Опасно ли е за иранец, приел християнството, който е бил изтезаван и осъден в родината си, да бъде екстрадиран обратно там, след като е избягал в чужбина?
Това е основният въпрос, на който ще трябва да отговори българският съд, след като Техеран официално поиска връщането на строителен предприемач, озовал се в България със семейството си преди месец и половина.
Предисторията на този случай започва преди около 5 години, когато Аслан Ширинзаде решава да се откаже от исляма и да приеме християнството. Иран е ислямска република, управлявана по строгите правила на шиитския ислям.
Малко след смяната на религията си, Ширинзаде започва да изпитва върху себе си натиска на иранските тайни служби. Стига се и до ареста му, след който той е подложен на 6-дневни изтезания, следите от които личат по тялото му и до днес.
В крайна сметка е освободен под гаранция и когато се възстановява от нараняванията си, той решава да избяга в Турция заедно със съпругата и детето си. Там обаче също е открит от иранските служби и затова семейството предприема ново бягство – в България. Планът е тримата да продължат още на запад, но малко преди да пресекат границата със Сърбия са задържани.
Вече месец и половина Ширинзаде е в следствения арест, а жена му и 17-годишното им дете са в мигрантския лагер в столичния кв. „Военна рампа“. Семейството е кандидатствало за закрила, но междувременно е започнала процедурата по искането на Иран мъжът да бъде екстрадиран обратно в родината му.
Свободна Европа отправи запитвания по случая до прокуратурата и Държавната генция за бежанците (ДАБ), но институциите все още не са предоставили информация по темата.
„Параграф 22“
Хронологията на този случай се развива на фона на масовите протести срещу ислямския режим в Иран, на които властите в Техеран отговориха с насилие и репресии. Те избухнаха след смъртта на 22-годишната Махса Амини, която беше арестувана за неправилно носене на забрадката си.
През това време Аслан Ширинзаде, съпругата му и детето им кандидатстват за закрила в България. Държавната агенция за бежанците (ДАБ) обаче все още не се е произнесла по казуса.
Според адвокат Диана Даскалова-Радославова, която управлява центъра за правна помощ „Глас в България“, това е своеобразен „параграф 22“. Тя работи по защитата на иранеца, на когото първоначално е назначен служебен защитник.
„Има практика на Европейския съд по правата на човека, че ако има открито производство за закрила и ако има произнасяне, че дадена страна не е сигурна, лицето не трябва да бъде връщано, независимо каква е претенцията към него – дори наказателна присъда или заплаха за националната сигурност“, коментира тя пред Свободна Европа.
По думите ѝ в момента ДАБ чака решението на съда по производството по екстрадиция, а би трябвало да разгледа молбите за закрила на семейството на Ширинзаде веднага. Така съдът ще може да се позове на преценката на агенцията при произнасянето си по искането на Иран за връщането на мъжа в родината му.
Задочна присъда
Основанието, на което се базира искането за екстрадиция на строителния предприемач, е негова 7-годишна присъда за финансово престъпление, произнесена задочно.
Силно вярваме, че особено в настоящата ситуация България не би могла да изпрати под какъвто и да е претекст човек в затвор в Иран.
Заради нея Техеран е обявил мъжа за международно издирване с червена бюлетина на Интерпол. Затова и иранецът е оставен за постоянно в ареста от съда, след като е арестуван преди да премине със семейството си нелегално в Сърбия.
Според адвокат Радославова присъдата му за финансово престъпление в родината му е по „изцяло скалъпени обвинения“, зад които прозира „прикрито религиозно преследване“.
„Силно вярваме, че особено в настоящата ситуация България не би могла да изпрати под какъвто и да е претекст човек в затвор в Иран, имайки предвид ескалацията на режима там и опресията над затворници, граждани и протестиращи“, каза още тя пред Свободна Европа.
Самият Ширинзаде твърди, че преди да бъде осъден задочно за финансово престъпление, срещу него е била произнесена и религиозна присъда. Той обаче не разполага с документално доказателство за нейното постановяване.
„Видими белези“
„Той има видими белези по цялото си тяло от преживените изтезания, докато е бил задържан от иранските тайни служби“, добави адовкат Радославова.
Той има видими белези по цялото си тяло от преживените изтезания, докато е бил задържан от иранските тайни служби.
По тази причина защитата на иранеца може да поиска изготвянето на съдебно-медицинска експертиза, която да установи следите от наранявания по тялото му.
Целта на правозащитния център „Глас в България“ и фондация „Български адвокати за правата на човека“, която също работи по казуса, е съдът да приеме, че евентуалната екстрадиция на Ширинзаде би поставила живота му в опасност.
„Има много предпоставки да вярваме, че съдът ще произнесе справедливо решение“, обобщи Диана Даскалова-Радославова.
Предстои искането за екстрадиция на Аслан Ширинзаде да бъде разгледано на първа инстанция в Окръжния съд в Монтана в понеделник. Окончателното решение обаче ще бъде на Софийския апелативен съд.
Свободна Европа се обърна към Окръжната прокуратура в Монтана, от която поиска допълнителна информация за основанието, на което Иран иска екстрадицията на строителния предприемач, както и отговор дали по случая има данни, че животът му ще бъде в опасност в родината му. До публикуването на текста в редакцията няма постъпил отговор.
Свободна Европа изпрати и запитване до ДАБ за това на какъв етап се намира процедурата за предоставяне на закрила на семейството на Ширинзаде, но и оттам все още няма изпратен отговор.
