Украинският президент Володимир Зеленски дойде само за ден у нас, благодари на България за помощта, която оказваме на Украйна във войната и остави списък с това, което иска да му дадем. Позициите след тази визита бяха много и най-различни, на моменти и крайни.
„Засили се страхът от това какво ще се случи след визитата и дали всичко, което чухме, е това, което трябваше и можеше да чуем. Има един проблем в българската демокрация и начина, по който политиците ни правят политика. Всички вътрешни проблеми българските политици се опитват да ги решават чрез привличане на външен авторитет, очаквайки колко хубави неща ще кажат за нас на Запад, но българите не се впечатляват и от лошите неща, камо ли от хубавите“, коментира политологът доц. Татяна Буруджиева пред Bulgaria ON AIR.
Тя заяви, че политиците трябва да говорят по-ясно и да имат по-категорични послания към българите.
„Нажежават се страхове, тези страхове накъде ще отидат и какво ще мотивират като политическо поведение, трудно може да се предвиди“, добави политологът.
Колегата ѝ проф. Росен Стоянов заяви, че посещението на украинския президент се е използвало повече за вътрешна употреба.
„Нещата станаха по-хаотични и странни. Ще се наблюдава все повече тренд на нарастване на такъв вид партии, които се подкрепят от избиратели с не толкова демократични и патриотични нагласи. Когато се залага на тайнственост в свят, който е напълно отворен, не е невъзможно страховете да започнат да надделяват. Особено когато се изказваш с недомлъвки, в нашето общество слуховете витаят с огромна сила, още сме с навика от преди 89 г.“, посочи проф. Стоянов.
Той подчерта, че българската армия използва „калашници“, които не функционират.
„Едно е да кажеш „не можем да дадем оръжие, защото ще обезкървим българската армия“, друго – „защото ни е ново“. Голяма част от държавите дариха, а ние продължаваме да продаваме. Това дава още повече храна на политици за нападки за лична изгода“, убеден е политологът. Гостът добави, че никой не е залагал капан на президента с поканата към Зеленски и Радев е бил наясно, че ще има среща на ниво държавен глава.
Бившият зам.-министър на външните работи Любомир Кючуков каза, че посещението на Зеленски е било логично, но през цялото време се е създавало впечатлението, че „Украйна помага на българското правителство да спечели вътрешна битка, а не, че ние помагаме на Украйна“.
„България е петата в света като оказана помощ на Украйна като процент от БВП. Нямаме основания да се съмняваме в думите на военния министър какво България пое като ангажимент – „всичко без летателни апарати, нищо друго не се изключва“. Започна да звучи странно тезата, че трябва да дадем оръжие, за да не ръждясва в складовете. Добре че нямаме в складовете ядрено оръжие“, обясни дипломатът.
Според него България е дала знак, че се премества от групата на страните, които виждат политическо решение на конфликта – като Франция, Германия, САЩ към друга група – които виждат само военно решение – като Полша.
Доц. Буруджиева изрази позицията си, че на срещата е трябвало да се коментира и участието на България в следвоенното възстановяване на Украйна.
„По-интересното беше какво ще се случва на военните фронтове – тези квадратчета, които Зеленски попълва като посещения, са много важни, това са възможните три фронта. Големият въпрос е България дали ще може да приеме едно по-сериозно участие във войната. Ние, без да сме пряк участник, сме постепенно въвличани по-надълбоко. Това посещение говори за нова фаза във войната, обикновено след неговите посещения има нови фази“, предположи доц. Буруджиева.
Във връзка с предстоящата среща на НАТО във Вилнюс, бившият зам.-министър на външните работи заяви, че е било важно съобщението от Международната агенция за атомна енергия, че в Запорожката АЕЦ не са открити експлозиви.
„Преди имаше информация за готвен инцидент или провокация преди срещата на НАТО, което включваше и ядрен взрив“, добави Кючуков.
Прогнозата му е ескалация на войната да има до края на годината, след което да се стигне до политически диалог. Преди това той не вижда възможност за приемане на Украйна в НАТО, за да не бъде въвлечен Алиансът пряко във войната.
