Кръст, висок 13 метра, се извисява над най-високото населено място на Балканския полуостров – родопското с. Манастир. Мистичното място, където се издига огромната метална конструкция, е притегателно за хиляди християни и всякакви туристи, които идват в района и зиме, и лете, разказват местните. Край пътеката до местността със светинята е параклисът „Свети Георги”, а на стотина метра от кръста е новият комплекс „Света Богородица”.
„Тръгнали са по тъмно, мъжете вързали копитата на мулетата с парцали. Никой не издавал глас, докато не стъпили на българска земя”, пише документалистът Славчо Дичев в книгата си за с. Манастир, редактирана от Николай Хайтов. Заселниците са потомци на основателите на с. Давидково, избягали от ислямизирането в Чепино през 1656 г. Най-напред в района идват седем семейства, водени от синовете на Георги Куртев – Вълчо, Никола и Тодор. Заселват се и родовете Калайджиеви, Стойкоолу, Начоолу, Христеви, Караиванови и Гьоргоолу от Давидково. През 1892 г. те вдигат местната църква – заедно с камбанарията я изграждат само за седмица от дъски. Днешният каменен храм „Св. Ап. Петър и Павел” датира от 1908 г.
С. Манастир е основано върху останките на старо селище, близо до срутен манастир, откъдето идва и името му, разказват местните. Такава легенда за създаването на селището се лансира и в историческата книга на Дичев и Хайтов. Според нея в руините от каменни стени край реката са намерени меден черпак и античен свещник, дълго време пазени в местната църква. С черпака свещи леел местният свещеник. Друга легенда, разказана в книгата е, че името на Манастир идва от някогашното място за поклонение на св. Георги.
Докато някога Манастир било населено с над 1000 човека, днес под трите върха – Св. Илия, Преспа и Свобода, постоянно живеят едва 107 души, от които две деца.
Местните хора са предимно християни, затова съвсем разбираема е обидата им от вдигането на мавзолей на османския поробител Енихан баба на близкия връх Свобода. „Новия господар баща“ (от турски ез. – б. а.) е легендарен турски герой, за чието съществуване няма категорични данни. Според местните мюсюлмански предания, той е алиански свeтец, ислямски проповедник и лечител, носил вода в кърпа от Бяло море. Според друго предание, вплетено и в романа на Антон Дончев „Време разделно”, Енихан баба е османски военачалник, основно отговорен за насилствената ислямизация на Родопите и унищожаването на християнските храмове. Същият, чийто гроб главният герой на романа Манол разкрива, без да намери вътре скелет – сиреч, поробителят не съществува.
Легендата разказва, че Енихан и двамата му братя изклали 100 000 българи, а други 100 000 потурчили, затова тримата били обезглавени ритуално на върха на планината от Момчил войвода и населението, защитавало Родопите. Cпоред други предания, Енихан баба предвождал две турски армии, рушили храмове и манастири, клали и изтезавали местните. При едно от сраженията при село Иноглово под връх Преспа, османлиите посекли жени, деца и старци, разрушили двете църкви и сринали цялото село. Един от жителите му – Ангел, се преоблякъл като турчин, влязъл в шатрата на Енихан баба и го заклал с овчарския си нож. Съратниците на турския поробител разрушили манастира на днешните Хайдушки поляни и настъпили към Момина вода. Там, край извора, влезли в кръвопролитно сражение с родопчаните, водени от Стоян войвода. Той бил пленен, подложен на мъчения и убит. Оттогава е народната песен, родопска версия на Балканджи Йово: „Турце Стояна мъчеха/три дни и три нощуве,/очи му със сабя галбеха“.
Няколко века по-късно, през 2003 г. лидерът на ДПС Ахмед Доган лично обещава на местните да изгради теке на Енихан баба. 2 г. по-късно, държавната земя на връх Момчил (наричан още вр. Енихан и вр. Свобода) е продадена на ислямското настоятелство от с. Давидково за 6 600 лева с разпореждане на тогавашния земеделски министър Нихат Кабил (ДПС) и бившия областен управител на Смолян Димитър Палагачев (НДСВ). На мястото веднага е издигнат мавзолей на Енихан, а проверките за законността на постройката продължават и до днес.
Християнското население в района приема строежа с огорчение, още повече, че според исторически източници на същия връх Свобода е имало старо светилище на траките от 11-7 в. преди Христа.
Преди няколко години родопчани, пръснати из цялата страна, започват инициатива за изграждане на огромен кръст в местността Каркъма, а на стотина метра от него – на параклис, чешма и заслон. Това беше отговор на стореното на връх Свобода, иначе официално поводът е 120 години от създаването на с. Манастир, разказват местните. За църковния градеж е отстъпена земя от горовладелската кооперация „Чил тепе 97”. С помощта на Васил Михайлов от с. Манастир е издигнат кръстът, който се вижда от километри в подножието на връх Преспа.
Доброволци изграждат параклиса, а вратата, надписът, свещниците и кръста в него са дарение от пловдивска металургична компания. Прозорците са изработени от Димитър Маринов от Асеновград, дървеният материал е от кооперацията. Водата за чешмата е докарана от 700 метра от манастиреца Данчо Ангелов, който се слави с най-много построени чешми в селото.
Районът на с. Манастир е чудно място за поклоннически и религиозен туризъм. Покрай селището са вдигнати множество малки параклиси – новият „Св.Василий” и старият „Св.Неделя” в едноименния парк. На запад от тук по лесна пътечка се стига за десетина минути до параклиса „Св. Дух” , а от там надолу по стръмна пътека до м. Водопада. В района са и параклисите „Св.св.Кирил и Методий”, „Св.Илия” и „Св.Георги”, край който се минава по пътя за местността Каркъма с християнския кръст. Маршрутът е и един от най-приятните от с. Манастир – дълъг е 6-7 км, няма стръмни изкачвания. На 7 км от селото е местността Хайдушки поляни. Има и няколко туристически маршрута – до хижа „Свобода” и хижа „Преспа” – 2,30 ч., до хижа „Момчил юнак” – 3,00 часа.
В топлите сезони си струва да се разходите за релакс и пикник до м. Гъбката – ливада с горска къщурка, препоръчват местните хора. Пътеката дотам е от парка „Св. Неделя” през Равнишките, а край пътя е осеяно с ягоди и сърнели. Приятен е и преходът до Дедови ливади, които са надолу от селото, между горното и средното шосе. Ако се продължи по асфалтовия път, се стига до Кенан дере – навремето прочута оловно цинкова мина, в която се е добивала най-богатата на сребро руда. От това място по реката може да се иде до Червените камъни.
До с. Манастир се стига най-лесно през Лъки – общинският град е само на 21 км, а Пловдив е на 74 км. В селото може да се наемат няколко къщи за гости, а наемите са между 10 и 15 лева. 12 лв. излиза нощувката в хижата, която се намира в горния край на селото, а от прозорците й се открива живописна гледка към Родопите и Стара планина.
С историята на селото и неговите жители ни запознава сайтът agronovinite.com
