Владимир Путин удължи близо четвъртвековното си управление начело на Русия с категорична победа в президентските избори, проведени под строгия контрол на Кремъл и при липса на изявен опозиционен кандидат. При над 60% преброени протоколи от избирателните секции руската Централна избирателна комисия (ЦИК) съобщава, че настоящият президент води с 87,26 на сто от гласовете при над 70% активност.
Вотът се проведе през изминалите три дни на фона на непредизвиканата пълномащабна война, която Русия води срещу Украйна вече повече от две години. Победата на Путин е извоювана и в момент, когато Москва все повече затяга репресивните мерки срещу всички критици на управлението и агресията срещу Киев.
Резултатът на настоящия руски президент е рекорден за постсъветската епоха и означава, че той печели изборите още на първи тур и ще управлява поне до 2030 г. С новия си шесгодишен мандат Путин е напът да задмине близо 30-годишното управление на съветския диктатор Йосиф Сталин. Така той ще се превърне в най-дълго управлявалия руски лидер през последните повече от два века.
Единственият му по-изявен опонент – антивоенният политик Борис Надеждин, не беше допуснат до изборите. Така Путин се изправи срещу трима приятелски настроени към Кремъл политици, чиито кампании бяха едва забележими.
На второ място се нарежда кандидатът на Комунистическата партия на Руската федерация Николай Харитонов, който събира малко над 4%. Следват кандидатът на партия „Нови хора“ Владислав Даванков с 3,99% и Леонид Слуцки от Либерално-демократическата партия с 3,12%.
„Нито свободни, нито честни“ избори
Една от първите реакции дойде от администрацията на американския президент Джо Байдън. Оттам определиха проведените между 15 и 17 март избори в Русия като „нито свободни, нито честни“.
Белият дом припомни, че победата на Путин става факт на фона на все още неизяснената смърт на руския опозиционен лидер Алексей Навални в затвора и на отказа на руските власти да допуснат до вота Надеждин, който се обяви срещу инвазията в Украйна.
„Няма и не може да има легитимност в тази имитация на избори. Това лице [Путин] трябва да бъде изправено пред съда в Хага. Това трябва да постигнем“, коментира украинският президент Володимир Зеленски.
Външното министерство на Германия определи вота в Русия като „псевдоизбори“, а резултата – като очакван, предвид цензурата и репресиите.
Великобритания пък отбеляза, че с „нелегалното провеждане на изборите“ в окупираните от руските сили области на Украйна руското държавно ръководство е демонстрирало, че не е заинтересовано от търсенето на мир.
Путин беше поздравен за победата си от лидерите на страни като Боливия, Никарагуа, Венецуела и Куба.
„По обяд срещу Путин“
След смъртта на Навални и репресиите срещу неговите поддръжници в цяла Русия от неговия екип призоваха избирателите да се съберат близо до избирателни секции по обяд в неделя и да покажат несъгласието си с Кремъл. Протестната акция беше под надслов „По обяд срещу Путин“.
Дълги опашки се извиха в избирателните секции в 11-те часови зони на Русия в определеното време за протеста, включително в Новосибирск, Чита, Екатеринбург, Перм, Москва и в други руски градове.
Голяма опашка се изви и в Берлин, където гласува вдовицата на Навални – Юлия Навалная. Подобни събирания на руски избиратели се наблюдаваха и на други места по света като Сидни, Токио, Пукет, Дубай, Истанбул, Берлин, Париж и Ереван.
„Акцията постигна целите си“, каза във видео в YouTube Иван Жданов, ръководител на Фондацията за борба с корупцията на Навални. „Акцията показа, че има друга Русия, има хора, които са срещу Путин.“
Масовото събиране на избиратели по обяд в неделя стана факт на фона на заплаха от московската прокуратура за наказателно преследване срещу всеки, който по някакъв начин опита да наруши изборното законодателство. Това предупреждение беше по повод „призиви неограничен брой хора да пристигнат едновременно, за да участват в некоординирани масови публични събития“.
