България и Северна Македония постигнаха истински пробив в отношенията помежду си, който отвори вратата за начало на преговорите на Скопие за членство в Европейския съюз (ЕС). Парламентите на двете страни одобриха т.нар. френско предложение за решаване на спора, а правителствата подписаха протокол, който очертава следващите стъпки.
В понеделник Съветът на ЕС одобри преговорната рамка със Северна Македония, а във вторник в Брюксел ще се проведе първата междуправителствена конференция между Скопие и ЕС, която трябва да постави началото на преговорите.
Това ли е краят на спора? Може ли Скопие вече да върви напред по пътя към членство в ЕС? Краткият отговор е да, но трябва да изпълни още едно условие.
То е ключово, защото е записано във всички документи, които дават начало на преговорите. И гласи, че Северна Македония първо трябва да приеме конституционни промени, с които да включи българите в конституцията си, и едва след това може да започне същинските преговори за членство.
Въпросът е дали в парламента в Скопие ще се събере мнозинство за такива промени.
Кои са следващите стъпки
Българският парламент подкрепи т.нар. френско предложение за решаване на спора със Северна Македония на 24 юни. Парламентът в Северна Македония го одобри на 16 юли.
Френското предложение предвижда българските условия пред Скопие да се превърнат в част от ангажиментите на Северна Македония пред ЕС. Този вариант стана известен като френско предложение, защото дойде в края на френското председателство на Съвета на ЕС. Целта на предложението е да доведе до вдигане на ветото, което България наложи върху началото на преговорите на Северна Македония за членство в ЕС през 2020 г.
София и Скопие подписаха на 17 юли двустранен протокол, който отчита напредъка и очертава следващите стъпки в отношенията между тях. Този документ беше едно от исканията на България. Той е неразделна част от френското предложение и се споменава в европейските документи, които ще дадат начало на преговорите, когато бъдат формално одобрени.
В решението, с което българският парламент подкрепи френското предложение, се казва, че българското правителство може да одобри предложението едновременно със или след подписването на този протокол. След като протоколът вече е подписан вече може да се проведе първата междуправителствена конференция на Северна Македония с ЕС.
В понеделник вечерта постоянните представители на страните членки одобриха рамките за преговори за членство на Северна Македония и Албания, съобщи чешкият премиер Петр Фиала. Първата междуправителствена конференция ще се проведе във вторник.
Това обаче не значи, че Северна Македония веднага ще започне същинските преговори за членство.
Кое е следващото условие
Френското предложение всъщност предвижда провеждането на две междуправителствени конференции.
Първата е т.нар. политическа междуправителствена конференция. Документите предвиждат тя да се проведе веднага след формалното одобрение на Преговорната рамка и Заключенията на Съвета на ЕС – двата ключови документа, които включват условията, при които ще се водят преговорите.
Именно тази конференция ще се проведе във вторник.
Следващата същинска междуправителствена конференция ще се проведе едва, след като влязат в сила промените в конституцията на Северна Македония, с които българите и други общности, които живеят в страната, да бъдат вписани сред другите т.нар. държавотворни народи.
Тази междуправителствена конференция ще даде началото на същинските преговори на Северна Македония за членство в ЕС. Съгласно френското предложение тя ще бъде проведена веднага след като Скопие „изпълни ангажимента си за завърши конституционните промени в съответствие с вътрешните си процедури“.
Същото е записано и в двустранния протокол, който министрите на външните работи на България Теодора Генчовска и на Северна Македония Буяр Османи подписаха в неделя.
Има ли подкрепа за конституционни промени
Македонският премиер Димитър Ковачевски подкрепя вписването на българите и други общности като хървати и черногорци в конституцията.
„Всички тези граждани са богатството на страната ни“, каза той.
Въпросът е дали в македонския парламент ще се събере достатъчно мнозинство за промяна на конституцията. За целта е нужно мнозинство от две трети или поне 80 от 120 депутати в парламента.
Френското предложение беше подкрепено от 69 народни представители, а опозицията от ВМРО-ДПМНЕ и „Левица“ напусна пленарната зала преди гласуването. Преди това те се опитаха да саботират дебатите, горяха документи и организираха серия от протести.
Всичко това поставя под въпрос възможността в този парламент да се изпълни условието, което ще отвори вратата за преговорите на Северна Македония за членство в ЕС.
Протоколът предвижда и други условия, които Северна Македония да изпълни преди същинската междуправителствена конференция, която ще даде начало на преговорите за членство в ЕС. Те включват мерки срещу езика на омразата, ангажимент за реабилитиране на жертвите на югославския комунистически режим и обещание за обмяна на учебници и съвместни чествания на исторически личности и събития между София и Скопие.
