Министърът на финансите Асен Василев оттегли подкрепата на министерството за Бюджет 2023. Това стана на заседание на ресорната бюджетна комисия към полунощ в понеделник. Причината е, че текстове за по-висока събираемост отпаднаха при второто четене на законопроекта в ресорната бюджетна комисия.
Макрорамката на бюджета е изчислена при дефицит от 2,5 на сто на касова основа и 3 процента на начислена основа, за да бъде спазен критерият за влизане в еврозоната. Не са предвидени вдигане на данъците и орязване на социалните разходи. Минималната работна заплата е разчетена при 780 лв., а в средносрочен план от 1 януари 2024 г. тя ще се изчислява като 50% от средното възнаграждение за страната.
Предложенията за прекрояване на бюджета внесен от Асен Василев бяха на ГЕРБ, подкрепени основно от „Има такъв народ“ и „Възраждане“. Всичко това принуди в края на заседанието Василев да обяви, че не подкрепя бюджета в този му вид, а Тошко Йорданов от „Има такъв народ“ му предложи да си подаде оставката.
В края на заседанието на комисията министър Асен Василев заяви:
„Поради отпадналите мерки за събираемост Министерството на финансите не подкрепя бюджета в този му вид“.
Какво бе отхвърлено
Едното отхвърлено предложение е заплатите на служителите да се изплащат само по банков път. Тази мярка беше насочена за фирмите с над 50 служители, както и към ресторантьорския бранш. Отхвърлена беше и идеята клиентите, които не получават касова бележка в заведенията, да могат да откажат да заплатят сумата. Отпадна и предложението за представянето на редовна отчетност пред Националната агенция за приходите (НАП) на касовите наличности във фирмите.
С тези мерки Асен Василев целеше да увеличи събираемостта на ДДС.
„Отнехте инструмент за контрол и събираемост на данъците. Стана ясно, че НАП не трябва да прилага този инструмент“, заяви Василев.
На никого не му пука за събираемостта
„Всеки може да го кара през просото, стига да се обади на някоя парламентарна група“, каза Василев цитиран от Дневник. Тои каза още, че преди да започне гледането на бюджета в пленарна зала ще предостави на народните представители сумата, която бюджетът ще загуби заради неприетите мерки. По думите му това са стотици милиони левове.
Йордан Цонев (ДПС) каза, че бизнесът в България плаша ниски данъци и е неприемливо да се отнемат инструменти за данъчен контрол на финансовото министерство. Според него вече на никого „не му пука“ за събираемостта.
В понеделник бюджетната комисия окончателно одобри текстовете на Бюджета , като осигури по-високи заплати в редица ведомства като МВР, НАП, Митниците и други.
По-големите разходи обаче трябва да бъдат съпроводени и с по-висока събираемост.
Предстои всички текстове да бъдат гласувани окончателно в пленарната зала в четвъртък.
Остава дерогацията на руски петрол
Бюджетната комисия не одобри да отпадне и дерогацията за руския петрол. Предложението беше на депутата от ГЕРБ Делян Добрев. Той предложи кабинетът да предприеме мерки по отказ от дерогацията, влязла в сила от 5 декември на изтеклата година, която позволява на България да продължи да внася руски петрол, който се преработва в „Лукойл Нефтохим Бургас“ до края на 2023 г.
Според Добрев от дерогацията не печели нито бюджетът, нито потребителите, които и с руски, и с неруски петрол ще плащат все толкова за горива. Според данни от Българската петролна и газова асоциация „Лукойл“ внася петрола на стойност 1 ст. по-евтино от цената, на която би влязъл петрол от сорта брент. Добрев допълни, че по този начин компанията лишава потребителите от алтернатива печелейки суми, с които финансира режима на Путин и войната в Украйна.
Венко Сабрутев от „Продължаваме промяната – Демократична България“ предложи 30-дневен срок, който правителството да изготви анализ за последствията от такъв отказ и тогава да се вземе решение. За това се изказа и министърът на финансите Асен Василев. Той обясни, че България може да се откаже от получената дерогация с решение на правителството или на Народното събрание и не се налага да иска това от Брюксел.
