За някои това е „печатница за пари“, за други е най-голямата корупционна схема в България за последното десетилетие. За трети това е единственият източник на природен газ, а за други е руско оръжие, с което се заобикаля Украйна.
Става въпрос за едно и също нещо – газопровода „Турски поток“ и неговото продължение през България, Сърбия и Унгария. Това остана единственото трасе за руския газ към тази част на Европа, след като от началото на войната на Русия срещу Украйна през 2022 г. доставките по други тръби бяха значително ограничени.
Но сега изглежда, че продължението на „Турски поток“ ще трябва да се раздели с руския газ. Причината е, че на 21 ноември Министерството на финансите на САЩ обяви налагането на нови санкции върху Русия, което може да означава прекратяването на транзита на газ.
Това поставя под риск приходите от транзит за България. Тоест може още да се забави изплащането на проекта „Турски поток“, за който българските данъкоплатци вече дадоха над 3 млрд. лева.
Под ударите на новите американски санкции се оказаха няколко руски финансови институции, сред които и „Газпромбанк“. Това е банката, с която търгуват почти всички национални и частни компании, доставящи или транзитиращи руски природен газ.
Санкциите правят така, че всички дружества, с които руската държавна „Газпром“ търгува, ще трябва или да преустановят работата си с банката, или да намерят друг посредник. Той обаче ще рискува да попадне под вторични санкции и така на практика да се самоизолира от света на бизнеса.
Сред дружествата, които са засегнати, е и българското „Булгартрансгаз“. Това е газовият оператор, който управлява продължението на „Турски поток“ през България и събира транзитни такси по дългосрочен договор с „Газпром“.
Натясно са хванати и поне още две други държави – Унгария и Сърбия. Това са двата най-близки съюзника на Путин на територията на Европа след Беларус. И двете страни многократно са определяли „Турски поток“ и руския газ като незаменими за икономиките си.
Важна роля за транзита на руския газ по „Турски поток“ играе и самата Турция и друг лидер, който често демонстрира близките си отношения с Владимир Путин – президентът на Турция Реджеп Тайип Еродган.
Новият пакет от санкции ще доведе до прекратяването на транзита на газ през България.
Новият пакет от санкции ще доведе до прекратяването на транзита на газ през България, което означава и спиране на доставките до Сърбия и Унгария, казва енергийният експерт от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) Мартин Владимиров .
„Всички купувачи на руски газ по дългосрочни договори в Европа в момента плащат в рублова сметка в „Газпромбанк“, т.е. всички компании в Централна и Югоизточна Европа най-вече, които имат подобни споразумения, би трябвало да не могат да ги извършват“, каза пред Свободна Европа Владимиров.
Свободна Европа изпрати въпроси до министерствата на енергетиката и газовите оператори в България, Сърбия и Унгария. Получихме отговори от Белград и Будапеща – и в двете столици не крият притеснението си и търсят варианти.
Българското министерство на енергетиката не отговори, а от „Булгатрансгаз“ казаха само, че са получили всичките си плащания до ноември. Следващата фактура би трябвало да бъде изпратена в края на декември, но държавната компания не отговори дали тогава ще е възможно плащане.
Енергийният министър Владимир Малинов каза пред журналисти във вторник същото – че всичко до края на ноември е платено. И също не коментира какво предстои.
Нито една институция не каза дали и какъв план има, за да реагира на новия пакет от санкции и реалната опасност България да спре да получава такси за преноса на газ по „Турски поток“.
От държавните институции не отговориха и на въпросите на Свободна Европа дали санкциите ще доведат изцяло до спиране на преноса на газ, колко е общият размер на плащанията, постъпили до момента от продължението на „Турски поток“ през България, какъв е размерът на приходите, разходите и печалбата за „Булгартрансгаз“ от газопровода.
Какво предвиждат новите санкции
В съобщението си финансовото министерство на САЩ посочва, че санкциите означават ограничаване на Русия за използването на международната финансова система. В санкционираните дружества са посочени „Газпромбанк“ и „международни свързани руски банки, повече от 40 руски регистратори на ценни книжа и 15 руски финансови служители“.
Освен руския клон на „Газпромбанк“ под санкции попадат и шестте му чуждестранни дъщерни дружества в Швейцария, Хонконг, Кипър, Южна Африка и др.
