Пол Елюар
Произход: Франция, средна класа
Образование: Прекъсва образованието си заради заболяване от туберкулоза и Първата световна война
Интереси: литература, поезия, философия
Постижения: Един от основателите на френския сюрреализъм
„Слоновете са заразни“. Чий блестящ мозък роди това? Приписва се на Пол Елюар, но той само го цитира в книгата от 1925 г. „152 припомнени притчи“.
„Който спи с папата, трябва да има дълги крака“ – и това е от бисерите, които са радост за сюрреалистите. „Никой не плува в гората“, а също: „Не можеш да превърнеш парфюмите в цветя“.
Как да не сетиш за Лао Дзъ или за Стария Питер Брьогел, който през 16 век изпревари сюрреализма с 4 века. Да, слоновете наистина са заразни.
Терминът „сюрреализъм“ се появява през 1903 г. в пиеса на Аполинер, но истинският му предтеча е Алфред Жари. Ужасите на Първата световна война придават легитимност на стремежа за неконвенционално изкуство. Бунтът започва с Тристан Тцара и дадаизма. Всичко е Дада, а какво е Дада – не се знае.
В Париж Бретон и Арагон пропагандират автоматичното писане. Там се събират все повече тревожни умове и през 1924 г. идва откровението – „Манифест на сюрреализма“.
„Крехкият дъжд държи керемидите
в равновесие. Балерината
никога няма да се научи
да се лее и да скача
като дъжд“.
С поезия като в „Изкуството на танца”, прекрасна миниатюра на Пол Елюар, той е централна фигура за сюрреализма и един от най-великите френски поети, независимо от тежката сянка на комунистическите му страсти после.
Йожен Емил Пол Гриндел е роден през 1895 г. в Париж. Баща му се замогва с недвижими имоти. Самият Йожен не е добър ученик, има туберкулоза, а на 16 се лекува в Давос. Там среща Елена Дякова, кльощаво и грозновато, но умно и амбициозно руско момиче.
Той признава, че иска да бъде поет, а тя му става критик и муза. Той я нарича Гала, тя него Пол, защото смята, че всеки французин трябва да се казва така. Също така добавя и майчината му фамилия – Елюар.
През 1914 г. двамата се разделят, но се заклеват да не се разделят. През Първата световна война Пол е санитар. Той преживява ужаси и сам е обгазен.
Гала принуждава техните да я пратят да учи в Париж. Когато майката на Пол вижда бъдещата си снаха, възкликва: „Ама тя прилича на мишка“. Все пак двамата се женят през 1918 г. и имат дъщеря – Сесил.
От фронта Елюар си идва с две стихосбирки и се запознава с Бретон и Арагон. Те не искат да са добри граждани, мразят стремежа за пари, буржоазния морал, политиците, властта и най-анархистично отхвърлят ограниченията. Пол и Гала живеят според тези принципи. Любовта им не означава, че се ограничават в секса. Напротив, лудуват с когото им падне. През 1921 г. срещат Макс Ернст – и тримата заживяват заедно в къща, по чиито стени Ернст рисува. Малката Сесил се радва на патето над леглото си, но е ужасена от голото тяло на майка си с извадени вътрешности от всекидневната.
„Не си спомням да съм го намирала за странно“ – казва тя по-късно.
Постепенно обаче се трупат напрежения. Елюар все по-често оставя другите сами и се дави в алкохол. През 1924 г. излиза за кибрит, но обикаля половината свят по море. Мислят го за мъртъв, докато след 7 месеца не идва писмо.
Всички хукват след него. Самата Гала си прибира Пол от Сайгон, а Макс се запилява из Камбоджа.
Тройката все пак се разпада, а Елюар продължава да пише за музата си:
„Тя стои на клепачите ми,
а косата ѝ е в косата ми.
Има цвета на окото ми,
има тялото на ръката ми.
В моята сянка тя е потънала
като камък в небето.
Тя никога няма да затвори очите си
и не ме оставя да спя.
Сънищата ѝ в яркия ден
изпаряват слънцата,
а мен карат да се смея да плача и да се смея,
да говоря когато нямам нищо да кажа.“
През 1927 г. част от лудите сюрреалисти, включително Елюар, се записват комунисти, а ние и досега се мъчим с въпроса кое е първичното – дали връзката с комунизма убива таланта му, или пресъхването на таланта го води към плакатната поезия и възхвалата на Сталин.
Да, през 1933г. поетът твърди, че СССР е „център за износ на кретенизъм по света“ и е изключен от ФКП. През Втората световна война, обаче възстановява членството, а до смъртта си през 1952 г. е сред „полезните идиоти:, които рекламират тоталитарния комунизъм.
Направо да не повярва човек, че е същият Пол Елюар, който написа „Добър ден, тъга“ или знаменитото „Обичам те“:
„Обичам те за всичките жени, които не познавам.
Обичам те за всички времена, в които аз не съм живял.
За мириса на чистия простор и за дъха на хляба топъл.
И за топящия се сняг, за първите цветя напролет.
За животинките, които от хората не се изобщо плашат.
Обичам те, за да обичам.
Обичам те за всичките жени, които не обичам“.
