Снимка: Sarah Pabst/Bloomberg |
Мадлин Олбрайт, която избяга от нацистите като дете в родната си Чехословакия по време на Втората световна война, но стана първата жена държавен секретар на САЩ, а в по-късните си години и феминистка икона, почина на 84-годишна възраст, съобщи семейството ѝ, цитирано от Ройтерс.
Олбрайт беше категорично говорещ дипломат в администрация, която се поколеба да се намеси в две от най-големите външнополитически кризи през 90-те години на миналия век – Руанда и Босна и Херцеговина.
„Съобщаваме с прискърбие, че д-р Мадлин К. Олбрайт, 64-ят държавен секретар и първата жена на този пост, почина по-рано днес. Причината е рак“, съобщи семейството в Twitter.
Олбрайт беше американски посланик в ООН от 1993 г. до 1997 г. и държавен секретар на американския президент Бил Клинтън от 1997 г. до 2001 г.
По време на мандата си в ООН тя настояваше за по-твърда линия срещу сърбите в Босна, след като военните сили на босненските сърби обсадиха столицата Сараево.
По време на първия мандат на Клинтън много високопоставени външнополитически експерти в администрацията му не искаха страната да се намесва, защото имаха ярки спомени от затъването на САЩ във Виетнам.
През 1995 г. войници на босненските сърби влязоха в три мюсюлмански анклава – Сребреница, Горажде и Жепа, и избиха над 8000 души.
САЩ реагираха, като работиха с НАТО по въздушни удари, които доведоха войната до принудителен край, но едва след като от началото ѝ бяха минали три години.
Преживяванията на Олбрайт като бежанка я накараха да настоява САЩ да бъдат суперсила, която използва това влияние. Тя искаше „мускулест интернационализъм“, казва Джеймс О’Брайън, старши съветник на Олбрайт по време на войната в Босна.
Веднъж тя смутила ръководител на Пентагона, като попитала защо армията поддържа над един милион мъже и жени под знамената си, след като никога не ги използва.
В началото на мандата на администрацията на Клинтън, когато Олбрайт безуспешно настоява за по-бърз и по-силен отговор в Босна, тя подкрепи трибунала за военни престъпления на ООН, който в крайна сметка изпрати зад решетките идеолозите на войната, включително сръбския президент Слободан Милошевич и босненски сръбски лидери.
Олбрайт, която е родена в бивша Чехословакия през 1937 г., беше номинирана да стане първата жена държавен секретар и беше утвърдена единодушно на поста през 1997 г. Тя остана на него до 2001 г.
По време на усилията за притискане на Северна Корея да прекрати програмата си за ядрени оръжия, които в крайна сметка бяха неуспешни, Олбрайт пътува до Пхенян през 2000 г. за среща със севернокорейския лидер Ким Чен-ир и стана най-високопоставения американски официален представител, посещавал потайната комунистическа страна до онзи момент.
След края на администрацията на Клинтън Олбрайт стана икона на едно поколение млади жени, търсещи вдъхновение в стремежа си за възможности и уважение на работното място. „В ада има специално място за жените, които не си помагат взаимно“, каза преди време Олбрайт.
Семейството на Орбрайт, която е родена като Мария Яна Корбелова на 15 май 1937 г., бяга през 1939 г. в Лондон, когато Германия окупира Чехословакия. Тя учи в Швейцария до 10-годишна възраст и приема името Мадлин.
След войната семейството напуска Лондон и се завръща в Чехословакия, която по това време е напът да попадне под контрола на комунистите.
Бащи ѝ, дипломат и университетски преподавател, който се противопоставя на комунизма, мести семейството в САЩ, където преподава международни отношения в университета в Денвър. Една от любимите му студентки е Кондолиза Райс, която ще стане втората жена държавен секретар през 2005 г. при управлението на републиканеца Джордж У. Буш.
Олбрайт учи в Wellesley College в Масачузетс и защитава докторантура в Колумбийския университет. Тя говори почти перфектно шест езика – чешки, френски, полски, руски и английски.
През 1959 г. Олбрайт се омъжва за вестникарския наследник Джоузеф Медил Патерсън Олбрайт, с когото се запознават, докато работят заедно в Denver Post, и имат три дъщери. Развеждат се през 1982 г.