В съобщението на американското министерство на финансите „Газпромбанк“ е описана като „канал на Русия за закупуване на военни материали за военните ѝ усилия срещу Украйна“. Посочено е още, че руското правителство използва банката, за да плаща на войниците си бонуси и за изплащания на обезщетения за семействата на убитите на фронта.
„Санкциите влизат ефективно още на 21 ноември. Дава се един месец период да се прекратят всички споразумения“, каза Мартин Владимиров.
По думите му дори да бъде направен опит санкциите да бъдат заобиколени, той едва ли ще бъде успешен. Той казва, че дори България, или някой друг от засегнатите страни, да открият нова банка посредник, тя също рискува да попадне под санкции.
Коя банка ще рискува този регулаторен риск да си отреже 90% от бизнеса, за да извърши една трансакция
„Коя банка ще рискува този регулаторен риск да си отреже 90% от бизнеса, за да извърши една трансакция. Няма директен ефект на тези санкции върху европейските клиенти, веднага, в този момент, обаче просто банките няма да рискуват. Това е силата на американските санкции“, каза още той.
На теория новата администрация на Доналд Тръмп, която ще встъпи в длъжност на 20 януари 2025 г., може да отмени тези и други санцкии. Според Владимиров обаче това едва ли ще се случи.
„Ще се подкопае посланието на Тръмп, че той иска да постигне мир чрез сила. Как ще постигнеш мир чрез сила, като премахнеш веднага инструментите на силата, с които можеш да накараш Русия да седне на масата за преговори и да постигнеш някакъв компромис“, каза още Владимиров.
Как реагират Унгария и Сърбия
За разлика от България, Сърбия и Унгария реагираха бързо на новината за потенциалното спиране на доставките на газ по „Турски поток“.
Още на 21 ноември външният министър на Унгария Петер Сиярто каза, че решението „може да доведе до големи затруднения в региона“.
„За да избегнем това, ние координираме действията си с България и Азербайджан“, написа Сиярто. Той добави, че юристите на правителството проучват обхвата на новия пакет от санкции, както и че при необходимост ще бъдат извършени консултации с „Газпром“.
Сиярто определи санкциите на САЩ като „атака срещу нашия суверенитет“.
Изказването му дойде по време на регионален енергиен форум в Истанбул, на който присъства и българският министър Владимир Малинов. Той обаче няма подобни коментари.
По данни на унгарската редакция на Радио Свободна Европа Унгария получава пълния капацитет от доставки на газ по продължението на „Турски поток“, което е повече от вътрешното потребление в държавата.
В същото време газовите запаси на страната бавно намаляват, което означава, че Унгария купува евтиния руския газ и го препродава, главно на Украйна, но също и на други страни.
Ситуацията със санкциите беше коментирана и от шефа на сръбската държавна газова компания „Сърбиягаз“ Душан Баятович. Пред Балканската редакция на Радио Свободна Европа той каза, че в момента „компанията е изправена пред предизвикателства“. По думите му транзитът на газ по „Турски поток“ няма да спре.
Той определи новите американски санкции като „наказание“ не само за Русия, но също и за държавите, които разчитат на доставките на руски газ.
„Едно е да накажеш някого, съвсем друго е да унищожиш цяла система без да предложиш алтернатива“, каза още той.
Сърбия е силно зависима от доставките на Руски газ. Страната има дългосрочен договор с „Газпром“. Въпреки че е кандидатка за членство в ЕС, Сърбия не се присъедини към санкциите на Запада срещу Русия след началото на войната в Украйна. Един от основните аргументи беше именно доставката на газ от Москва.
А каква е ролята на Турция?
Освен че „Турски поток“ минава и през нейна територия, Турция има ключова роля за транзита на руски газ към Европа. През 2022 г. за пръв път Владимир Путин предложи на Реджеп Тайип Ердоган турската страна да се превърне в хъб за руския природен газ.
По-късно газовите компании на Турция и Русия – „Боташ“ и „Газпром“ започнаха да работят по план за увеличаването на преноса на газ през Турция към Европа.
