Няколко седмици преди изборите в бордовете на държавните предприятия ударно са се назначавали директори. Това се вижда от вписванията в Търговския регистър.
Преди седмица Народното събрание наложи мораториум върху сделките и назначенията на правителството в оставка, но на ключовите позиции в държавните фирми вече са сложени хора. Предложенията за мораториум бяха внесени от БСП и коалицията “Изправи се! Мутри, вън!”. Това предизвика депутатите от ГЕРБ, които сезираха Конституционния съд.
В понеделник съдът образува дело за установяване на противоконституционност на наложения мораториум.
Конкурси в последния момент
През октомври 2019 г. влезе в сила Законът за публичните предприятия. Той предвижда в срок от 12 месеца да се организират и проведат конкурси за управителни органи. Срокът беше удължен с още четири месеца, но това време отново се оказа недостатъчно.
От информацията, публикувана на сайта на Агенцията за публични предприятия, става ясно, че първите конкурсни процедури за големите държавни предприятия са задвижени едва през ноември 2020 г.
За периода ноември-декември са обявени 10 процедури от общо 46 конкурса за големи държавни предприятия. От началото на годината и на практика в края на срока, определен по закон, са пуснати още 30 конкурса, от които три не могат да приключат заради мораториума. Отделно от тези конкурси са процедурите за малките и средни държавни предприятия, които не минават през Агенцията за публични предприятия.
От справка в Търговския регистър се вижда, че сериозен брой вписвания на ръководни органи са се случвали през април. В следващите редове ще разкажем за някои от тях.
Кои са новите директори?
- Министерство на земеделието и храните
Към Министерство на земеделието и храните има 8 големи публични предприятия. На 21 април е вписан нов Управителен съвет на дружеството „Напоителни системи“. Сред новите лица са Петър Тодоров и Пенка Димитрова. Тодоров е бивш член на УС на “Топлофикация София”, а Димитрова се занимава с PR и връзки с обществеността, показва справка в Търговския регистър.
На 26 април са вписани и промени в ръководствата на държавните горски предприятия. Сред имената правят впечатление тези на Бейзат Яхя, Георги Костов, Пейчо Върбанов, Албена Туджарова, Георги Йорданов.
Яхя е баща на депутата от ГЕРБ Илтер Садъков. Той е бивш активист на ДПС и неведнъж е демонстрирал близки връзки с премиера в оставка Бойко Борисов. На изминалите парламентарни избори Садъков беше на второ място в листата на ГЕРБ в Шумен и спечели близо 7000 преференции.
Георги Костов е бивш заместник-министър на земеделието, а към момента съветник на земеделския министър в оставка Десислава Танева от ГЕРБ.
73-годишният Пейчо Върбанов е несменяем директор на Югоизточното държавно предприятие от години. Името му периодично се появява в скандали, свързани със злоупотреби. То стана популярно след разследване на Офнюз през 2015 г. заради поръчка на скъпи джипове от горското стопанство. През 2016 г. стана ясно, че скъпите джипове возят премиера Бойко Борисов и други политици. “Зам.-земеделският министър Георги Костов твърдеше, че джипките, закупени от съученик на министърката за по 200 000 лева, са нужни, за да се возят в тях шейхове и милионери, дошли на луксозен ловен туризъм”, написаха тогава от Офнюз.
Албена Туджарова e съпруга на главния секретар на Министерството на икономиката Владимир Туджаров. До 2020 г. Туджаров заемаше длъжността началник на кабинета на министъра на финансите Владислав Горанов от ГЕРБ. Покрай т.нар. Апартаментгейт през 2019 г. Биволъ публикува информация за 14-годишният им син, който е купил апартамент за 336 евро на квадратен метър.
Още един от новите директори на държавно горско предприятие е свързан с Владислав Горанов. До 2020 г. Георги Йорданов е началник на неговия кабинет във финансовото министерство. След това е назначен за временно изпълняващ длъжността председател на Държавната комисия по хазарта.
В историята му в Търговския регистър има още един любопитен детайл от 2013 г., когато е в Съвета на директорите на „Пазар на производителя-Пазарджик“. Дружество, в което като собственици в последствие се появяват „Булгартабак холдинг“, „Благоевград БТ“, а към днешна дата сред съсобствениците са Министерството на земеделието и Муханнед Наджим Абдуллах Ал-Нуаими. Според публикация на Капитал Абдуллах Ал-Нуаими e оръжеен търговец, а през 2020 г. бизнесменът и бивш депутат Делян Пеевски продава на него млечния си бизнес, който произвежда млечни продукти под марката “Лакрима”.
- Министерство на енергетиката
Под шапката на Министерството на енергетиката са 10 държавни дружества. Сред тях са АЕЦ-Козлодуй, “Булгаргаз”, “Булгартрансгаз”, “Български енергиен холдинг”. Дружествата реализират проекти за милиарди левове като например проектът “Турски поток” на “Булгартрансгаз”.
Новият управителен съвет на “Булгартрансгаз” е вписан в Търговския регистър на 27 април.
Начело остава досегашният директор Владимир Малинов. Мястото си в борда запазва и Делян Димитров, съпруг на пиарката на ГЕРБ Севделина Арнаудова. Конкурсът за Надзорния съвет на “Булгартрансгаз” е обявен на 12 април – почти седмица след парламентарните избори, съобщава Медиапул.
- Министерство на икономиката
Към Министерство на икономиката има 19 публични дружества, сред които “Авионамс”, ВМЗ-Сопот, “Кинтекс”, “Държавна консолидационна компания”.
Мандатът на Съвета на директорите на Държавната консолидационна компания изтичаше през 2023 г., но беше удължен до 2026 г., ден преди новият парламент да гласува мораториума върху сделките и назначенията. С промяната изпълнителният директор на компанията Ясен Спасов остава на поста за още пет години. Ново попълнене е Радостин Вазов, син на ректора на Висшето училище по застраховане и финанси Григорий Вазов, съобщава Капитал.
- Министерство на здравеопазването
Министерството на здравеопазването е собственик на над 60 публични предприятия. Само през тази седмица са вписани промени в ръководствата на пет лечебни заведения – „Национална кардиологична болница“, „Пирогов“, Александровска болница, „Света Екатерина“ и болница „Свети Георги“.
В четвъртък здравната комисия към Народното събрание прие на първо четене поправки в Закона за лечебните заведения, които дават възможност за нова бърза смяна на ръководствата на болници. Предложението беше внесено от Мая Манолова от коалиция „Изправи се! Мутри, вън!“. Промените предвиждат да се върне стария ред за назначаване на директори от министъра на здравеопазването, а не по процедурата, предвидена в Закона за публичните предприятия.
