Проверката от парламента на договора между българската държавна компания „Булгаргаз“ и турската държавна енергийна компания „Боташ“ и как той влияе на енергийната система на страната може и да не стигне до финал. Причината е, че председателят на временната комисия, избрана да направи анализ на споразумението – депутатът Жечо Станков от ГЕРБ – отказва да внесе изработения доклад за разглеждане в пленарната зала.
Сега в отговор на действията на Станков и ГЕРБ, от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) настояват да бъде свикано извънредно заседание на парламента специално по темата.
Става въпрос за договора между двете държавни компании, сключен в началото на 2023 г., когато на власт беше назначеният от президента Румен Радев служебен кабинет с премиер Гълъб Донев. Споразумението предвижда „Булгаргаз“ да разтоварва втечнен газ на терминали на „Боташ“ и тя да го довежда до българска територия. В замяна турският оператор получава такси и достъп до българската газопреносна система.
Парламентарната комисия, която анализира ефекта от споразумението, беше сформирана през декември 2023 г. година и приключи работата си в началото на април.
Докладът на комисията не е публичен, но според нейни членове той е бил подписан от всички 12 депутати в нея. Те смятат, че договорът съдържа неизгодни клаузи и ощетява интересите на България. Препоръката е бъде даден на прокуратурата и Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС).
По думи на депутата от ПП-ДБ Радослав Рибарски, който е и зам.-председател на комисията, докладът ѝ е трябвало да влезе за обсъждане в пленарната зала тази седмица. Но това не се случва.
„Те прилагат партизанска тактика, крият доклада и ние се опасяваме да не отиде той при пътната карта [за изграждането на газопровода „Турски поток“ през България] – тоест, никога да не влезе в пленарна зала“, каза Мартин Димитров от ПП-ДБ.
Станков каза, че причината за забавянето е постъпила нова информация със секретен гриф, но не се ангажира със срок, в който докладът да бъде внесен. От ПП-ДБ смятат, че въпреки това анализът на комисията може да бъде обсъден от депутатите – без да се нарушава търговската тайна, с която споразумението между „Булгаргаз“ и „Боташ“ е защитен.
Опасенията, че докладът на временната комисия няма да бъде разгледан въобще, се засилват от това, че в четвъртък парламентът реши да излезе в предизборна ваканция от 3 май. Идеята е той да не работи по време на предизборната кампания за европейските и предсрочните парламентарни избори на 9 юни.
Опозиционните партии БСП и „Възраждане“ дадоха заявки – поотделно, че ако докладът не влезе в дневния ред на парламента до 25 април, ще бъде внесен сигнал за сделката в прокуратурата, ДАНС, МВР и Министерството на енергетиката.
Какво представлява договорът
Споразумението за пренос на газ от Турция към България беше сключено в първия работен ден на 2023 г. с турската газова компания “Боташ”. Тогава министър на енергетиката беше Росен Христов, част от служебното правителство на Гълъб Донев.
Срокът на договора е 13 години. Споразумението трябваше, от една страна, да даде достъп на България до турските терминали за втечнен газ и до турските газопроводи, за да осигури алтернативен маршрут за доставки. От друга страна, да даде достъп и на турската „Боташ“ до българската газопреносна инфраструктура, която е на „Булгартрансгаз“. Неин директор досега беше новият служебен министър на енергетиката Владимир Малинов.
Сключването на договора беше представено като “пробив” и “исторически момент”. Това се случи няколко месеца след като Русия, която осигуряваше три четвърти от газа в България, едностранно спря доставките.
Според официалното съобщение тогава споразумението позволява на “Булгаргаз” да разтоварва танкери с втечнен природен газ на турските терминали и след това да пренася този газ до България през турската газопреносна мрежа. Тоест осигурен е само пътят, по който да премине газът.
По думи на турския министър на енергетиката Фатих Дьонмез споразумението предвижда възможност за пренос на до 1,5 млрд. куб. м газ годишно. Това е около половината от годишното потребление в България или около 14 танкера с втечнен газ.
Какъв е проблемът
По информация на Рибарски обаче България не използва договорения капацитет за доставки на газ, но го плаща. При възможност за доставка на 14 кораба с втечнен газ, през 2023 г. по този договор са доставени само един и половина.
Всеки ден българската енергетика и в частност „Булгаргаз“ трябва да заплаща капацитет, който се равнява на 500 хил. долара
„Оказва се, че всеки ден българската енергетика и в частност „Булгаргаз“ трябва да заплаща капацитет, който се равнява на 500 хил. долара. Този капацитет обаче не се използва“, каза Рибарски.
Освен това по негови думи договорените количества са около 1,8 млрд. кубични метра годишно, от които могат да бъдат доставени само 1,3 млрд. кубични метра. По думите му разликата от 500 млн. кубични метра физически не може да бъде изпълнена по съществуващата инфраструктура.
Същевременно използването на българската газопреносна мрежа от страна на „Боташ“ води до загуба на пазарен дял за „Булгаргаз“. Рибарски казва, че през изминалата година държавното предприятие е изгубило 27% пазарен дял.
Споразумението е обявено за секретно заради търговска тайна. Преди дни групата „Български елфи“ (Bg Elves), която откри пътната карта и още документи за ролята на Русия в строежа на „Турски поток“ през България в теч на имейли на руски политици, публикува и документи, за които се смята, че са споразумението с „Боташ“. Те имат гриф за конфиденциалност и потвърждават, че „Булгаргаз“ има ангажимент да плаща за капацитет за разтоварване и пренос на газ на турската компания и без да ги използва.
Руската следа
Още при подписването на договора в началото на 2023 г.се появиха съмнения дали той няма да се използва за прикрит внос на руски газ в Европа.
Причината е, че според договора Турция може да продава газ на пункта за доставка „Странджа-Малкочлар“. От сключването му досега „Боташ“ обяви редица от споразумения за доставка на газ с компании от Унгария, Румъния и Молдова.
Турция обаче не е длъжна да декларира първоначалния произход на газа.
„Не можем да проверим дали това е руски газ. „Боташ“ може да купува повече руски газ, да го доставя в България и да дава документи за друг произход, защото в Турция имат микс от газ от различни места“, каза депутатът Делян Добрев от ГЕРБ – председател на парламентарната Комисия по енергетика, в края на 2023 г.
Същевременно в края на миналата година Европейската комисия (ЕК) започна антимонополно разследване на сключения договор. Опасенията са, че сделката облагодетелства българската и турската компании за сметка на конкурентите им.
Причината е, че „Булгаргаз“ може да е единственото дружество в Европейския съюз, което има достъп до природен газ чрез турската инфраструктура и потенциално действа като посредник за газ, осигурен в Турция и доставен в региона.
След съобщението на ЕК в България беше сформирана и временната парламентарна комисия, която да проучва сделката. Тя беше подкрепена от всички партии с изключение на ДПС.
Преди това няколко пъти членове на кабинета на Николай Денков обвиниха служебното правителство, назначено от Румен Радев, в сключване на неизгоден договор с турската страна.
В края на 2023 г. пред „Политико“ Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията казва, че ако България се откаже от сделката, ще трябва да плаща неустойки от 2 милиарда евро годишно. Затова сега ПП-ДБ настоява тя да бъде предоговорена.
