Подземно хранилище за ядрени отпадъци със сигурност ще бъде изградено у нас. Въпрос на време е, но при избора на локация трябва задължително да се получи одобрението на местната общност чрез местен референдум, както и да се предложат адекватни икономически стимули за общността, за да се съгласят това да се случи „в техния двор“. Това каза Петър Бонев, Съвет за икономически анализи в рубриката „Европа в развитие“, в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Веселина Спасова. Гостът коментира публикувания от Съвета за икономически анализи четвърти доклад, който се фокусира върху радиоактивните отпадъци и приемането им в обществото.
„В момента в Европа има различни модели за съхранението на радиоактивни отпадъци, различни програми, които вече са стартирани. Двата модела, които са най-напреднали, са на Швеция и на Финландия. Там е взето под внимание съгласието на обществото за това къде трябва да се строи едно хранилище за ядрени отпадъци. Всички програми в ЕС, както и по света, предвиждат в един момента да се построи хранилище за ядрените отпадъци на 400 до 600 метра под земята, в земната кора, където те да се съхраняват“.
Вариантът, който ние предлагаме, е при избора на локация да се вземе под внимание съгласието на обществото под формата на местен референдум, като това бъде съчетано с икономически стимули.
Техническите принципи за избор на локация касаят сеизмичната активност на района, както и ред други фактори, като пропускливост на скалите и др. Не е желателно и да се строи в зони с активен туризъм, както и където има усилени аграрни дейности, обясни гостът. „Няма абсолютно идеално хранилище, но то трябва да се построи някъде“.
„В Козлодуй проблемът с приемането на индустрията от обществото не съществува, защото хората са свикнали с наличието на ядрената централа, но такова постоянно хранилище не може да се построи там. Сега се вкарват много средства в местна инфраструктура – в около 2 млн. годишно от фонд, изграден с такива цели. Те идват от приходите от електроенергия и това е пример как може да се подходи при избора на локация. Трябва да се осигурят стимули – инвестиции в инфраструктура, данъчни облекчения и др., за това да се съгласи местната общност да приеме изграждането на подземно съоръжение за ядрени отпадъци“.
На въпроса какво коства временните решения да се превърнат в постоянни, гостът сподели, че „временните решения са скъпи – изискват постоянен надзор“. „Има т. нар. мокри хранилища – басейни с вода, която пречи на радиацията. Но те трябва да бъдат под 24-часов надзор, който се извършва със сложна апаратура и човешка намеса. А постоянните хранилища не изискват постоянен надзор. Подземно хранилище на половин километър под земята е оптимално най-безопасния за населението вариант и това е най-важното за научната общност и институциите в Европа и в света“.
„Германците и австрийците са настроени по-скептично към ядрената енергия, докато българинът е по-склонен да поеме рисковете с цел икономически просперитет, сочат данните от проучването. Но недоверието към институциите, които ще изграждат съоръженията, е важен и решаващ проблем при изграждането на нови реактори и на хранилища за радиоактивни отпадъци. В момента, в който започне да се строи едно хранилище, се създава местна опозиция и е много вероятно тази съпротива да е толкова силна, че инициативата да бъде провалена. Например протестите в Свищов и околностите замразяват проекта „Белене“ по времето на правителството на Луканов“.
Необходимо е да се повиши прозрачността и информираността на обществото, подчерта Бонев. Трябва да са ясни плюсовете и минусите на това да се изгради и да не се изгради хранилище. Трябва да има възможност за местен референдум, за вето, да се подготвят икономически стимули. Само когато населението бъде въвлечено в проекта и доверието бъде спечелено, тогава тези проекти ще имат успех, категоричен бе гостът.
Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria
