Денят е 20 януари. Два буса с доброволци, тръгнали да занесат помощ на украинците, живеещи вече почти година във войната, която Русия води в страната им, попада под руски обстрел. Един от хората с големи сърца по-късно умира от раните си. Всички останали оцеляват по чудо.
Сред тях е Лазар Радков – 39-годишният предприемач, посветен на благотворителни инициативи и в България, който стои зад кампанията „Капачки за бъдеще“, осигурила вече няколко неонатални линейки. Преди дни той и съмишлениците му се завърнаха от поредна мисия в Украйна. Изминават общо близо 5000 км за седмица. Успяват да доставят 70 генератора за ток на болници, училища, детски градини, домове за възрастни и центрове за настаняване – за да могат хората да се стоплят, да заредят телефоните си, да хапнат топла супа.
Прибират се изтощени, но доволни от това, което са направили. Няколко дни по-късно идва лошата новина – местният пастор Саша Андреев, който шофира един от бусовете, попаднали под руска атака, умира в болница от раните си. Преди инцидента Радков мисли, че е завършила последната му кампания за Украйна, а и по предназначение са изразходени почти всички събрани пари.
„След този случай обаче мисля да продължа да помагам на хората в нужда в Украйна. Все още не съм решил дали пак ще отида, може и от разстояние да го правя. Но това, че ни се е случило нещо такова, не значи, че може да ме откаже“, каза той пред Свободна Европа.
В българската доброволческа мисия пътуват общо 10 души. Тръгват от България с превоз, осигурен от братята Иво и Калоян Куманови – собственици на фирма за високотехнологична земеделска техника. Двамата отдавна развиват благотворителна дейност – тяхна кампания преди време събира 100 000 лева за „Капачки за бъдеще“ и това е решаващо за една от линейките. В групата за Украйна е пастор Ангел Пилев от Християнска църква Сион, който няколко пъти вече ходи дотам с помощи. За него Радков каза, че е гръбнакът на мисията.
По време на руския обстрел на 20 януари Лазар Радков обаче е само с няколко украинци и още един от българската група. Той е младият художник от Бургас Иво Попов – председател на местния Клуб за бъдеще – част от кампанията „Капачки за бъдеще“.
Edit
„Крещеше от болка“
В деня на инцидента два буса, означени като доброволчески, са на пътя близо до село в Харковска област, малко преди да настъпи комендантският час. След него цивилни нямат право да се движат по пътищата. Първият бус е украински. В него са общо 7 души, сред които само Радков е българин. Зад тях в българския бус, с който са тръгнали, са Иво Попов -сърцат смелчага, който неотдавна за малко да пострада тежко, докато помага при пожар, и двама млади украинци.
Внезапно се чува се взрив – на 2-3 метра пред и леко вляво от първия бус.
Първоначално Радков, който е много активен в социалните мрежи, написа, че са били ударени с минохвъргачка. По-късно им казват, че по това време в района е имало руски обстрел с дронове. И до момента ясно е само едно – десетки шрапнели са поразили хората и превозните средства. А един от ранените – украинският пастор Саша Андреев, в крайна сметна не оцелява.
Шофьорът получава два шрапнела в лявата половина на торса. Шрапнел чупи лявата ключица на този вдясно от него, разказа Радков. Момчето зад него има рани на над 10 места по лицето от пръснатото странично стъкло.
„Парчета са летели между главите ни“, добави доброволецът. По думите му е невероятен късмет е, че никой не е загинал на място. Едното момче в първия бус точно се е било навело да хвърли нещо в торба за боклук. „После видяхме, че в седалката зад него е забит шрапнел“, спомня си Радков.
„Аз се сдобих с малко парченце от шрапнел, пробило ветровката и спряло в якето, вероятно от презрамката на бронежилетката отдолу“, добави Радков.
След взрива чуват виковете на шофьора – той е отнесъл основната сила на ударната вълна. Двамата мъже до него на предната седалка слизат веднага, за да го извадят. Радков и останалите, които са на задните седалки, не могат да излязат, защото страничната врата се отваря само само от копче на предното табло, а електрониката не функционира заради пораженията по буса.
Налага се да разбие с лакът напуканото стъкло и да прескочи, нарязвайки ръката си. След него изскачат и другите и всички се хвърлят в канавката, защото не знаят дали няма да има нов обстрел. Наблизо се оказва украински войник, който им каза, че едва ли руснаците са стреляли конкретно по тях, просто са имали лош късмет.
Радков изтичва до буса, за да вземе парамедишката си раница и аптечката и се връща обратно при двамата ранени. Останалите вече са ги качили в задната част на другия микробус върху кашони и генератори. Войникът ги ориентира къде е най-близката болница и тръгват.
Тогава успява да види какво е състоянието на шофьора. Той е прежълтял. В лявата половина на корема му има две рани. От тях стърчат конци и парченца плат, които шрапнелите са вкарали, преминавайки през якето, пуловера и тениската му.
„Крещеше от болка. В друга ситуация бих му измерил пулса, сатурацията и кръвното налягане и щях да опитам да му хвана венозен път, но бяхме върху кашони в задната част на бус, а шофьорът караше с пълна газ по пътищата, малко по-лоши от лунен пейзаж, и основаната ми грижа беше да не падна върху него или да не се потроша и да се наредя до него“, разказа още доброволецът.
