„Културни традиции и особености на историческото развитие.“ С това определение Русия коментира наскоро данни за смразяващи мъчения и наказания, посочени в доклад на ООН за състоянието на човешките права в страната.
Сред изброените в документа нарушения фигурират убийства, обрязване на жени, нападения, тормоз и физическо преследване на хора с различна сексуална ориентация, журналисти и правозащитници.
Данни за подобни случаи са описани в доклад на Комитета по правата на човека на ООН ситуацията в Северен Кавказ и по-специално в Чечения и Дагестан, разказва кавказката служба на Свободна Европа.
В него за първи път се препоръчва на Кремъл да се откаже от използването на системата за разпознаване на лица, която се използва за тормоз на мирни протестиращи. Иска се и преразглеждане на законите за „чуждестранните агенти“ и „нежеланите организации“ и да премахване на наказанията за „дискредитиране“ на руската армия.
Първите два закона преследват неправителствени организации, медии, правозащитници, журналисти и опозиционери, които получават финансиране от чуждестранни грантове. След началото на непредизвиканата руска агресия срещу Украйна техният обхват беше разширен, а Държавната дума въведе и до 15 години затвор за критики и „фалшиви новини“ за руските военни.
Преди оповестяването на доклада за състоянието на човешките права в Русия, делегацията ѝ три пъти бойкотира неговото официално представяне в ООН.
На този фон говорителката на руското външно министерство Мария Захарова неглижира констатациите в него, отправяйки поредно обвинение към Запада, че „демонизира“ Русия без да отчита нейните „културни традиции и особености на историческото развитие“.
„Комитетът възпроизведе добре познатия набор от инсинуации, отправени от Запада, за предполагаеми нарушения на правата на човека в Чеченската република, мерки в борбата с тероризма и регулирането на дейността на медиите и неправителствените организации“, каза Захарова.
„Никоя „традиция“ не може да бъде по-висша от законите на страната и международните задължения на държавата по Международния пакт за граждански и политически права“, отговори ѝ задочно обаче адвокатката Татяна Черникова от Центъра за човешки права „Мемориал“.
Организацията е носител на Нобеловата награда за мир тази година, докато в Русия е включена в списъка с „чуждестранни агенти“ и беше ликвидирана с решение на прокуратурата.
„Ако става дума за „убийства на честта“, колективни наказания за роднини на обвинени в „тероризъм“ или женско обрязване, то в една правова държава не би трябвало да има такива „традиции“. Ако става дума за държавно спонсорирана дискриминация срещу ЛГБТ хора, подобни практики също са несъвместими със задълженията на Русия“, коментира още Черникова.
Престъпления без наказания
Сред случаите, разгледани е доклада на ООН, е нападение над журналистката Елена Милашина и адвокатката Марина Дубровина от 6 февруари 2020 г. Тогава те пристигат в чеченската столица Грозни за съдебния процес срещу Ислам Нуханов.
Това е човекът, заснел видеоклип за т.нар. „чеченска Рублевка“ – селище в центъра на града, където според Нуханов живеят роднини и близки на управляващите.
Официалната позиция на Кремъл за нападението над двете жени, е, че тези престъпления са от компетентността на правоприлагащите органи. Дубровина и Милашнина обаче твърдят, че посегателството над тях изобщо не се разследва.
„Не мога да кажа, че се чувствам в безопасност в региона, когато се занимавам с определена категория дела“, коментира адвокатката, добавяйки, че отвличанията и изтезанията „са се превърнали в нещо обичайно и на тях изобщо не се обръща внимание“.
В доклада се посочва и конкретен пример за преследване на хора с нетрадиционна сексуална ориентация. Братята Исмаил Исаев и Салех Магамадов от Чечения са признати за виновни от Районния съд в Ачхой-Мартановски по обвинение в подпомагане и подстрекаване на тероризъм. Те получават съответно присъди от по 6 и 8 години затвор, които са потвърдени от местния Върховен съд.
