Петя Петрова казва пред Българското национално радио (БНР), че се занимава активно със защита на правата на животните от близо 4 години. Преди това е била и активист за човешките права, като тогава е пътувала и до Близкия Изток. Затова казва, че работата във военна обстановка не ѝ е непозната, когато решава да отиде в Украйна.
В началото на 2022 г. тя работи като координатор за Източна Европа към германския клон на международната организация за защита на правата на животните PETA.
Когато войната започва на 24 февруари, е поканена от организацията да отиде на място. Тя приема без колебание и заминава още на следващия ден заедно с приятеля си. Първоначално пристигат в полския град Пшемеш, откъдето посрещат украински бежанци заедно с други доброволци, а по-късно навлизат в Украйна, където разнасят храна за животни.
Когато PETA прекратява акцията си в Украйна, Петрова напуска работното си място и решава да намери начин да се върне сама. За това помагат няколко български неправителствени организации, които финансират автомобила, с който да се върне и да пренася животните. След известно време се присъединява към украинската организация UAnimals и продължава работата си с нейна подкрепа.
С течение на времето пренасянето на животни в Полша става все по-трудно, тъй като полската гранична полиция започва да ги връща понякога, а впоследствие е намален и позволеният брой животни, които могат да минават границата. Причината е големият брой животни, които бежанци и доброволци опитват да евакуират.
Някои от най-обезкуражаващите моменти, казва Петрова, са случаите, в които граничната полиция ги върне след дълъг път и се наложи да пътуват до други гранични пунктове. Когато пътят до Полша отнема повече време, им се налага да пренощуват в автомобила заедно с животните вътре. Понякога пускат котките да се разходят в колата, а кучетата разхождат с поводи навън.
„Те през цялото време плачеха. Това бяха травматизирани животни (…) от звука на обстрела, на въздушните удари“, казва Петрова пред БНР.
В друго интервю за Капитал от 1 юни тя казва, че до този момент е евакуирала близо 1500 животни от началото на войната. По нейни думи групата, която спасява най-много животни, са военните.
Привързват се към тях и е много трогателна гледка, когато видиш войник, въоръжен до зъби, да носи две котки, плачейки
„Купуват им гранули, изпращат ги с любимите им купички. Привързват се към тях и е много трогателна гледка, когато видиш войник, въоръжен до зъби, да носи две котки, плачейки, защото трябва да ми ги предаде, а не му се иска“, казва тя пред Капитал.
Петрова неведнъж е ставала свидетел на бомбардировки, а след дългите месеци, в които живее в Киев, умората, страхът и стресът я карат да се върне в България. Тя обаче е убедена, че това е временно и един ден ще се върне отново, за да помага.
