Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) съобщи във вторник, че иска оставката на вътрешния министър Калин Стоянов във връзка с негово „дело шамар“ (SLAPP) срещу журналисти от разследващия сайт BIRD.bg.
Делата шамари са искове срещу граждански активисти и журналисти за големи суми, които имат за цел да откажат обвинените от обществено значимите теми, по които работят.
Ден по-рано стана ясно, че Стоянов е завел граждански иск за клевета на стойност 65 000 лева срещу журналистите от BIRD.bg Атанас Чобанов и Димитър Стоянов.
Поводът са техни материали, публикации в социалните мрежи и медийни участия във връзка с мрежата за влияние около убития в началото на годината Мартин Божанов – Нотариуса. В тях те съобщават за предполагаем телефонен разговор между Нотариуса и министър Калин Стоянов през 2021 г.
Свободна Европа се свърза с Димитър Стоянов, който определи делото като проява на „типична политическа репресия“. Изпратихме запитване за коментар от Калин Стоянов и до Министерството на вътрешните работи, но оттам не получи отговор до момента на публикуването на текста.
Какво има в материалите
В материали на сайта на BIRD.bg по темата се изразяват предположения, че вътрешният министър и Нотариуса са имали контакт. За това сочат трафични данни от телефона на Стоянов, за които разказват източници на журналистите. В материалите също така се допуска, че имотна сделка на настоящия министър може да има косвена връзка с Божанов.
„Ние имаме достатъчно преки и косвени доказателства, за да сме уверени, че там е имало комуникация, която явно е накарала органите на реда да експлоатират специални разузнавателни средства (СРС) по отношение на г-н Стоянов и на покойния Божанов“, каза Димитър Стоянов пред Свободна Европа.
Според него причината за това материалите за Божанов да станат повод за заведеното дело е, че министърът „се чувства силно уязвим“ по темата.
По-рано Калин Стоянов отрече твърденията в статиите в профила си във Фейсбук и каза, че не познава и не се е срещал с Нотариуса.
Нотариуса беше убит в началото на февруари тази година. През лятото на 2021 г. той стана герой в разследване на Антикорупционния фонд (АКФ) за корупционна схема за влияние в закрития вече Специализиран съд.
От МВР и Софийската градска прокуратура (СГП) казаха, че е бил разследван за заплахи срещу магистрати. Името му беше замесено и в случаи със заплахи срещу съдийката Владислава Цариградска.
Какво твърди министърът в иска
Според иска на Калин Стоянов информацията в материалите на двамата журналисти излиза извън пределите на свободата на словото и засяга достойнството и авторитета му, особено предвид заемания от него висш държавен пост.
Според АЕЖ обаче позицията на на министъра е в противоречие с практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), според която неприкосновеността на политиците се ползва от по-ниска степен на закрила от тази на обикновените граждани – най-вече когато става дума за журналистическа критика.
Стоянов също така възразява срещу използването на анонимни източници от страна на двамата журналисти. Това обаче е законна журналистическа практика, която се прилага особено в случаи, в които осветяването на източниците би застрашило сигурността им.
„В казуса около убийството на Нотариуса има достатъчно силни аргументи в подкрепа на тази теза“, посочват от АЕЖ.
Министърът заема поста си от 2023 г., когато беше назначен в кабинета на Николай Денков. Първоначално се съобщаваше, че той е експертна номинация на ПП-ДБ, като по-късно се появи информация, че е предложен от ГЕРБ. Стоянов получаваше подкрепа и от ДПС.
Димитър Стоянов определи иска срещу него и колегата му Атанас Чобанов като класически пример за SLAPP дело, което цели да бъде сплашен, „защото [Калин Стоянов] е силно овластен, той е в позиция, в която хипотетично би ограничил нашето събиране на доказателства, тъй като има власт над доказателствата, които ние бихме поискали във връзка с неговите контакти с Нотариуса“.
Според журналиста делото е „типична политическа репресия“ и „е недостойно [Калин Стоянов] да заема поста, който е заел“.
Защо АЕЖ поиска оставката на Стоянов
АЕЖ осъди действията на министъра и каза, че е недопустимо той да се опитва да заглуши работата на разследващи журналисти, „прибягвайки до съдебен тормоз в момент, в който както съмненията за корупция в МВР, така и проблемите със зачестяващите дела шамари, представляват теми от висок и легитимен обществен интерес“.
След смъртта на Нотариуса се появиха данни за влиянието му в МВР и най-вече в структурата, която се занимава с наблюдението и противодействието на мафията – Главната дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП). Едно от първите разкрития беше, че съпругата му Гергана Божанова е разследващ полицай там. Свободна Европа научи от свои източници, че контактите на Нотариуса са стигали до най-високото ниво в ГДБОП.
Появиха се и данни на АКФ, че служители на МВР са гравитирали около Божанов и неговия таен магистратски „Клуб SS“.
Според неправителствената организация МВР и прокуратурата действат като бухалки срещу разследващите журналисти, вместо да защитават обществения интерес и да разследват престъпления.
Организацията също така призовава министърката на правосъдието Мария Павлова да доведе докрай работата по законодателните предложения за ограничаване на SLAPP делата срещу журналисти и граждански активисти.
Поредицата дела
Това е пореден случай на институционален натиск върху Димитър Стоянов и Атанас Чобанов. През 2023 г. прокуратурата публикува служебна комуникация на Стоянов с негов източник.
Журналистът казва, че към момента срещу него има и още шест висящи дела. Две от тях са заведени от Размиг Чакърян, с когото се свързват операторите на паркинга на ГКПП „Капитан Андреево“, а доскоро и лабораторията за фитосанитарен контрол там. По думите на Стоянов Софийски районен съд се е произнесъл на първа инстанция, че въпросните искове са типични SLAPP дела.
Другите дела срещу него са по искове на депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов, адвоката Менко Менков, който често представлява лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, брата на зам.-председателката на парламента Росица Кирова – Константин Върбанов, както и на съдия Ванина Колева.
