Снимка: Димитър Кьосемарлиев/Investor Media Group |
Вторият мандат за съставяне на правителство беше върнат на президента Румен Радев. Предстои той да връчи третия на избрана от него политическа сила. Ще бъде ли сформиран редовен кабинет или вървим към предсрочни избори, коментират политолози и социолози.
„Всичко зависи от разговорите с „Има такъв народ“. От „партиите на протеста“ зависи през тази седмица дали ще успят да се договорят и да получат някакъв вид подкрепа от ИТН“. Това коментира политологът доц. Татяна Буруджиева пред Bulgaria ON AIR.
„Виждаме, че в ИТН текат някакви процеси. Усещането е, че се формират различни позиции и групи. Няма усещане за пълна монолитност и единствено от постовете на Трифонов съдим за това, което се случва. Това е единственият шанс през тази седмица, защото аритметиката не излиза иначе“, посочи Буруджиева.
„Българският парламентаризъм е в действие. Безумието ражда някакъв вид интерес в българската политика, защото до този момент всичко беше ясно, сега нищо не е. Няма да има кабинет – ще отидем към предсрочни избори, освен ако Трифонов не се отметне по някакъв начин“, посочи политологът Слави Василев.
Доц. Буруджиева изтъкна, че при една хипотеза за бъдещ кабинет ситуацията е сложна, тъй като партиите са малки и крехки и е трудно да говорим за нещо, което може да функционира.
„Толкова са малки партиите, които ще формират този хипотетичен кабинет, че тази разправия кой е отговорен за различните неща, ще пречи вместо да помага. Отговорността за съставянето на кабинета ги раздели. Отговорността за функционирането на НС ги раздели. Цял месец те изобщо не тръгнаха към съставяне на комисии“, добави тя.
Относно това на кого президентът ще връчи третия мандат, Василев уточни, че логиката сочи, че БСП ще е получателят на един такъв мандат. Президентът каза, че нищо все пак не е решено. „Партиите на протеста“ не знаят какво се случва. Навлезли сме в период на постоянен предизборен цикъл“, посочи той.
По думите му партиите гледат не само да се покажат като отговорни пред техните избиратели и пред българския народ, че са готови да участват във формирането на власт, но в същото време да си пазят гърба от консенсуса.
„Ако отидем към предсрочни избори и ако избирателите се отдръпнат от ИТН, бихме могли да имаме по-различна конфигурация. Голямото обобщение е, че след оттеглянето на Борисов парламентаризмът не може да роди консенсус, защото българският политически живот, както и гражданите, са фрагментирани в решенията си. Навлизаме в един период на относителна нестабилност“, коментира Слави Василев.
Доц. Буруджиева се съгласи, че влизаме в нестабилност и че следващите избори няма да родят нещо по-различно.
ИТН бележи тенденция към спад
„Предварителните наблюдения ни показват, че партията, която в най-голяма степен се държа в разрез с очакваното парламентарно поведение – ИТН, бележи известна тенденция към спад. Останалите партии на протеста по-скоро задържат и може би имат лек спад. Единствено БСП има лек ръст“. Това каза по bTV социологът от „Алфа рисърч“ Боряна Димитрова. Тя направи уговорката, че това са много предварителни данни. Агенцията ще направи ново проучване на електоралните нагласи в началото на септември.
„Първата по сила се опита по един силов и безпардонен начин да наложи своето правителство, своя начин на действие, своето виждане за правене на политика на останалите политически сили“, коментира Димитрова.
По думите й това е била атака срещу парламентаризма. Според нея шансът да се състави редовно правителство с третия мандат е много малък – около 1%, но е важно партиите да покажат приемлив начин на водене на политика.
„В ситуация на хаос и несигурност нещата могат да бъдат разменени противоположно. Може да има най-неочаквани ефекти върху електоралното поведение – както за парламентарни, така и за президентските избори“, предупреди социологът.
