„Веднъж, когато бях ученичка, отидохме с баща ми на цирк и застанахме на касата за да си купим билети. Пред нас имаше едно семейство, но това семейство ми направи силно впечатление. Бяха осем деца с майка си и баща си. Осем. Всичките деца бяха под 12 години, бяха облечени бедно, но чисто и спретнато. Децата се държаха добре, стояха на опашката в редица по две след родителите си и се държаха за ръце. Всички възбудено говореха за клоуните, животните и за всичко, което предстоеше да видят тази вечер. По вълнението им се разбираше, че никога преди това не са били на цирк и това щеше да е най-интересното нещо, което им се е случвало досега. Майката и бащата стояха гордо отпред, тя го държеше под ръка, и го гледаше, сякаш искаше да каже: „Ти си моят рицар“. Той се усмихваше и се наслаждаваше на щастието на своето семейство. Продавачката на билети го попита колко билети иска?
Той с гордост отговори, че иска да купи осем билета за деца и два за възрастни. Тя му каза цената. Жената на мъжа отпусна глава, а неговите устни затрепериха. Той се наведе още по-близо до касиерката и тихо попита: „Колко казахте?“. Тя повтори цената. На мъжът не му достигаха парите, които стискаше в ръката си. Но как да се обърне към децата си и да им каже, че няма достатъчно пари, за да ги заведе на цирк? Баща ми разбра какво става, бръкна в джоба си, извади 20 доларова банкнота и я пусна на земята (ние не бяхме богати в истинския смисъл на думата), баща ми се наведе, взе парите от земята и потупа леко по рамото бащата на децата: „Извинете, господине, това падна от джоба ви.“ Мъжът разбра какво става. Той не искаше подаяние, но оцени помощта в тази отчаяна, сърцераздирателна и неловка ситуация. Погледна право в очите баща ми, хвана го за двете ръце и с треперещи устни и стичащи се сълзи по бузите, отговори: „Благодаря ви, благодаря ви, сър! Това означава нещо страшно много за мен и моето семейство!“ С баща ми се върнахме в колата и се прибрахме вкъщи. С 20-те долара, които баща ми даде, щяхме да си платим билетите за цирка. И макар, че тази вечер не успяхме да отидем на цирк, ние и двамата чувствахме радост, много по-голяма от тази, която можеше циркът да ни даде. В този ден аз разбрах ценността на даряването. Ако искате да бъдете по-големи дори и от живота, научете се да дарявате. Радостта не е в това, което очаквате да получите, радостта е в това, което можете да дадете! Научете се да правите хората щастливи, като раздавате!“
Одри Хепбърн – via facebook
