Снимка: Moe Zoyari/Bloomberg |
Стара максима, приписвана на бивш президент, става все по-популярна в Турция през последните седмици, докато хората са изправени пред астрономически ръстове на цените: „Няма правителство, което да не може да бъде свалено от празна тенджера“.
Като проницателен политик, който ще се стреми към преизбиране след една година, Реджеп Тайип Ердоган вероятно трябва да се вслуша в предупреждението на предшественика си, като се бори с инфлацията, която достигна официален темп от почти 80%. Вместо това президентът продължава да следва политики, които експерти определят като гигантски икономически експеримент.
Ердоган, който отхвърля широко приеманата икономическа сентенция, че по-високите лихви помагат да ограничаване на инфлацията, уволни трима председатели на централната банка в последните три години и нареди поредица от агресивни понижения на лихвите. Подходът му предизвиква толкова силна инфлация, че МВФ предупреждава, че темпът на покачване на цените в страната от Г-20 тази година ще надхвърли този във Венецуела, Судан и Зимбабве.
Много семейства изпитват трудности да се справят на фона на най-тежката икономическа криза от десетилетия. „Не припарвам до плодовете“, казва 52-годишна чиновничка, която пазарува на открит пазар за храни в работнически квартал в Анкара. „Това беше основна необходимост, пълни с витамини за децата. Но сега е лукс“, допълва купувачката заради държавната ѝ работа.
Въпросът, който турските граждани и много чуждестранни наблюдатели си задават, е дали все по-разрастващите се затруднения ще поставят началото на края на човека, който доминира политиката в страната почти две десетилетия. Президентските и парламентарни избори трябва да се състоят през юни 2023 г., но може да се проведат по-рано, ако Ердоган усети, че шансовете му ще се подобрят, ако свика предсрочни избори.
“Всички се питат какво ще стане, ще остане ли или ще си отиде?“, казва 17-годишната сервитьорка Елиф, която ще гласува за първи път. „Мисля, че този път може да е много различно“, допълва тя.
Общият дял сред избирателите на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган и съюзниците ѝ беше само 32% през юни, а избирателите, които не са решили за кого да гласуват, и протестният вот не са били разпределени в допитването на турския институт Metropoll. Общият дял на шестте опозиционни партии, които обединиха сили срещу президента, е около 37 на сто, като нараства до 48%, ако се включат и гласовете на кюрдска партия, която също се противопоставя на Ердоган.
Заради резкия спад на просперитета Джан Селджукъ, директор на института Türkiye Raporu, казва, че „базовият му сценарий“ сега е Ердоган да загуби както парламентарните, така и президентските избори. „Той изглежда лишен от варианти“, допълва Селджукъ.
Макар че ултраразхлабената парична политика на правителството помага за силния ръст на БВП, тя води до срив на лирата с 50% спрямо долара в последните 12 месеца и предизвика най-високата официална инфлация от 90-те години на миналия век, ера, която Ердоган обича да дава за пример за царуващия хаос преди ПСР да дойде на власт през 2002 г.
Западни дипломати се притесняват, че турският президент, който миналата седмица спечели отстъпки от Швеция и Финландия в замяна на подкрепа за кандидатурите им за членство в НАТО, може да избере борба със Запада в опит да компенсира икономическите проблеми, като засили националистическите настроения. Но Селджукъ казва, че подобна тактика има намаляваща възвръщаемост. „Ако ви се хапва сладко, вземате си парче баклава. Но второ парче не е толкова вкусно“, отбелязва той.
Но някои анализатори предупреждават, че е преждевременно да се предрича края на ерата на ПСР, особено когато съюзът от опозиционни партии, който се обедини срещу президента, все още не е решил за съвместен кандидат, който да се изправи срещу него.
„За Ердоган е трудно да спечели следващите избори. Но избирателите трябва да знаят, че алтернативните кандидати или варианти ще могат да разрешат кризата“, коментира Бурак Биледжан Йозпек, преподавател по политология в университета TOBB в Анкара.
Допитването на Metropoll от юни показа, че 16% от избирателите не са решили за кого да гласуват, не са отговорили или планират да дадат протестен вот.
„Избирателите трябва да видят силна пътна карта и силно ръководство като алтернатива“, коментира Йозпек и добавя, че някои бивши избиратели на ПСР продължават „да не се доверяват на опозицията и на нейните възможности да управлява страната“.
Ердоган вероятно ще работи усилено, за да подкопае крехкото единство на опозиционния съюз. И много хора в самия съюз се опасяват също, че турският президент, който вече хвърли в затвора политически опоненти и се опита да смаже свободата на словото, може да прибегне до изборни измами или други непочтени методи, за да се задържи на власт.
В крайна сметка много ще зависи от позицията на дългогодишните избиратели на ПСР, които засега се въздържат от гласуване. Сред тях е домакинята Айше Арслан, която се смее горчиво, когато вижда цената на килограм лимони на пазара в Анкара. „Мислехме, че тук ще е по-евтино“, казва тя.
Арслан е благодарна, че за разлика от някои нейни познати тенджерата ѝ не е празна. Но тя рядко купува месо, като избира вместо това по-евтини бобови и житни култури.
43-годишната жена не е сигурна за опозиционния съюз и способността му да поправи икономиката. Но смята да не гласува, като протест срещу състоянието на страната ѝ, ход, който ако бъде повторен от милиони бивши поддръжници на Ердоган, може да е достатъчен, за да даде победа на опонентите на президента. „Наистина се натъжавам от състоянието на страната“, казва Арслан.
