Снимка: Bloomberg LP |
Помните ли фразата: „Икономиката, глупако?“ Тя бе изречена от Джеймс Карвил, стратег на успешната президентска кампания на Бил Клинтън срещу Джордж Буш-старши през 1992 г., пише Рана Форухар за Financial Times.
Саркастичната забележка имаше за цел да върне избирателите към факта, че кампанията се провежда в среда на рецесия, която екипът на Клинтън използва успешно, за да свали Буш-старши, въпреки факта, че 90 процента от хората одобряваха действащия президент само година преди изборите. Оттогава фразата се превърна в очевидна истина в политиката.
Но тя изглежда не работи за Джо Байдън, въпреки че много от водещите икономически показатели, от безработицата до икономическото възстановяване от пандемията, са в негова полза. Разбира се, нарастващата инфлация уплаши американската общественост, макар че също така повиши заплатите. Резултатът е, че фразата вече не е толкова вярна, колкото беше. Подозирам, че ако Карвил беше в екипа на Байдън днес, той би измислил различна фраза за следващия изборен цикъл: „Геополитиката, глупако“, пише ана Форухар.
Както е очевидно от няколко години, светът се променя – и промяната няма да спре с приключването на пандемията. Това е така, защото ковид е було, което обгърна новите реалности на пост-неолибералния свят, в който политиката, а не само „ефективните“ пазари, имат значение.
Оказва се, че светът не е плосък в края на краищата, като широката публика усеща трусовете по пътя, дори когато много вътрешни индикатори ù казват, че всичко е наред.
Проучванията показват, че американците обръщат внимание на това, което се случва в Украйна повече, отколкото по отношение на минали въпроси на външните работи. Това отчасти се дължи на факта, че кризата се съчетава с проблема с инфлацията – в този случай, особено енергийната инфлация – но също така е напомняне, че сега се намираме в пост-американски свят, където САЩ вече не командват всичко, като има нови регионални сили, в това число Китай, които оформят глобалната икономика и пазарите по нови начини.
Важно е да започнем да адресираме всичко това честно. Вземете например смущенията във веригата за доставки. Много експерти прогнозират, че те ще отшумят до края на годината. Това може да е вярно в краткосрочен план, но в действителност веригите за доставки са едва в началото на дългосрочна, фундаментална промяна.
Тази промяна е по различни причини. Едната е политиката – наблюдавайте как Китай се превръща в по-навътре фокусирана икономика с „двойна циркулация“, както и нарастващото му използване на веригите за доставки като политически лост срещу страни като Литва и Германия. Друга причина е резултат от промени в арбитража при заплатите и енергията – просто няма смисъл да се доставят продукти с ниски маржове като мебели или текстил по целия свят. Трета причина се дължи на стремежа към по-високи екологични, социални и управленски стандарти. Всички това сочи към заключението, че регионализацията, а не глобализацията е бъдещето.
Това ще означава дълбока промяна в начина на функциониране на бизнеса, въпреки че най-големите и мощни мултинационални компании отчаяно се опитват да се противопоставят на тази тенденция и се преструват, че могат да бъдат аполитични. Компанията за електрически превозни средства Tesla продължава инвазията си в Китай въпреки опасенията за нарушения на човешките права в провинция Синдзян. Технологичният гигант Apple направи компромис с поверителността под натиска на Пекин.
Много икономисти се преструват, че нищо не се е променило през последните 20 години и че намаляването на цените все още трябва да бъде крайната цел за обществото. „Целта трябва да е да се купува възможно най-евтино“, каза бившият министър на финансите на САЩ Лорънс Самърс по отношение на поръчките за инфраструктурната програма на администрацията на Байдън на стойност 1,2 милиарда долара.
Трябва да се прави разлика. Оставихме ерата на неолиберализма зад гърба си. Сега знаем, че пазарите не са перфектни и че потребителите и големите мултинационални компании не са единствените икономически заинтересовани страни. В този нов свят ще има нови компромиси, например между по-голяма и по-разнообразна група, между фирми от всякакъв размер, между работниците и околната среда.
Повечето хора изглежда разбират, че все по-евтините стоки са повишили заплатите в някои части на Азия и са създали невероятни печалби за големите компании, но не са довели до по-здравословна и по-устойчива форма на пазарен капитализъм. Либералната демокрация също не се справи добре.
Новият свят, трябва да признаем, е по-объркан и ще има някои недостатъци в краткосрочен план. Инфлация, например. Нека си го кажем, продуктите, произведени от роботи, големи компании и автократични държави, които потискат заплатите, са по-евтини. Трябва да бъдем честни по отношение на инфлационните последици от преминаването от силно глобализирана икономика към такава, в която производството и потреблението са по-тясно географски свързани и в която заинтересованите страни, а не само акционерите, имат глас.
Но това не означава, че трябва да се върнем към старата, неустойчива парадигма, която доведе до екологична деградация, злоупотреби с работната сила, нарастващо неравенство и токсична политика. Това означава, че трябва да се захванем с трудните въпроси: какъв е правилният баланс между, да речем, външните и вътрешните опасения относно търговската политика? Как могат по-доброто образование и политиката на конкуренция да смекчат отрицателните страни на нашата нова ера? Какво идва след неолиберализма ли? Политическа икономика, глупако.
