Индустрията е един от значителните потребители на енергия, с дял от почти една трета от крайното енергийно потребление. Разходите за електрическа енергия заемат съществен дял в общите производствени разходи, които за енергоинтензивните производства достигат до 30-40%. По линия на междусистемните връзки тези разходи оказват съществено влияние върху конкурентоспособността на производителите. Българската индустрия е поставена пред нови, изключително тежки ангажименти и предизвикателства във връзка с т. нар. Европейски зелен пакт, възстановяването на икономиката от кризата с COVID 19 и приемането на новата национална енергийна стратегия.
В тази връзка, УС на БСК обръща внимание на редица проблеми в енергийния сектор, които следва да бъдат разрешени в краткосрочен и средносрочен план, с цел изпълнение на актуализираните европейски политики по промените в климата и осигуряване на енергия на конкурентни и пазарно обосновани цени в дългосрочна перспектива:
1. Като цяло, представеният от Министерството на енергетиката през м. септември 2020 г. проект на „Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Р България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г.“ (Стратегията) отразява основни тенденции в европейското и националното законодателство и предвидените в сектора политики. Същевременно Стратегията възпроизвежда основната визия, параметри и цели на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 г., с хоризонт до 2050 г. (ИНПЕК), по който УС на БСК прие като цяло негативно становище още на 23.01.2019 г. В хода на провежданите консултации и обсъждания проектът за енергийна стратегия следва да бъде подобрен, като отговори на бъдещите енергийни потребности на страната и новите политики по промените в климата и енергетиката. В тази насока считаме, че Стратегията не отразява в достатъчна степен новия План за климатични цели 2030 и има проблемни области, по които трябва да се предвидят конкретни мерки с планове за действия.
2. УС на БСК отново подчертава необходимостта от значителна преоценка на прогнозите за ръст на БВП, за развитие на брутното и крайното енергийно потребление, от прецизиране на скоростта на обновяване и въвеждане на нови мощности, на дългосрочния енергиен микс, дела на преките и косвени субсидии като дял в БВП, и други основни управляващи параметри. Подчертаваме, че аналогично на действащата енергийна стратегия до 2020 г., Стратегията е изградена върху ключови управляващи показатели и допускания на ЕК за развитие на българската енергетика и икономика, включени в т. нар. референтни сценарии за 2013 и 2016 г. на модела PRIMES на Атинския технически университет. Резултатите от използвания прогнозен макроикономически модел т. нар. (B)EST модел за дългосрочно оценяване и енергийно планиране, разработен от E3-Modelling следва да бъдат приложени към текста на Стратегията и подложени на критична преоценка от страна на експертната общност, заинтересованите страни и компетентните държавни органи.
3. Възприемането на заложения пасивен енергиен сценарий и изключително скромен прогнозен ръст на брутното и крайното енергийно потребление, на нереалистично високите цели за енергийна ефективност ограничава радикално възможностите за устойчив ръст на БВП, за масирани инвестиции в енергийна инфраструктура и в заместващи мощности, за нарастване на енергийното потребление в енергоемки, но енергийно ефективни конкурентни производства, за устойчиво развитие и използване на потенциала на основните икономически сектори, експорта и иновациите и създаване на нови работни места с висока добавена стойност.
-
На тази основа, следва да се преизчислят всички допускания за прогнозно брутно и крайно потребление, енергиен и въглероден интензитет, енергийна ефективност, скорост на обновяване на електроенергийните мощности, преносна и разпределителна мрежа, структура на енергийното производство (в т.ч. безвъглеродна и ниско въглеродна енергия, респ., ядрена енергия и ВЕИ). В тази връзка подчертаваме, че при изготвянето на финалния вариант на ИНПЕК и Стратегията не са отчетени изразените становища на експертната общност, вкл. на Българския енергиен и минен форум, НПО, ВУЗ и други заинтересовани страни.
-
Необходимо е да бъдат поставени и ясни, амбициозни и същевременно достижими цели за средногодишен реален ръст на БВП от минимум 2,5% до 2030 г. вместо предвидения 1,4%.