След 11 минути са в болницата и предават ранените на санитарите. Веднага оперират шофьора и му вадят далака. По-късно е откаран в Харков за втора операция, защото състоянието му е тежко. Всички от групата вярват, че той е оцелял, но скоро идва новината, че заради усложнения в белия дроб е починал.
„Един много добър човек си отиде, помагал е на много хора, и с хуманитарна помощ, и с евакуация под обстрел още през пролетта на миналата година. Беше истински пастор, много такива помагат там, изобщо църквата върши чудеса, развива социална дейност“, каза Радков, разстроен от лошата новина.
„На война е така, тези неща са създадени да убиват и осакатяват, няма какво да си правим илюзии. Всеки, който отива там, си дава сметка, че може да не се върне и всеки ден там му е подарен“, каза Лазар Радков.
Преди този вече фатален инцидент, Радков мисли това да е последната му кампания за Украйна, но след този случай е решен да продължи да помага на хората там.
У всеки човек е заложено да помага, в душата, в психиката му
За нормалното човешко чувство на страх казва, че все пак не е на фронтовата линия, взема колкото може мерки, а и извън нея има неща, които все някой трябва да направи.
„Мисля, че у всеки човек е заложено да помага, в душата, в психиката му. При някои се проявява по-рядко, при други по-често, въпреки опасността. Някои хора, за съжаление, си отиват. Но аз поемам този риск и каквото ми е писано“, допълва доброволецът.
Притеснява го повече страхът на родителите и съпругата му, когато отива в страна, в която се води война. Сега всички са много щастливи, че се е върнал жив. И той много се радва да ги види отново, особено 7-годишния си син. Обяснил му е всичко, като на голям човек, дори гледат документални филми за минохвъргачки.
„Безродник“
След завръщането си, освен с възхищението и подкрепата на много хора, Радков се сблъсква и със силен негативизъм в социалните мрежи. Наричат го „безродник“, обвиняват го, че парите от „Капачки за бъдеще“ отиват за Украйна и казват, че повече няма да даряват, както и че си прави пиар.
„Бях наречен безродник, защото съм отделил седмица от живота си и съм направил кампания да помогнем на хора без хранителни доставки на места, където довчера са имали танкове пред къщите и около тях или направо върху тях са падали снаряди“, написа той с огорчение.
Според него явно за тези хора няма значение, че през останалите 99% от времето си работи за каузи в България, а 99% от събраните средства отиват за българските деца.
Гордея се, че познавам, съм приятел и работя рамо до рамо с такива „безродници“
„В такъв случай явно и Никола от #ГоратаБг, момичета от #ЗаДоброто явно и те са безродници, защото и те в 99% от времето помагат на български каузи и на други през останалото време. Да ви кажа честно, гордея се, че познавам, приятел съм и работя рамо до рамо с такива „безродници“, добави той.
Радков е категоричен, че това, че парите от „Капачки за бъдеще“ са отишли за Украйна, е чиста лъжа. Той уточни, че кампанията за Украйна е съвсем отделна, през фондация „Каузи Бг“ и публикува отчет за събраните и похарчени суми, част от които са негови лични средства. Останалите са дарени изрично за тази мисия от много хора.
А на обвиненията, че си прави реклама, отговори така: „Идете вие да ви гърмят мини върху главите и си правете колкото искате пиар. За какво – не продавам нищо“.
Радков е убеден, че човек никога не трябва да се огъва пред хора, които разпространяват лъжи, пред манипулации и обиди. Особено когато знае, че помага на хора, които имат нужда, и когато моралният му компас показва, че е прав.
.Той дори разказа, че преди да тръгнат към мястото, на което попадат под руски обстрел, е имал особено усещане и е писал на няколко близки приятели, че ако не се върне, да знаят, че ги обича. А един от тях помолил да му прегледа документите на компютъра и да продължи кампаниите.
Кой е Лазар
Лазар Радков сякаш е роден да помага. Името му е с библейски произход, което идва от еврейското Елеазер – означава Бог помага или Божия помощ.
Родом от Пловдив, от 2007 година той живее в София. 10 г. по-късно започва своята кампания „Капачки за бъдеще“, с която първо успява да осигури кувьози за недоносени бебета за много болници в страната. След това той събра средства за четири неонатологични линейки, които също вече обслужват новородени, а кампанията за петата тече в момента.
Благодарение на кампанията в България има и действаща офроуд линейка, с която се доставят маркучи при пожари в планински райони и се евакуират хора при наводнения. Втора такава е напът също да стане реалност.
В същото време Радков, който е дипломиран парамедик, организира безплатно обучение на ученици в първа помощ. Скоро те ще станат 3000, а в следващите няколко месеца целта е да са вече 10 000.
Има и идея как да организира редовни медицински прегледи за възрастните хора по селата.
И това не е всичко, което прави. От години действа неговата инициатива Live To Lift – професионални треньори помагат на хората “да подобряват здравето си, начина, по който изглеждат и… нищо да не ги боли”.
Радков е и един от посланиците на благотворителното бягане по двойки „Run2Gether“, което има за цел да включи и мотивира хората с различни възможности.
Неговата мисия в живота е добротворчеството.
