Русия като империя, а Путин – като един от най-кървавите ѝ владетели. Така гледа на днешна Москва историкът Марк Крамер – директор на изследователския проект за Студената война в центъра „Дейвис“ към Харвардския университет.
За да направи този извод, той стъпва на дългогодишната си работа с различни държавни архиви от времето на Втората световна война насам. Документите, които чете, засягат мощното влияние на СССР върху държавите от Източна Европа.
От години той работи над респектиращ по обем труд с анализ на събитията от 1941 г. до разпада на комунизма в Европа. В крайна сметка решава още преди публикуването му в САЩ първо да издаде негов по-кратък вариант на български език под заглавието „СССР и Източна Европа (1941-1991)“ (изд. Сиела, 2022).
Кой е Марк Крамер
Освен директор на изследванията за Студената война, Крамер е старши сътрудник на центъра за руски и евроазиатски изследвания „Дейвис“ към Харвардския университет. Директор е и на програмата „Андрей Сахаров“ за правата на човека.
Преподава международни отношения и сравнително политикознание в Харвард, но е чест гост-професор и в други университети в САЩ и по света. Автор е на повече от 200 книги, студии и статии, главен редактор e на поредицата книги за Студената война на Харвардския университет, както и на списание The Journal of Cold War Studies.
Връзката му с България не е случайна. Всяка година той изнася лекция за американската външна политика в Историческия факултет на СУ „Климент Охридски“. Началото на пандемията от COVID-19 го заварва в София и той остава няколко месеца, в които преподава дистанционно и има време да завърши книгата си. Тогава всъщност решава да пусне първото ѝ съкратено издание именно на български.
Съветската доминация и България
Докато изследва съветското влияние върху страните от Източна Европа, Марк Крамер преглежда и голямо количество български държавни архиви.
Казва, че България се отдалечава от комунизма и съветското влияние малко по-бавно от останалите страни от Източния блок. Обяснява го с това, че хората, които свалят през 1989 г. Тодор Живков от власт и го наследяват, също са високопоставени комунисти. Българската система остава квази-комунистическа още няколко години, смята той.
Според Крамер до 1997 г. в България все още има доста остатъци от идеологическото минало. Но след това, и най-вече с влизането на България в НАТО и Европейския съюз, тези остатъци почти изчезват. Властта се сменя мирно, провеждат се редовни избори. Той казва, че напълно разбира умората на българите от натрупалите се напоследък извънредни избори, но според него това е и знак, че страната е постигнала огромен напредък.
Пет свободни и честни избори за две години е нещо, за което много държави могат само да мечтаят.
“Предстоят Ви пети избори за последните две години”, казва Крамер пред Свободна Европа. “Но все пак това е голямо постижение и България не бива да го приема за даденост. Пет свободни и честни избори за две години е нещо, за което много държави могат само да мечтаят. Така че всъщност България се отдалечи от комунистическия път доста успешно през последните 25 години.”
Русия не е СССР
Според харвардския анализатор не е коректно Руската федерация, която се появява в края на 1991 г., да бъде определяна като законен наследник на Съветския съюз. През съветската епоха Русия е само една от 15-те съветски републики.
“Твърде неразумно западните страни приеха Русия да наследи съветския ядрен арсенал и съветското постоянно място в Съвета за сигурност на ООН“, казва той. “Мисля, че щеше да е много по-добре тo да бъде на ротационен принцип между 15-те републики, но това не стана. Ситуацията, която наблюдаваме сега, е такава, в която Русия директно е наследила много от предимствата, които имаше Съветският съюз навремето.“
Имперската инвазия в Украйна
Засега все още не е ясно защо Путин започва агресията си в Украйна точно в началото на 2022 г., казва Крамер. През последните няколко години в Украйна не се случва нищо особено значимо, което да “оправдава“ началото на военна инвазия.
Като че ли най-голямата „заплаха“, която Путин е усещал, е че Украйна постепенно се придвижва на Запад и се превръща в демократична държава. Дали това е реален повод за война обаче, е много спорно.
Донякъде ситуацията напомня на мрачните епизоди от Студената война, в които полъхът на евентуални демократични процеси на три пъти докарва съветските танкове в ГДР, Унгария и Чехия. Но според Крамер в сегашния случай липсва идеологическият мотив, стремежът към запазване на всяка цена на комунистическата посока на развитие на нападнатата държава. Което всъщност прави руската агресия в Украйна не съветска, а чисто имперска.