Магистратите не взимат предвид аргументите на защитата им, че делото е изфабрикувано, а истинската причина за обвиненията им е тяхната полова идентичност – единият е гей, а другият планира да си смени пола.
„Наясно сме, че е малко вероятно включването в доклада да повлияе на съдбата на Салех и Исмаил. Но руските правоприлагащи органи трябва да разберат, че всяко тяхно действие ще има последствия“, коментира говорителят на кризисната група SK SOS Александра Мирошникова.
Комитетът на ООН е загрижен и за липсата на разследване на престъпления от миналото като убийството на правозащитничката Наталия Естемирова. Тя е служителка в офиса на правозащитния център „Мемориал“ в Грозни и е отвлечена пред дома си през юли 2009 г. По-късно тялото ѝ е намерено в Ингушетия с огнестрелна рана.
Руските следователи идентифицират убиеца на Естемирова като член на незаконно въоръжено формирование – Алхазур Башаев, който също е убит скоро след това. Правозащитниците обаче твърдят, че не е проведено адекватно разследване, защото са пропуснати доказателства за евентуалното участие на официалните власти в убийството.
Принудителна мобилизация
Експертите от ООН изразяват и „загриженост заради съобщенията за принудителна наборна служба в Украйна и потушаването на мирните протести в Северен Кавказ“.
По данни от доклада руската полиция е съставила около 300 административни протокола на участници в протестите срещу мобилизацията, които се проведоха в Махачкала на 25 и 26 септември. Срещу тях са заведени около 30 наказателни дела.
Докладът отбелязва и продължаващото високо ниво на ксенофобия срещу кавказците в други региони на Русия, разпространението на женското обрязване и т.нар. „убийства на честта“ в Северен Кавказ.
Като хроничен проблем е определена „липсата на информация за конкретни мерки, предприети от държавата за борба с тези престъпления“.
Осакатяващи традиции
В Северен Кавказ женското обрязване все още същестувува и се оправдава от религиозната традиция. Ирина Шикман заснема в свой филм признание от заместник-имама на джамията „Джума“ в Махачкала, че според исляма е добре да се обрязва част от клитора, за да се улесни жената „по време на принудително сексуално въздържание“.
Исмаил Бердиев – председател на Координационния център на мюсюлманите от Северен Кавказ и мюфтия на Карачаево-Черкезия, добавя, че „всички жени трябва да бъдат обрязани, за да се предотврати сексуалната разпуснатос и да се намали сексуалността“.
Фондация „Правна инициатива“ на два пъти – през 2016 г. и 2018 г., публикува доклади за практиката на осакатяване на момичета в Ботлихски, Цунтински, Тляратински, Цумадински и Кизлярски райони на Дагестан.
Няма официални статистически данни за подобни хирургически интервенции, но според правозащитници поне 1200 момичета само в този регион стават жертва на подобно осакатяване всяка година.
Нов инструмент за защита
На 16 март Русия беше изключена от Съвета на Европа, след като нахлу в Украйна. В отговор Москва реши да не изпълнява решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), издадени след тази дата. Това стана със закон, подписан от руския президент Владимир Путин на 11 юни.
Адвокати и активисти за правата на човека в Русия казват, че често онези, които са представени като терористи в съда, казват, че са дали показания под изтезания по време на разследването.
Правозащитниците нямат достъп до повечето от наказателните дела за „тероризъм“, така че не могат да преценят истинността на обвиненията. В малкото случаи, в които информацията е налична, обаче често се разкриват значителни нередности и фалшификации.
След изключването на Русия от Съвета на Европа, докладите на ООН остават една от малкото възможности да се привлече внимание на международно ниво, казва Екатерина Ванслова – ръководител на севернокавказкия клон на „Екип за борба с изтезанията“.
Според адвоката на двамата осъдени за тероризъм братя от Чечения Александър Немов руските правоприлагащи органи „тълкуват правата на човека въз основа на собствените си виждания, а не на документи, установени от международното право“.
