На 17 юли, почитаме името на св. Марина, известна още като Огнена Марина.
За древните огънят е едновременно благодатна и опасна природна стихия. Християнската традиция е трябвало да се пригоди към него. Затова у нас езичество и християнство се преплитат в честванията именно на този ден.
Света Марина била дъщеря на езически жрец в Антиохия. Когато била на 12 години, тя отишла с родителите си при един християнин, който им разказал за Исус и неговата мисия. Макар и възпитана в идолопоклонничество, малката Марина била силно привлечена от философията на новата религия и приела дълбоко в сърцето си нейната мъдрост и послания.
Не след дълго, привлечен от нейната нежност и красота, управителият на източните страни – Олимврий, пожелал да я вземе за жена. За да изкорени обаче християнската й любов, той я хвърлил в тъмница и я изправил на съд. Всички кървави изтезания Марина лекувала с вярата си и на следващия ден по тялото й нямало следа от рани, с което учудвала всички.
В някои райони на България светицата се почита като покровителка на брака, бурите, водите и пожарите, господарка на змиите и лечителка на ухапаното от тях. Затова днес се спазват много забрани – не се работи нито на нивата, нито у дома. След Света Марина започва и сезонът на седенките. Затова този празник е толкова важен за момичетата. В този ден те потапят конче във вода и вечер го оставят да изсъхне на огнището. Наричат го по следния начин: „Нека както съхне този конец, да съхнат и момците по мен“.
Старите хора вярват, че Светицата се явява в сънищата на хора, които вярват в нея, пророкува или дава напътствия какво да се направи, за да се спасят вярващите от болести и нещастия. В много от църквите и манастирите, които носят нейното име, има лечебни води, особено силни в деня на Света Марина – 17-ти юли.
На този ден празник отбелязва и град Созопол. Освен имениците, празник имат ковачите, калайджиите и хлебарите.
