Одобряваме или не Доналд Тръмп, твърде вероятно е именно той да бъде следващият президент на САЩ. Опитът за покушение срещу вероятния кандидат на републиканците само подсили шансовете му да спечели надпреварата с Джо Байдън идния ноември.
И преди това шокиращо събитие проучванията на общественото мнение отчитаха преднина на Тръмп, и то в щати като Пенсилвания, Мичиган и Уисконсин, от които до голяма степен зависи изхода от изборите.
Прогностичният модел на уважавания седмичник Economist дава 75% вероятност, че бившият обитател на Белия дом ще се окажe отново там през януари. Покушението ще затвърди имиджа на Тръмп като жертва на демократите, но и на непримирим борец.
Ще втвърди решимостта на поддържниците на Републиканската партия да гласуват за своя избранник, като нищо чудно и да повлияе и на независими гласоподаватели в ключовите щати.
Ефектът от евентуалния избор на Тръмп обаче ще бъде усетен по целия свят. Ето какво бихме могли да очакваме.
Какъв ще е ефектът за Украйна
Тръмп ще се опита да сключи сделка с руския президент Владимир Путин по повод Украйна. За целта ще извие ръцете на украинския си колега Володимир Зеленски да седне на масата на преговори.
Тръмп ще се опита да сключи сделка с Путин. Орбан ще играе ролята на емисар
Също така Тръмп ще се опита да сплаши Русия, принуждавайки я да приеме прекратяване на огъня и евентуално замразяване на конфликта.
Унгарският премиер Виктор Орбан ще играе ролята на емисар – както вече прави след посещенията си в Киев, Москва, а наскоро и в резиденцията на Тръмп в Мар-а-Лаго, Флорида.
Изгледите за успех на подобна формула не са значителни. Дори да приеме преговори, Путин няма току-тъй да се поддаде на диктат от Белия дом.
Напротив, той ще се опита да използва лъкатушенето на Тръмп по въпроса за подкрепата на Украйна, за да притисне Киев.
Войната в Украйна ще продължи, като Киев ще трябва да разчита повече на Европа, отколкото на Америка
Зеленски пък ще потърси съюзници сред умерените републиканци в Сената, споделящи традиционни външнополитически възгледи. С други думи, войната в Украйна ще продължи, като Киев ще трябва да разчита повече на Европа, отколкото на Америка.
Какво ще стане с НАТО
САЩ няма да се изтеглят от НАТО, но Тръмп ще постави под съмнение ангажимента спрямо съюзниците в Европа.
Малко преди втората годишнина от войната на Русия в Украйна Тръмп каза, че САЩ може да не защитят свои съюзници от евентуална инвазия на Русия, в случай че те не отделят достатъчно пари за отбрана.
Затова нищо чудно да бъдат изтеглени американски сили, базирани в Европа. Ще намалее качествено и количествено споделянето на разузнавателна информация с другите членки на Алианса. Ще пострадат и плановете за развиването на съвместен капацитет в областта на отбранителната индустрия, важно условие за сдържането на Русия.
Много европейски страни – особено в Източна Европа – ще заложат на двустранни споразумения в сферата на сигурността. Те ще изтъкват рязкото покачване на разходите за отбрана и закупуването на американско оръжие като аргумент за спечелване благоразположението на Тръмп и на републиканците в Конгреса.
Новата американска администрация ще гледа с недоверие и дори враждебност на Европейския съюз (ЕС) – главно като на икономически съперник. Трансатлантическите отношения ще се градят на принципа на транзакцията (ти на мен, аз на теб), общите ценности ще останат на заден план.
Какво ще се промени по отношение на Израел и Газа
По отношение на войната в Газа Тръмп ще заеме още по-твърда произраелска позиция, отколкото Байдън. Това ще ограничи възможността да се намери многостранно дипломатическо решение на конфликта.
Напрежението с Иран ще расте, като не е изключено да се стигне до сблъсъци с американски сили, разположени в Близкия изток – например в Ирак, Сирия или Персийския залив.
Както и в първия мандат, регионални сили като Саудитска Арабия и Турция ще намерят път да „омаят“ Тръмп, обещавайки на него и на неговото семейство (Иванка Тръмп и Джаред Кушнер) изгодни бизнес проекти.
В разговори на четири очи с американския президент турския му колега Тайип Ердоган и саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман ще дадат сигнал, че са готови да помагат на Вашингтон в сдържането на Иран.
Същевременно Турция и Саудитска Арабия ще продължат да работят с противниците на САЩ – Русия и Китай – по въпроси, където има съвпадение на интересите.
Какви ще са отношенията с Китай
Съперничеството межу САЩ и Китай ще се засилва. Байдън продължи линията на Тръмп за противопоставяне на Пекин. Във Вашингтон е налице консенсус между демократи и републиканци.
Новото при Тръмп 2.0 ще бъде непредсказуемостта на новата администрация
Новото при Тръмп 2.0 ще бъде непредсказуемостта на новата администрация. Очакват ни ожесточени търговски войни, но Тръмп винаги е способен да направи рязък завой: да опита да се спогоди директно със Си Дзинпин за някакви козметични отстъпки по спорните въпроси, които да представи пред американците като огромен пробив.
Много страни ще се опитат да запазят неутралитет. Това важи дори и за Европейския съюз, който гледа с критични очи крепнещия съюз между Пекин и Москва в контекста на войната в Украйна.
Икономическата взаимозависимост между Китай и ЕС заедно с обтягането на трансатлантическите отношения ще са причина европейците да не горят мостове към азиатския гигант.
А какъв ще е ефектът за България
Изборът на Тръмп ще повлияе и на България. В София има поне трима водещи политици, които ще потърсят благословията на новия стар стопанин на Белия дом.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов вече беше на гости там при посещението си през 2019 г. и обича да се хвали с визитата си. Президентът Румен Радев има сходни възгледи с Тръмп – както и с Виктор Орбан – по Украйна. Той ще е сред първите, които ще подкрепи инициатива за нормализация на отношенията с Москва.
„Възраждане“ ще изтълкуват победата на Тръмп като триумф на националпопулизма. Евентуален обрат зад океана може да легитимира лидера на партията Костадин Костадинов и подобните на него като партньори в бъдещи коалиционни правителства – било то с Борисов или Радев.
Ако Тръмп бъде избран, американската външна политика ще претърпи промени, но завоят няма да е на 180 градуса. Въпреки това предстоят изпитания както за Европа като цяло, така и за България в частност. За разлика от 2015-16 г. трябва да сме подготвени за тях.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
