузия, Албания, Турция трябва да се съобразяват с този стандарт“, допълва Екимджиев.
Той припомня пред онлайн предаването на Генов „Контракоментар„, че с разглеждането на подобни казуси в България вече се наблюдава „бавна еволюция“ в отношението на местните институции към тези актове на политически протест. Именно заради свободата на изразяване, например, съдът прие, че мятането на домати от дисидента Николай Колев-Босия срещу парламента не е хулиганство.
Друг подобен пример е Калоян Ханджийски, който през 2013 г. боядиса в червено и бяло паметника на Димитър Благоев в Благоевград и постави на главата му шапка на Дядо Коледа. Тогава той беше глобен от българския съд със 100 лв., заради което ЕСПЧ отново осъди България.
„Има едно натрупване“, казва Асен Генов. Според него силата на такива международни решения е в това, че рано или късно България ще направи сериозна крачка в тази посока – хората да могат „да изразяват цивилизивано, но категорично своето несъгласие към една или друга политическа власт в страната“, вярва Асен Генов.
Благодарение на решението на ЕСПЧ в негова полза, той би могъл да поиска от главния прокурор да внесе в съда искане за възобновяване на наказателното му дело, основавайки се на мотивите на европейските магистрати. Дали Иван Гешев би уважил такава молба обаче, е друг въпрос.