Според експерти Русия се опитва да използва Турция, за да може газът, който идва към Европа, да се продава от чуждо име, но всъщност да е руски. Подобна схема вече беше разкрита по отношение на вноса на руски петрол в Европа.
Анкара има още един коз в тази игра – споразумението за доставка на природен газ за София, което беше сключено по време на служебното правителство на Гълъб Донев. До момента ефектът за България е негативен – газ не се доставя, но за сметка на това турската „Боташ“ получава по1 млн. лв. на ден.
Още при подписването на договора обаче се появиха съмнения, че чрез него Турция може да продава руски газ на България.
Какво е „Турски поток“, как беше построен и кой печели от него
„Турски поток“ е газопровод, който започва от Русия, минава през Черно море и Турция и впоследствие продължава трасето си през България, Сърбия и Унгария. По него газ достига и до Австрия.
България не получава доставки на газ по тръбата. Единствено в България полза от него има петролната рафинерия на „Лукойл“, друа руска компания, в Бургас.
В същото време почти целият капацитет от входната до източната ѝ точка е резервиран от „Газпром“ до 2039 г. Това означава, че дори София да поиска, няма да може да изнася или внася газ от друг източник по нея.
България построи за около година продължението на тръбата на своя територия, а газът по нея потече в началото на 2021 г. Това се случи по време на управлението на третото правителство на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов.
Строежът в България беше финансиран с над 3 млрд. лева от държавния бюджет. От течовете на данни в последните години стана ясно, че тази цена вероятно е дори още по-висока – с поне няколко стотици милиона.
В опит да се дистанцира от Русия, Борисов използваше името „Балкански поток“. По документи проектът се води „разширяване на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“. Реално обаче е продължение на „Турски поток“, чиято геостратегическа цел е заобикалянето на Украйна с трасе за транзит на газ към Европа.
В България след редица перипетии, съдебни дела и неразследвани данни за законови нарушения, в крайна сметка тръбата по документи беше построена от саудитската „Консорциум Аркад“. Всъщност обаче се оказа, че строежът беше осъществен почти изцяло от руски и беларуски подизпълнители и в нарушение на закона.
Няколко години след като тръбата беше завършена в серия от течове на данни от имейли на руски политици, стана ясно, че правителството на Борисов е договорило предварително „Турски поток“ в България да бъде изграден от руски фирми със средства от българския бюджет.
Най-много данни за това се съдържат в т.нар. Пътна карта за строежа на „Турски поток“, която е подписана от тогавашната енергийна министърка Теменужка Петкова от ГЕРБ, но се оказа загубена, преди да бъде открита от неформалната група BG Elves.
В съставянето на Пътната карта се оказа замесен и настоящият служебен енергиен министър Владимир Малинов.
Продължението на „Турски поток“ през България обслужва изцяло интересите на Русия и „Газпром“, казват енергийни експерти. Другите основни бенефициенти са три европейски държави – Сърбия, Унгария и Австрия. Единствената потенциална полза за София е от транзитните такси, с които обаче проектът първо трябва да се изплати, преди да започне да генерира някаква печалба.
Дневният капацитет на „Турски поток“ през България е 54 млн. м3. По данни на „Капитал“ през летните месеци на 2024 г. транзитът през България е достигал средно по 50 млн. м3 дневно т.е. тръбата е работила на пълния си капацитет.
„Булгартрансгаз“ и Министерството на енергетиката отказаха да отговорят на въпросите на Свободна Европа за това колко и дали България е спечелила от „Турски поток“.
По последни данни, които Свободна Европа получи от двете институции през септември 2023 г., стана ясно, че проектът все още се изплаща, а докато евентуално тръбата се изплати трябва да минат между 7 и 12 години.
По данни на „Булгартрансгаз“, предоставени на Медиапул в началото на годината към април 2024 г. приходите от „Турски поток“ са 1,3 млрд. лв. От тях трябва да се извадят и няколко стотици милиона разходи за поддръжка и амортизация.
Всичко това означава, че продължението на газопровода през България е още далеч от това да се е изплатил дори наполовина.
Днес лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов нарича продължението на „Турски поток“ през България „печатница за пари“ и твърди, че той носи пари за „всички българи“.
За това обаче няма данни, а държавата отказва да предостави такива.