Агресията в Украйна е пример за класическо руско имперско господство.
“Агресията в Украйна е пример за класическо руско имперско господство“, казва Марк Крамер. “Русия далеч не е станала най-голямата държава в света просто като се е отбранявала от нападения, както руските лидери твърдят. Не е придобила такъв размер просто като е действала отбранително. Тя е завладявала и налагала господство над по-малките си съседи. И това е, което виждам като позиция, която Русия заема спрямо Украйна, за да възстанови един вид имперско управление там.“
В подкрепа на тезата на анализатора са и твърденията на самия Путин, който нееднократно е отстоявал правото на Русия на завоевания и на завладяване на самата Украйна по същество. Такива са изказванията му, че украинците не са истинска нация, а Украйна не е истинска държава и следователно трябва да се върне към това, което Путин твърди, че е нейният традиционен статут – да бъде част от Русия.
Разбира се, никой сериозен историк не приема тези твърдения с нищо друго освен с презрение, казва Крамер. Но щом самият Путин ги изказва, в Русия те автоматично стават официалната линия. А това означава, че тази война за Путин е война, в която Русия просто, както той се изразява, възстановява това, на което отдавна е имала право.
Бави ли се военната помощ от Запада
От началото на военната агресия страните от НАТО често са критикувани за това, че твърде бавно доставят най-важната военна помощ за Украйна. Съществува недоизказана теза, че това забавяне не е въпрос само на техническа подготвеност, но е израз и на факта, че Западът все още трудно си представя какво да прави с една Русия, победена военно на бойното поле.
Марк Крамер е съгласен с подобна теза. Той казва, че има и една самопровокирана тревога на Запада от потенциалното използване на ядрени оръжия от Путин.
Но Русия няма какво да спечели от използването на ядрени оръжия, смята той. И заплахите, които периодично отправя, са най-вече самохвалство и опити за сплашване, особено на Европа – за да я накара да се страхува, че Русия може да направи нещо, което да доведе до нейното собствено унищожение.
Самото руско правителство не е съблюдавало никакви червени линии при нападението срещу Украйна.
“В резултат на това западните правителства многократно са говорили, включително правителството на САЩ, за така наречените червени линии, които не искат да пресичат,“ казва Крамер. “И това означава, че те са били доста бавни, когато са предоставяли оръжие. Мисля, че би било много по-добре, ако доставят на Украйна оръжията, от които се нуждае, за да победи руската армия. Самото руско правителство не е съблюдавало никакви червени линии при нападението срещу Украйна. И мисля, че западните правителства наистина трябва да действат много по-бързо, отколкото го правят досега.“
Идва ли краят на Путин
Физическата или политическа смърт на Путин е предсказвана много пъти, но самият Крамер се въздържа да прави такива прогнози. Руският президент сега е на 70 години, така че потенциално може да живее до момента, в който според руската конституция трябва да се оттегли от поста през 2036 г. Говорим за 13 години в бъдещето, казва Крамер. Но не е изключено и да успее да изкара този срок.
Той дори може и да промени конституцията, както вече се е случвало, така че да бъде доживотен президент. Според Крамер това е възможно, защото Путин никога не би искал да бъде в позиция, в която хората да започнат да мислят как да го сменят и следователно да се утвърдят негови съперници.
Потенциалните му наследници не са по-добри от него. Единствените по-добри са в затвора.
“Дотук няма явен наследник на Путин”, казва анализаторът. “Евгений Пригожин може и да се стреми към това, а може би има и други – Николай Патрушев или някой друг, но сами знаете, че говорим за хардлайнери, които са поне толкова жестоки, колкото и Путин. Така че потенциалните му наследници не са по-добри от него. Единствените по-добри са в затвора. Хора като Алексей Навални, Иля Яшин или Владимир Кара Мурза – всички тези хора са в затвора в момента.”
Разбира се, всичко това може и да се промени, ако войната тръгне много зле за Русия и ако Украйна успее да изгони руските сили, особено от Крим. Това би било катастрофа за Путин и тогава той би бил много уязвим, казва Крамер.
Това, което Путин със сигурност иска да направи, е да установи Русия на картата като велика сила, което минава през задължителна победа над Украйна. И това е нещо, което, според Крамер, западните правителства не бива да позволяват. Но в същото време трябва да им е ясно, че изходът от тази война ще бъде решен на бойното поле, а не чрез отстъпки и отлагания.
