Откакто Русия започна своята пълномащабна инвазия в Украйна през февруари 2022 г., Киев се оплаква, че се защитава с една ръка, вързана зад гърба, срещу пълната мощ на Москва.
Макар че западните ѝ партньори, като САЩ, предоставиха оръжия за милиарди долари, Украйна беше възпрепятствана да ги използва, за да удари военната машина на Москва дълбоко в руска територия.
Всичко се промени на 19 ноември, когато се отбелязаха 1000 дни от началото на инвазията. Тогава Москва заяви, че Украйна е изстреляла произведени от САЩ ракети с по-голям обсег на нейна територия. Това се случи веднага след съобщенията Белият дом е дал зелена светлина на Киев за този ход.
Последва нов обрат в трайно следваната политика на отиващия си американски президент Джо Байдън. Администрацията му обяви на 20 ноември, че ще предостави на Киев противопехотни мини, за да му помогне да затрудни руското настъпление на украинска територия.
Междувременно руският президент Владимир Путин подписа указ за актуализиране на ядрената доктрина на страната. Промените дават възможност на Москва да използва ядрената опция за противодействие дори на конвенционална атака от неин противник.
Неудобните въпроси
Тази серия от промени в правилата на бойното поле, които Москва вече беше променила с добавянето на хиляди севернокорейски войници на своя страна, сега карат експертите да си задават множество въпроси.
Защо това се случва сега, само два месеца преди встъпването в длъжност на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп, който твърдеше, че може бързо да сложи край на войната?
Дали Байдън или Путин – или и двамата – внезапно поемат ненужни и безразсъдни рискове?
Могат ли решенията на Вашингтон да спасят „плана за победа“ на украинския президент Володимир Зеленски, който изискваше по-големи способности за нанасяне на удари, за да се удари сърцето на руската военна машина?
И най-големият въпрос – този, който може би е попречил на Вашингтон да даде на Зеленски разрешението, което той отдавна искаше: върви ли светът към Трета световна война между ядрени суперсили?
Експертите не са единодушни кой може да поеме по-голям риск.
„Сегашната ситуация представлява сериозно изкушение за Путин за ескалация“, написа в социалната мрежа Екс Татяна Становая, основател на компанията за политически анализи R.Politik. „Тъй като Тръмп все още не е на поста, подобен ход няма да попречи на никакви непосредствени мирни инициативи, но вместо това би могъл да подсили аргумента на Тръмп за пряк диалог с Путин.“
Николай Соков, бивш руски дипломат и преговарящ за контрола на въоръженията, коментира в Екс, че „по-скоро Байдън изведнъж демонстрира желание за поемане на рискове, след като 2 години и половина не беше склонен на това“. Според Соков сега „Путин може да се почувства принуден да реагира или Тръмп ще го прецака“.
Твърде малко, твърде късно?
Радио Свободна Европа потърси Киър Джайлс, който от години анализира геополитическия конфликт между Запада и Русия. На въпрос дали последните действия на Москва и Вашингтон увеличават риска от ядрена ескалация, той отговори: „Съвсем не“.
Според него разрешението на Байдън Киев да използва оръжия с голям обсег срещу Русия е дошло „много след момента, когато това би имало максимален ефект“ и „наистина не е нещо, от което Русия ще бъде искрено и основателно загрижена“.
Джайлс коментира, че Москва използва „театрално“ промените в ядрената си програма, защото „получава много задоволителна реакция в чужбина“.
Междувременно Украйна е изправена пред руски и севернокорейски войски, които възнамеряват да си върнат превзетата от Киев територия в руската югозападна Курска област. Териториалните придобивки на украинската армия в Русия дойдоха в резултат на изненадващо нахлуване през август, което според Зеленски ще даде на Киев повече влияние в бъдещи преговори.
Наред с това украинските сили се опитват да предотвратят масирана атака на руските войски в източната част на Украйна. Според някои наблюдатели руското настъпление има за цел установяване на пълен контрол над четирите региона на Украйна, които Москва незаконно анексира, за да бъдат използвани при евентуални мирни преговори.
Джайлс смята, че моментната ситуация обаче не предоставя „стимул нито за Русия, нито за Украйна да започнат преговори“.
„Украйна знае, че това вероятно ще бъде много по-пагубно за тях, отколкото да се борят, а Русия знае, че може да извлече много повече от Украйна, отколкото ако замрази конфликта в настоящия момент“, коментира експертът.
Повечето наблюдатели са съгласни, че американските ракети с по-голям обсег сами по себе си няма да променят сериозно хода на войната.
Джак Уотлинг, старши научен сътрудник в британския Кралски институт за международни отношения, пише в своя статия, че анализите за ракетите ATACMS засягат не толкова преките щети, които могат да нанесат, а въпроса „дали предоставянето им ще бъде катализатор за други като Германия да осигурят подобен вид подкрепа“.
„Да поемем дълбоко въздух“
Уотлинг е категоричен в прогнозата си, че използването на такива ракети от Украйна срещу Русия „със сигурност няма“ да доведе до ядрен отговор.
„Реалността е, че Русия може да ескалира по различни начини, за да причини разходи на Запада – от подводен саботаж до наемането на подставени лица, които да възпрепятстват“, пише Уотлинг.
Сам Грийн, професор в Руския институт към Кралския колеж в Лондон, призова за „всички да поемем дълбоко въздух“
„Фактът, че Русия публикува преработена ядрена доктрина в същия ден, в който Украйна за първи път изстреля ATACM през границата, е резултат от внимателно управление на ескалацията от двете страни“, написа Грийн в Екс на 19 ноември. „В крайна сметка може да стигнем до Трета световна война, но вероятно не тази вечер.“
