Най-лошото за инфлацията предстои през следващите три месеца. За март, април и май тя ще достигне 12% на годишна база, а потребителите ще усетят ускоряващата инфлация в началото на лятото. Това мнение изрази финансовият анализатор Преслав Райков в ефира на предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.
„В България правителството създава излишно напрежение с неяснотите около обявените попълвания на държавния резерв, а последните данни за инфлацията все още не включват последиците от войната“, каза анализаторът.
Той посочи, че продължаващите преговори между Русия и Украйна и поетите ангажименти от Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) за увеличение на добивите са основните причини за спада в цените на петрола под 100 долара на барел.
Военните действия в Украйна обаче вече водят до фалити в зърнения бизнес и вследствие цените на храните ще продължат да се покачват в следващите две години.
Ситуацията на зърнените пазари и в Черноморския регион е много притеснителна – освен че са големи износители, Русия и Украйна снабдяват ключови пазари в Европа, Близкия Изток, Северна Африка и Азия, каза още Райков.
„Тези пазари остават в тежък дефицит и започна огромно търсене в Черноморския регион (България, Румъния), за да компенсират“, коментира експертът.
В Украйна се полагат усилия от всички да се изнесат наличните към момента количества, но има сериозни нарушения в инфраструктурата, а всички износни пристанища на Русия и Украйна са блокирани.
„Много от контрагентите започнаха да обявяват форсмажорни ситуации, за да избегнат фалити, но фалитите са неизбежни. Фалират производители, прекупвачи и търговци на зърно, защото не могат да изнесат стоката“, каза финансовият анализатор.
Производителите в Украйна са поели ангажимент да засеят максимална площ за предстоящата пролетна реколта от пшеница и царевица. В същото време в САЩ, Аржентина, Бразилия и Китай добивите ще пострадат по климатични причини – с около 25 – 30% под средните. „Пазарът в следващите две години ще бъде много затегнат и цените ще продължават да се покачват“, прогнозира Райков.
В момента няма официална забрана за износ на зърно от България, но чрез негласни заповеди за допълнителни митнически проверки, сертификати за качество и експорт износът се забавя значително, каза Райков.
„Ситуацията с изкупуване на зърно за държавния резерв е напълно резонна, но тя трябва да се случи максимално бързо по максимално ясни правила, за да могат всички производители да знаят какви количества ще бъдат търсени на пазара, на какви цени, какво им остава за износ и как ще се случи този износ“.
Според него пазарът на пшеница, слънчоглед и царевица в България е презадоволен заради огромното производство, което кара производителите да се обръщат към експорт.
„Много от международните купувачи, които търгуват с България и с които има сключени договори, започнаха да си търсят количествата… Създава се излишно напрежение, за което няма логика“, смята Райков.
Като особено риск пред България той посочи зависимостта на строителния сектор от желязо от Украйна.
„В момента текат предоговорки с гръцки и турски контрагенти за доставка на количества, за да не спират проекти“.
Според него България няма да може да си издейства изключения от евентуални санкции срещу вноса на руски енергийни суровини.
При някакви добри новини около преговорите Русия-Украйна петролът ще продължи да се коригира до нива около 90 долара за Брент, което ще върне и водещата роля на ОПЕК на пазарите. В същото време ще стане известно дали ОПЕК ще успее да увеличи добивите, тъй като продължава да има съмнения дали страните имат достатъчно свободен капацитет.
„Цената на петрола под 100 долара може да се задържи, защото това беше нивото преди конфликта. Стигнахме до това ниво не поради напрежението между Русия и Украйна през последните месеци, а заради затегнатата политика на ОПЕК+, държането на пазара в малък, но постоянен дефицит, и възстановяващите се икономики след Covid. Не мисля, че има фундамент за петрол в нивата 90 – 100 долара, изключвайки геополитическата премия и големия ход на Русия, който обаче е доста тежък срещу самата нея – прекратяването на газовите и петролни продажби“.
Подобно спиране на продажбите ще има подобен на вече наложените санкции ефект върху руската икономика, смята Райков.
Петролните държави не бързаха с обещанията за увеличения, за да се възползват от повишените цени и да ребалансират пострадалите от Covid бюджети, пояснява той.
По индиректен начин, ако увеличат сериозно добивите, страните от ОПЕК могат на практика да санкционират Русия, която остава силно зависима от приходите от продажби на енергийни ресурси, смята Райков.
„Ако цената на петрола се коригира на 60 долара, руснаците ще трябва да го продават на отстъпка… Това ще бъде доста пагубно за тях“.
Заради трудното финансиране на покупки от Русия продажбите на неин петрол в момента са с около 27 – 30 долара по-евтини от Брент.
Шистовите производители в САЩ за момента не се намесват на пазара, защото администрацията на Байдън предпочита да продължи с поетите ангажименти за ВЕИ и декарбонизация на икономиката.
Тази седмица се очаква Федералният резерв в САЩ да покачи лихвите с 0,25% и да даде насока как ще се движи увеличението им през годината.
„Инфлацията в САЩ ще подмине 10% – нещо нечувано през последните почти 40 години – и американските потребители започват да усещат много директно ситуацията по джоба си“.
Пазарът на акции очаквано регистрира големи спадове в първите седмици на конфликта, след което започна пренасочване на активи към ДЦК, които регистрираха силна доходност в САЩ и Европа.
Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ може да намерите тук.
