Елиса Слоткин ясно си спомня този момент. Месецът е май, а тя лети от Детройт за Вашингтон. В самолета две жени до нея започват разговор – за това, че Върховният съд на САЩ планира да отмени конституционната защита на абортите.
„И двете казаха, че никога не биха направили аборт, но и никога не биха се намесили в живота на друга жена и не биха ѝ казали какво да прави“, разказва Слоткин, която е член на Камарата на представителите от Демократическата партия, пред Файненшъл таймс.
Пет месеца по-късно Слоткин определя този разговор като мига, в който е разбрала, че темата за абортите ще се превърне в изборна.
В края на юни консервативното мнозинство във Върховния съд, осигурено благодарение на назначенията на бившия президент Доналд Тръмп, действително отмени защитата върху правото на аборт. Решението очаквано доведе до забрана на абортите в редица щати. То обаче предизвика и масови протести, в които се включиха десетки хиляди жени. Протестите продължават и през октомври.
„[Решението] се превърна в тема, която не можеш да избегнеш дори и да не искаш да говориш за нея. И точно това се случва с моите опоненти и с всеки кандидатирал се републиканец. Притиснати са в ъгъла, защото темата не спира да появява“, казва Слоткин.
На 8 ноември в САЩ предстоят междинни избори, на които американските граждани ще гласуват за членове на двете камари на Конгреса. Очакванията доскоро бяха за комфортна победа на републиканците. Това обаче може и да не се случи, сочат най-новите проучвания. Причината, отчасти, е именно в отменената защита върху абортите.
Но за какво изобщо гласуват американците? И може ли дебатът за абортите наистина да преобърне резултатите? Въпросът е задаван и на други избори – и както тогава, така и сега продължава да изважда на показ основните разделителни линии в американското общество.
За какво са изборите и защо са важни
Изборите, които ще се проведат точно след месец, се наричат междинни и се организират на всеки две години. На тях американските граждани гласуват за членове на Конгреса, който се състои от две камари – Сенат и Камара на представителите. Те работят заедно, за да създават и променят закони.
Въпреки че избирателната активност никога не е толкова висока, колкото на президентски избори, този вот не е маловажен. От него зависи коя от двете партии – Републиканската или Демократическата, ще има мнозинството в Конгреса и ще може да прокарва своите законодателни идеи.
Досега демократите имаха мнозинство и в двете камари, но то беше много крехко. В Сената например партията на президента Джо Байдън имаше само един глас повече – този на вицепрезидентката Камала Харис.
Това означава, че на републиканците им е нужно само едно допълнително място, за да си осигурят контрола върху Сената и така да пречат на политиките на Байдън. Ако това се случи, от партията на бившия президент Доналд Тръмп заплашват да започнат и редица разследвания срещу Байдън заради „кризата по границата, енергийната криза и инфлационната криза“.
Кой ще спечели
Традиционно на междинните избори именно партията на загубилия президентския вот – в случая Републиканската, успява да спечели повече места в Камарата. Такъв е бил случаят в 17 от 19 пъти от Втората световна война насам, съобщава Vox. Според някои анализи една от причините за това е, че избирателите на загубилата партия са по-мотивирани да гласуват и участват по-масово в междинния вот от тези на партията, спечелила преди 2 години.
В началото на годината очакванията бяха тази тенденция да се потвърди и през ноември. Прогнозите предвещаваха комфортна победа на консерваторите, а ниският рейтинг на Байдън им даваше и допълнителна увереност.
Републиканците провеждат кампанията си и с фокус върху темите, които според проучванията най-силно вълнуват американските граждани – инфлацията и борбата с престъпността. Според тях президентът Байдън се е провалил именно в тях.
Данните на платформата FiveThirtyEight, показват, че преди няколко месеца тази стратегия е давала добри резултати – през първата половина от годината подкрепата за републиканците е била с 2-2,5% по-висока от тази за демократите. През юли обаче консерваторите започват да губят подкрепа и тенденцията се обръща – като от август насам в изследването с около процент започват да водят демократите.
Тази промяна в подкрепата съвпада с отмяната на конституционната защита върху абортите, която Върховният съд обяви в края на юни. Тогава президентът Джо Байдън остро разкритикува решението и зае ясна позиция в подкрепа на правото на жените сами да се разпореждат с телата си.
Той подписа и заповеди, с които да се подпомогнат жените, които искат да извършат аборт, чрез предоставянето на медикаменти и създаването на специализирани клиники. Идеята е тези клиники да бъдат изградени близо до границата на щати, в които абортите бяха забранени.
В същото време републиканците излъчиха редица противоречиви кандидати, много от които противници на правото на аборт. Един пример е номинираният в Джорджия Хършъл Уолкър, който получи подкрепата на Доналд Тръмп. Уолкър се обявява против абортите и защитава семейните ценности, но едновременно с това за него се появи информация, че е окуражил бившата си приятелка да направи аборт и е заплашвал семейството си с насилие.
Такива спорни фигури и развитията от последните месеци могат да помогнат на демократите да запазят мнозинството си в Конгреса или поне да не загубят толкова места, колкото предвещаваха първоначалните прогнози, пише Vox.
Според изданието основен фактор в обръщането на тенденцията има именно решението на Върховния съд за абортите. То стана възможно, след като 6 от общо 9 съдии в неговия състав бяха избрани от Републиканската партия. Последните трима назначени бяха избрани от бившия президент Доналд Тръмп по време на единствения му мандат.
Според дългосрочно изследване на Галъп обаче 85% от американците смятат, че абортите трябва да са разрешение във всички или в някои случаи. Затова и решението на съда вероятно „ще мотивива избирателите да излязат до урните и да гласуват за демократите“, прогнозира Vox.
Въпреки че според данните на FiveThirtyEight засега разликата между двете партии е само около 1% в полза на демократите, политоложката Лара Браун също смята, че решението на съда ще окаже силен мобилизиращ ефект върху избирателите – и най-вече върху жените с избирателни права. Именно те ще са основната група, която ще отиде да гласува за либералната партия – тъй като разбират, че им е отнета една защита на федерално ниво, която са имали в продължение на 50 години.
„Сега заради това решение, изборът им ще се определя от щатските закони. А много жени живеят в щати, където този избор вече го няма“, отбелязва Браун пред Файненшъл таймс.
„Това, което това решение постигна, е, че показа много ясно на демократите какви са последствията, когато не отидат да гласуват“, обобщава тя.
