Наричат го „френско предложение“, защото идва по време на френското председателство на Съвета на ЕС. Всъщност е проект на ЕС. Той предлага следното: българските условия пред Скопие да се превърнат в част от ангажиментите на Северна Македония пред Брюксел.
България иска точно това още от 2019 г. През ноември 2020 г. София наложи вето върху възможността Северна Македония да започне преговори за членство в ЕС. Оттогава стои въпросът как да се „отпуши“ една улица, която изглежда задънена.
Българите – в македонската конституция
Брюксел „приветства намерението“ на Скопие да „включи в преамбюла на конституцията гражданите, които живеят в границите на държавата и са част от други народи, като българите“, пише в един от „френските“ документи, с които Свободна Европа разполага.
Исторически погледнато, това е предложение на македонския външен министър Буяр Османи от март 2021 г. То беше подето от президента Румен Радев в следващите месеци. Идеята не присъства в българските официални документи, не е гласувана в парламента и беше приемана скептично от някои наблюдатели като нереализуема, защото е радикална. Сега ЕС предлага сам да застане зад нея.
Няма „българско малцинство“
Никъде във френските документи не се говори за „българско малцинство“ в Северна Македония, както твърди лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов. В проекта се говори за задължението на Скопие да защитава правата на всички „малцинства и общности“ (minorities and communities), като не допуска реч на омразата и дискриминация спрямо тях.
Комисията се ангажира да провежда мониторинг по въпроса как се спазва това и да изготвя редовни доклади.
Езикът
„ЕС взима предвид съответните намерения на България и Северна Македония да направят едностранни декларации по въпроса за македонския език.“ Това е всичко, което пише във френския проект по темата „македонски език“.
Формулировката оставя вратата отворена за действия на София и Скопие.
Договорът между София и Скопие става тема на ЕС
Ако трябва да се определя кое е най-важното предложение във френските документи, това е. Вътре пише, че по време на преговорния процес на Скопие с ЕС напредъкът на Северна Македония ще се измерва включително и с това дали страната спазва договора си с България от 2017 г.
В този договор са вписани повечето от останалите български условия (честване на „обща история“, липса на териториални претенции, ненамеса във вътрешните работи, преследване на прояви на омраза и пр.)
Ако френското предложение се приеме, за спазването на този договор ще следи Брюксел.
Подобен „статут“ на договора е нещо, за което България настоява в своята Рамкова позиция за Северна Македония от 2019 г.
Кое след кое да стане
Френското председателство предлага Скопие първо да впише българите в конституцията си, а след това да получи зелена светлина за начало на преговорния процес.
Останалите български условия ще бъдат изпълнявани по време на преговорите, които могат да продължат години. На всеки етап България би могла да спре този процес, ако има аргументи.
Темите, най-важни за България, ще се разглеждат първи и ще бъдат приключени последни. Това също е искане на България от нейната Рамкова позиция.
Точно сега ли
До края на френското ротационно председателство остават точно 11 дни. Проектите за документи бяха изпратени на България в петък. Те предвиждат:
- В понеделник, 20 юни, София да обяви в Люксембург позицията си по предложенията;
- Ако има съгласие, във вторник да се изяснят и позициите на останалите страни членки на ЕС;
- Ако пак се постигне съгласие, в сряда да се проведе политическа Междуправителствена конференция на най-високо равнище на страните от ЕС, заедно със Северна Македония. Там Скопие да научи официално какви са решенията на страните членки.
Френският план е постижим само ако българският парламент прояви воля и бързина да го обсъди по същество.
