Всичко започва с театъра. Влюбва се в него, когато е още в трети клас. Оттогава има десетки роли не само на театралната сцена, но и в киното и телевизията.
Последно се снима и в най-касовия български филм за всички времена – „Гунди – легенда за любовта“, където играе майката на легендарния футболист на „Левски“ Георги Аспарухов – Мария.
„На мен винаги ми е била интересна личността зад идола. Георги Аспарухов, според мен, е бил едно много трудолюбиво, обичливо и скромно момче. Славата не го е променила“, казва Параскева Джукелова в интервю пред „Жената днес“.
По думите ѝ ледът, по който се движи сценарият и цялата продукция, е много тънък – тъй като всеки си има своя собствена представа за Гунди и различни очаквания. Но според Джукелова филмът за него е успял да отговори на голяма част от тях.
„Виждам, че хората потъват в историята, съпреживяват я и излизат развълнувани“, казва тя пред БГ Радио.
Само до момента филмът е гледан от над 500 000 зрители. С това той стана не просто най-гледаното българско заглавие след 1989 г., но и най-гледаният филм в кината в България изобщо, като подобри дори рекорда на хитови заглавия като „Аватар“.
За собствената си роля в продукцията пък Джукелова казва, че ѝ е била изключително интересна. Самата майка на Гунди пък описва като „топла и уютна жена“.
„На етап съм, в който играя все повече майки“, пошегува се актрисата наскоро, като добави, че в същата година, в която беше сниман „Гунди“, тя изигра и още една майка – тази на момче, което остава без ръце, но преодолява трудностите и става параолимпиец, във филма „Без криле“ на Ники Илиев.
Параскева Джукелова е родена на 14 ноември 1970 г. в Панагюрище. Любовта ѝ към актьорската игра се запалва още в ранните ѝ детски години преди всичко благодарение на театъра.
Когато е в трети клас, гледа в Градския театър на родния си град операта „Лелята на Чарли“ с Видин Даскалов. Още в този момент решава, че иска да има тази „приказна работа – с красиви костюми, пеене, танци“, казва тя в интервю пред екипа на Народния театър.
Така през 1992 г. детската мечта се превръща в реалност – през тази година Джукелова завършва актьорско майсторство за драматичен театър в ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Стефан Данаилов.
Веднага след това постъпва в трупата на Народен театър „Иван Вазов“. Малко по-късно излиза на свободна практика и работи като гост-актриса в различни театри в София и страната в продължение на 10 години, но през 2008 г. отново се връща в Народния театър, където играе и днес.
Сред най-известните ѝ роли там са тези на Наташа във „Васа Железнова“ от Максим Горки, на Елианта в „Мизантроп“ от Жан Батист Молиер, за която през 2010 г. печели наградата АСКЕЕР за поддържаща женска роля, на Керън в „Август в Оклахома“ от Трейси Летс, Елизабет и Темида в „Ричард Трети“ по Уилям Шекспир, Саломия в „Последното изкушение“ по Никос Казандзакис.
В същото време обаче Джукелова се снима и в редица кино и телевизионни продукции. Още през 1993 г. печели „Златна роза“ за ролята си във филма „Сезонът на канарчетата“, който разказва за репресиите на комунистическия режим.
В него тя играе самотна майка, въдворена в трудов лагер, в психиатрична клиника и интернирана далеч от родното ѝ място.
През годините следват още десетки роли в заглавия като „Суламит“ (1997 г.), „Емигранти“ (2002 г.), „Изпепеляванe“ (2003 г.), „Време за жени“ (2006 г.), „Джулай“ (2012 г.), „Голата истина за група Жигули“ (2021 г.), сериала „Вина“ (2022 г.).
По думите на Джукелова „чисто финансово“ за един актьор „е невъзможно да избегне изкушенията на телевизията“.
„Но има и друго – сериалът предлага много дълга работа над образа“, казва тя.
„В един филм или театрална постановка имаш съвсем скъсено представяне на героя си. Докато в един сериал може почти ежедневно да го развиваш и да работиш над него, което също е изкушение“, посочва актрисата.
В крайна сметка Джукелова обича всички жанрове и ниши на актьорската професия – особено заради ясните правила и структура, заради това, че има режисьор, който задава посоката и който, по думите ѝ, ѝ помага да овладее хаоса вътре в нея.
„Обичам актьорството и съм готова да се гмурна дълбоко в процеса на създаване на всеки спектакъл или филм. Тази отдаденост е доброволна и желана. Мисля, че за всяка дейност важи правилото – ако обичаш това, което правиш, ако му посвещаваш времето и страстта си, успех неминуемо ще дойде“, казва Джукелова.
