Поетесата Луиз Глюк от САЩ е носител на Нобеловата награда за литература за 2020 година, обявиха от Кралската шведска академия.
Кратката обосновка за връчването на наградата на Глюк е: „за нейния безпогрешен поетичен глас, който със сурова красота превръща индивидуалното съществуване в универсално“.
Наградата се дава на човека, който е „произвел в областта на литературата най-забележителното произведение в идеална посока“, обявиха от Кралската шведска академия.
Луиз Глюк е родена през 1943 година в Ню Йорк. Тя е от еврейски произход. Преподавала е английски език в различни колежи и университети. В момента е професор по английски език в престижния университет Йейл.
През 2015-а година е наградена с Националния хуманитарен медал на САЩ. Печели престижната американска награда „Пулицър“ през 1993 година. Тя й е присъдена за книгата „Дивият ирис“. През 2014-а година Глюк получи и Националната награда за литература на САЩ.
Прави литературния си дебют през 1968 година със своят творба „Първороден“. „Скоро беше призната за един от най-изявените поети в американската съвременна литература“, посочва Нобеловата академия.
„Нейната поезия често се фокусира върху болезнената реалност да бъдеш човек. Тя пише за теми като детството и семейния живот, както и близката връзка с родителите, с братята и сестрите“, допълват от Академията.
Глюк „търси универсалното и в това се вдъхновява от митове и класически мотиви, присъстващи в повечето от нейните творби“, изтъкват още от Академията.
Шведската кралска академия отбелязва нейния поетичен сборник от 2006 година „Аверно“. Определя го като „майсторска“ и „визионерска интерпретация на мита за слизането на Персефона в ада – в плен на Хадес, който е бог на смъртта“.
Председателят на Нобеловия комитет Андерс Олсон също така похвали „откровения и безкомпромисен“ глас на Глюк, който е „пълен с хумор и хапливо остроумие“.
Нейните 12 стихосбирки се „характеризират със стремеж към яснота“, добави Олсон. Той сравни Луиз Глюк с великата американска поетеса от 19 век Емили Дикинсън, с нейната „строгост и нежелание да приеме наивните догми на вярата“.
