На крайпътна спирка в покрайнините на Балаклия, град в украинската област Харков, жителите на близкото село Вербовка се редят, за да получат хуманитарна помощ. Украинските сили наскоро са освободили селото от руските окупатори, а хората са осезаемо по-спокойни след месеци на окупация и изолация.
За много от жителите на наскоро освободените територии близо Харков бързата контраофанзива и изтеглянето на руските сили е значително облекчение. „Много сме щастливи“, казва една жителка.
Това ликуване обаче е предшествано от мрачни истории за мъчения и затвори, някои от които местните ни разказаха, докато пътувахме от Харков до Изюм.
Информационно затъмнение
Изюм е близо 120 км на югоизток от Харков, а пътят между двата града е белязан от войната. Някъде там една унищожена руска ракетна система „Град“ стои пред изоставена резиденция, а стартовата ѝ капсула е взривена и изхвърля неизстреляни ракети.
По-голямата част от региона е превзета от руснаците в първите седмици на инвазията, която започна на 24 февруари. Изюм пада под руски контрол през март. През по-голямата част от окупацията жителите нямат електричество, въпреки че доставките на газ остават непрекъснати, лекарствата недостигат, непрекъснато има обстрел, както и дебати с руските окупационни сили относно предполагаемите нацисти, за които Русия твърди, че управляват правителството на Украйна и потискат нейния народ.
Двама по-възрастни жители казват, че пратките с лекарства са идвали само два пъти през това време. По думите на един местен руските войници са отваряли насила банкомати и са извършили най-малко едно изнасилване, за което замесените военни са били екзекутирани.
По време на окупацията местните жители имат малко информация от останалата част на Украйна поради прекъсвания на електричеството, интернет връзката и клетъчните услуги. 34-годишен мъж от Изюм казва, че няколко цивилни са били убити от снаряд, след като се осмелили да се изкачат до близкия хълм, за да хванат нестабилна връзка на мобилните си телефони.
Същият мъж, който пожела анонимност от съображения за сигурност, казва, че той и негов приятел са погребали съпругата на приятеля по време на обстрел. „Беше още зима“, казва той. „И тогава дойде време, когато правехме погребения в зеленчукови градини.“
Неспокойно примирие
Mного от украинците описват примирието с окупационните сили като неспокойно.
Докато са застанали на брега на реката, която минава през Изюм и наблюдават как украинските войски се прехвърлят по понтонен мост, три възрастни жени си спомнят общуването с руските окупатори, сред които е имало както руски войници, така и части от контролираните от Русия сепаратистки формирования.
Една от жените си спомня спор с руски войници, които са ѝ се подиграли: „Ти танцува на Майдана“, казали те. Става дума за централния площад в Киев, където хиляди проевропейски протестиращи се събраха през 2013-14 г., за да протестират срещу политиката на тогавашния проруски президент Виктор Янукович.
„Отговорих, че съм твърде стара, за да танцувам“, каза тя.
Друг местен – Игор, който живее в повреден от войната жилищен блок на брега на реката, описва предимно учтиви отношения с подкрепяната от Русия сепаратистка милиция, която е разположила свое поделение в цивилна резиденция близо до неговата сграда.
Днес районът около сградата е осеян с военни дрехи, каски и дори бронежилетки като свидетелство за бързината, с която руските сили са избягали от украинската атака.
Той обаче казва, че за да оцелее, е запазил тайна от тях, която лесно е можела да му струва живота – че синът му е действащ подполковник в украинската армия, който преди това се е сражавал срещу сепаратистите в регионите Луганск и Донецк.
Един задава въпроси, трима бият
Има и украинци, които е нямало как да опазят тайните си. Александър, 53-годишен бивш украински войник, казва пред РСЕ/РС, че е бил държан в затвора и измъчван седмици наред от агенти на руската Федерална служба за сигурност (ФСБ).
Александър, когото също открихме на опашката за помощи наред с жителите на Вербовка, е служил като сержант в разузнавателна част в украинския батальон Сармат през 2014 г. и се е бил срещу подкрепяните от Русия сепаратисти в пристанищния град Мариупол, един от най-пострадалите градове във войната.
С равен тон и усмихвайки се за снимка със сина си, Александър избухва в сълзи, докато описва преживяването си под руска окупация. Първоначално той се укрива. За да го принудят да се предаде, руските войници арестуват сина му и го държат в училище във Върбовка, превърнато в техен щаб и затвор.
По-късно мъже с маски откриват Александър. Той остава затворен в продължение на седмици заедно с около 30 други мъже в полицейски участък. „Имаше малко кислород, малко въздух“, каза Александър.
„Те плеснаха две щипки за ток на ръцете ми. „Ако лъжеш, ще го усилим“, спомня си Александър думите на агентите на ФСБ. Когато електрошока не проработва, те започват да го бият. Фактът, че Александър не е реагирал на болката, ги е подтикнал да станат по-агресивни.
„Един задаваше въпроси, а трима ме биеха“, каза Александър. Руснаците са се опитвали да получат информация за украинската армия.
Александър разпознава един офицер от ФСБ по кодовото име „Робинсън“. В крайна сметка Александър е освободен, според него самия поради възрастта си, но само при условие, че е проверяван на всеки две седмици.
На 14 септември Александър е принуден да се върне в училището, където са базирани руснаците. Училището днес е в руини вследствие на сраженията, като единствените останали признаци от присъствието на окупатори са една кутия с амуниции и две изгорени руски коли.
Местна жена казва, че нейна съседка е била задържана там, след като тийнейджъри казали на руснаците нещо за нея. Местният Виталий Казаку също казва, че е чул, че руснаците ще хвърлят украински ветерани първо в училището, а по-късно в Балаклия.
Свидетелства
Подобни задържания изглежда са били част от систематични руски усилия за арестуване на конкретни украински граждани.
На един руски контролно-пропускателен пункт в Изюм, който изглежда е бил обслужван от войски на 204-та стрелкова дивизия, РСЕ/РС прегледа намокрен от дъжда тефтер. Една страница изброява превозните средства, принадлежащи на 4-ти батальон на дивизията.
Други страници предоставят снимки и подробности за местните жители, които трябва да бъдат задържани. Една снимка показва усмихната жена и съдържа текст, който отбелязва, че тя може да се „движи с тъмни слънчеви очила“ и „може да бъде придружена от мъж на име Кравченко, Павел“.
„Ще се опита да достигне контролирана от Украйна територия“, се добавя в бележката.
Друга страница показва мъж и носи надписа: „При откриване, задържане. Обърнете се към училище № 2, кодово име „Казан“, очевидно препратка към оперативен служител на ФСБ там.
Въпреки че украинските официални лица вече са започнали разследвания на предполагаеми военни престъпления в района по време на окупацията, някои местни жители се приготвят разочарованията да продължат.
„Никога през живота си не съм виждал толкова много мъртви хора“, каза пред РСЕ/РС мъж от Изюм, който поиска името му да не се използва. „Дори не си правя труда да имам надежда“.
