Занапред пенсията за инвалидност поради общо заболяване, за която се изисква наличие на минимален осигурителен стаж, да се отпуска само ако поне за 1/3 от този стаж реално са плащани осигурителни вноски. Това предлага Консултативният съвет за оптимизация на осигурителната система (КСООС) в документа с идеи за промени, който ще бъде връчен на следващото правителство, съобщават от социалното министерство.
В момента осигурените на възраст до 25 години придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при осигурителен стаж от 1 година, между 25 и 30-годишните – при стаж от 3 години; а над 30-годишните – при стаж от пет години. Кодексът за социално осигуряване (КСО) обаче не уточнява вида на осигурителния стаж, поради което за отпускане на инвалидна пенсия в момента се зачита и т.нар. „дарен“ осигурителен стаж – времето за отглеждане на малко дете, за отбиване на военната служба и др., за което не са плащани реални осигуровки.
Експертите от съвета мотивират предлаганата промяна с факта, че пенсиите за инвалидност поради общо заболяване са пенсии за трудова дейност, т.е. необходимо е хората да са работили през определен период от време и да имат реален осигурителен принос. Очаква се тази мярка да доведе до намаляване на разходите за пенсии за инвалидност.
Според експертите сега органите на медицинската експертиза неоснователно освидетелстват работоспособността на хора извън трудоспособна възраст. Ето защо те предлагат ТЕЛК/НЕЛК да определят степента на загубена работоспособност само на хората в трудоспособна възраст. За хората на пенсионна възраст да се въведе социално-медицинска оценка от териториалните поделения на Агенцията за социално подпомагане (АСП), предвижда още идеята на експертите от съвета.
Разтоварването на ТЕЛК/НЕЛК от пенсионерите ще ускори значително процедурата по освидетелстване на хората в трудоспособна възраст, които сега чакат с месеци ред за явяване пред комисия. По данни на Националния център по обществено здраве и анализи за периода 2000-2012 г. са преминавали през медицинска експертиза (първично освидетелстване и преосвидетелстване) между 176 хил. и 240 хил. човека на година, като от тях близо 40% са били хора в пенсионна възраст. При приемане на предложението броят на освидетелстваните лица от ТЕЛК/НЕЛК се очаква да намалее с между 70 хил. и 170 хил. души годишно.
Изваждането на освидетелстването на пенсионерите от ТЕЛК/НЕЛК изисква още една промяна в КСО. Ако в бъдеще оценката на тяхното състояние се извършва от АСП, то също АСП ще се грижи за тяхното допълнително подпомагане в пари – чрез адекватно увеличаване на интеграционните добавки за хора с увреждания, или в натура спрямо техните специфични потребности.
Ако това предложение бъде прието, занапред няма да се отпуска социална пенсия за инвалидност като втора пенсия (в размер на 25% от социалната пенсия за инвалидност) към вече отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Аргументите на КСООС са, че тази втора пенсия за инвалидност не е свързана с осигурителния принос на съответния човек, не се отпуска на основание на придобит от него осигурителен стаж и осигурителен доход, поради което мястото за нормативно уреждане на това плащане не е в КСО.
Ако бъде приета, тази промяна ще се отнася само за бъдещи периоди. Пенсиите за инвалидност като втора пенсия, отпуснати до влизането в сила на новия регламент, ще продължат да се изплащат, както досега. Експертите предлагат да се въведе преходен период, който да важи за вече започналите процедури по оценка на трайната работоспособност, които не са завършили до влизането в сила на промяната.
Ако предлаганата промяна стане факт от началото на 2015 г., разходите за новоотпуснати пенсии ще намалеят с около 7,3 млн. лв. за 2015 г., с 20,7 млн. лв. за 2016 г. и с 34,2 млн. лв. за 2017 г. Към 30 септември 2014 г. броят на социалните пенсии за инвалидност, отпуснати към основна пенсия за осигурителен стаж и възраст, е 466 819. За тях се изразходват около 17 млн. лв. месечно. Годишно се отпускат средно около 35 хиляди такива пенсии.
В документа са включени и конкретни идеи за подобряване на организацията на работа на органите на медицинската експертиза и за ограничаване на възможностите за злоупотреби. Една от тях е например развитието на Единна информационна система на органите на медицинската експертиза. Реализацията на тези предложения на експертите изисква промени в Закона за здравето и в подзаконови нормативни актове.
