На 4 август почитаме паметта на млади християни. Те смело и с достойнство приели мъченическата смърт. Но не изневерили и не предали своята вяра в Христа.
В град Ефес живеели много християни. Някои от тях произхождали от знатни семейства. Други от обикновени. По времето на император Деций започнали кървави и страховити гонения и преследвания над християните.
Онези християни, които изпитвали страх, се покланяли на идолите, правели жертвоприношения и техният живот бивал пощаден. Безстрашните християни не се отричали от вярата си. С достойнство понасяли всички изтезания, включително и екзекуция.
За да се спасят от гибел много християни напускали своите родни домове и се криели в пещерите в близките околности. През 250 г. сл. Хр. такава била съдбата и на група християни, сред които били 7 момци от Ефес.
Войниците на императора открили къде в пещерата са се скрили християните. Затрупали входа й с камъни, за да не могат да избягат.
Сред войниците имало и двама (Руфим и Теодор), които наслагали до камъните пред пещерата и оловни плочки с имената на мъчениците. От тези плочки след години жителите на Ефес научили важна новина.
В пещерата смело станали Христови мъченици Светите 7 отроци от Ефес. Това са Антонин, Маскимилиан, Дионисий, Йоан, Ексакустодиан, Мартиниан и Ямвлих.
На 4 август почитаме паметта и на младата християнка Евдокия. Света Евдокия живяла в Персия около 363 година. Затова я наричат Персийска. И тя била подложена на мъчения, но не се отказала от християнството. Затова пострадала мъченически.
Почитаме и Свети Елевтерий. Той работел в двора на император Максимиан. След предателство бил разкрит, че е християнин и бил посечен с меч.
Българската княгиня Евдокия била силно религиозна. Била талантлив художник и меценат. Проектирала и изработила бойните знамена на дивизиите и на полковете на Българската царска армия.
Имен ден празнуват Евдокия, Евда, Дочка, Донка, Доко, Дочо.
Същите имена празнуват своя имен ден и на 1 март, когато почитаме паметта на Света Евдокия Илиополска.