-
На 17 септември, т.г. ЕК представи своя план да намали емисиите на ПГ в ЕС с най-малко 55% до 2030 спрямо нивата от 1990. В съобщението по този повод се отбелязва, че на този етап в ЕС единствено България, Полша, Хърватия и Румъния не планират изключването на лигнитните въглища от енергийния микс. Като елемент на енергийния преход и с цел гарантиране оперативността на базовите мощности в енергетиката са наложителни мерки, които да включват цялостна визия за развитието на комплекса „Марица-Изток” с възможности за използване на финансовите и инвестиционни механизми на ЕС. Без претенции за изчерпателност такива примерни възможности могат да бъдат:
-
Хибридизиране на централите въз основата на наличните и икономически ефективни най-добри практики и технологии за производство на енергия от различни източници, използвайки финансовите и инвестиционни механизми на ЕС;
-
Разработване на технико-икономически анализ за целесъобразността и възможностите за алтернативно използване на въглищата като наличен горивен източник (привличане на външни и наши компетентни организации и специалисти);
-
Използване на наличната площ и инфраструктура по най-ефективен начин, включително чрез изграждане на индустриален парк.
-
На тази основа следва да бъде преразгледана визията за енергиен преход в унисон с политиката на ЕС, която да бъде обсъдена с всички заинтересовани страни, вкл. с работодателски и потребителски организации и синдикатите и внесени съответни промени в проекта на Стратегия. Необходимо е да се оценят отново възможностите и набележат необходимите промени в националните политики и мерки за съответствие с новите предложения на ЕК до 2030 за постигане (или поне доближаване) на следните цели
- намаляване на емисиите на парниковите газове с 55% в сравнение с нивата от 1990 г.
- увеличаване на дела на ВЕ в крайното потребление до 38-40% (в Стратегията 29.09%)
- намаляване на първичното енергийно потребление – 39-41% (в Стратегията 27,89%)
-
намаляване на крайното енергийно потребление – 36-37% (предвидено 31.67%).
Същевременно постигането на целите на ЕС за климатично неутрална икономика до 2050 г. в национален контекст следва да става едновременно с прилагането на съответните позволени мерки за защита на индустриалната конкурентоспособност, въвеждането на най-новите и ефективни технологични решения, ПЧП при реализация на крупни енергийни проекти и инвестиции в свързаната инфраструктура.
-
Да се въведат в най-кратък срок механизмите за капацитет и договорите на производителите да се приведат в съответствие с пазарните принципи за гарантиране на нормална пазарна и регулаторна среда като се гарантира участието на потребителите (т.нар. demand-side response) в тези механизми. В проекта на Стратегията е предвидено тази мярка да бъде приложена от 01.07.2021 г. Този срок е наложително да бъде съкратен и мярката да се въведе от 01.01.2021 г. с цел отпадане на непазарните плащания към ТЕЦ по дългосрочни договори и по задължения, наложени със заповеди на министъра на енергетиката. Ефектът от прилагането на мярката е в размер на около 1 млрд. лева годишно, като има и антикризисен характер в контекста на пандемията К19.
-
Да се предвидят средства от продажбата на квоти (Фонд „СЕС“) и незабавно да се приложи финансов механизъм за компенсация на непреките разходи за емисии на парникови газове за индустрията. Мярката е в съответствие с европейското законодателство, няма приложение у нас и България е изключение от европейската практика. Мярката има ефект върху конкурентоспособността на производството и цели предотвратяването на процесите на „изтичане на въглерод”.
-
Ускоряване на либерализацията на пазара на природен газ при прилагане на ясни и прозрачни правила и следване на последователен и обществено (синдикати, работодатели, граждани) съгласуван план с преустановяване административната намеса в свободните пазарни отношения.
-
Осигуряване на условия за създаване на промишлени енергийни общности въз основа на съществуващите индустриални площадки, включително чрез пълна и точна регламентация на затворените разпределителни системи.
-
Осигуряване на предвидима и стабилна правна рамка чрез преустановяване многократното изменение (дори в рамките на една година) на основополагащия за сектора нормативен акт – Закона за енергетиката. В съответствие с най-добрите практики на ЕС промените в законодателството е наложително да се осъществяват след широки консултации и задълбочени (не частични) оценки на въздействието. Само през 2020 г. Законът за енергетиката е изменян и допълван три пъти! Несигурността в правната уредба на сектора, който е от изключително значение за националната сигурност и е базов за ежедневното осъществяване на нормална дейност, ерозира обществените икономически отношения и намалява конкурентоспособността на индустрията и националната икономика.
-
Насърчаване по-широкото използване на автономни електроцентрали, включително ВЕИ, да се опростят административните процедури за присъединяване към електрическата мрежа на индивидуални инвеститори и производители на енергия за собствени нужди. Текущото състояние на процедурата оскъпява и на практика блокира инвестиционния процес.
