Идеи и политики фактически отсъстваха в тази кампания, според социолога Стефан Георгиев.
„Диагнозата в едно изречение звучи така – кампания, която, освен че беше безидейна, беше и за сметка на общественото здраве. Сякаш това е един от малкото прецеденти в Европа, да не казвам в света. Начинът, по който политическият елит беше в състояние или по-скоро не беше в състояние да комуникира на широката общественост това, което се случва с нашето общество“, коментира той пред БНР.
По думите му в кампанията сякаш беше много видимо, че нашето разделено общество не се разделя по политически въпроси.
То беше разделено на общество и политически елит, които могат да разчитат и да четат науката, рациото и белезите на модерността и една група от нашето общество, която по-скоро се страхува и вярва в конспиративни теории. Голяма отговорност и заслуга за това носи политическият ни елит, който участваше в засилването на тези страхове. Кампания, която се развихри в рамките на една перфектна буря, която не ни дава възможност да говорим за политиките и да осмисляме предложенията, които се изразяват на политическия пазар.
Трябва да изразим и негативната новина, че практическите идеи и политики отсъстваха от този месец. Имаше една тема, която се засягаше – как ще се преборим или по-скоро как не можем да се преборим с това, което ни заобикаля година и половина, посочи Георгиев.
Той коментира още, че „едни по-маргинални политически актьори“ са заели антиваксърска позиция, защото основната тема в медиите е била тази. От другата страна пък са били „едни мейнстрийм политици“, които се срамуват да заемат категорична позиция по отношение на пандемията.
Тези избори са още един белег за разпада на политическата система, разпада на начина, по който мислим демократичното общество. Следващите години предстои голяма задача – българското общество да се налага да изработва отново свои собствени визии за бъдещето и свой собствен политически елит, който към настоящия момент е тежко несъстоятелен, смята социологът.
