Снимка: Bloomberg L.P. |
Глобалният преход към електрически превозни средства трябва да се справи с едно голямо препятствие – посрещане на нарастващото търсене на батерии, докато се понижава цената на автомобилите, за да се подкрепи масовото им навлизане, пише Bloomberg.
Проблемите с веригите на доставки, санкциите срещу Москва и други фактори удариха глобалния износ на литий, никел, кобалт и някои ключови компоненти, което изстреля цените им нагоре. Налице са и сериозни опасения относно водещата роля на Китай в индустрията и опитите на някои страни да ограничат износа на минерали в опит да изградят свои собствени производствени бази. Подобен сценарий рискува да забави навлизането на електромобилите.
На какво се дължи недостигът?
Операторите на мини и рафинерии станаха предпазливи относно големите инвестиции, след като вълната на разходи през миналото десетилетие заля търсенето и доведе до дългосрочен спад. Сега производството на батерии расте с такива темпове, че се стигна до недостиг на специализирани материали като медно фолио и – което е по-важно, металите, необходими за производството на химикалите за батерии. Въпреки че фабрики могат да бъдат изградени за около 18 месеца, за мините могат да са необходими седем години или повече, за да започнат дейност. Все още има и трусове, причинени от пандемията, проблеми с доставките и търговски ограничения. Всичко това води до недостиг и по-високи цени.
Какви са последствията?
Tesla и други производители на електромобили повишиха цените, заедно с Contemporary Amperex Technology – най-големият производител на батерии. Правителствата и компаниите опитват да диверсифицират източниците си на доставки и да ограничат зависимостта си от Китай. Президентът на САЩ Джо Байдън вече призова за насърчаване на местното производство. Мексико постави под държавен контрол експлоатацията на литиевите си находища.
Кои минерали са във фокуса?
Литий – Австралия има около 50-процентен дял от глобалните доставки. Чили е вторият по големина производител на метала и държи около 40% от известните запаси в света. В същото време Китай разполага с около половината от необходимия капацитет за рафиниране на лития в специализирани химикали за батерии.
BloombergNEF изчислява, че са необходими близо 14 млрд. долара за развитието на планиран производствен капацитет на литий до 2025 г. Парите обаче не са единственото препятствие: Сърбия блокира през януари плановете на Rio Tinto Group за изграждане на най-голямата литиева мина в Европа, след като се натъкна на обществена опозиция заради опасения за околната среда.
Никел – САЩ предупредиха в доклад през 2021 г. за възможността от голям недостиг на пречистен никел, необходим за батериите, в рамките на три до седем години заради липсата на достатъчно капацитет за специализирана обработка.
Ограниченията на търговията с Русия също оказват натиск върху цените, защото страната има дял от 17% от производствения капацитет в световен план. Индонезия, която държи около една четвърт от глобалните запаси на никел, ограничи износа преди години, тъкй като се стреми да се превърне в регионален електромобилен хъб.
Кобалт – над две трети от метала идват от Демократична република Конго, въпреки че Австралия, Куба и Канада увеличават капацитета си. Конго отдавна е обвинявана в корупция, нарушаване на човешките права и злоупотреби с детски труд. Китай разполага с малко от суровината, но рафинирането ѝ е концентрирано в страната – около 80% от глобалния капацитет. Трябва да се отбележи, че капацитетът нараства навсякъде, включително в рамките на финландския гигант Kokkola.
Графит – производителите на батерии могат да използват естествен графит, който се извлича в мините, или синтетичен материал, който обикновено е по-скъп, но издържа повече и подобрява безопасността. Около 60-процентен дял от производството на естествен графит държи Китай и има 90-процентен дял при синтетичния. Страната е голям производител и на суров материал, но индустрията се развива и на места като Танзания, Мадагаскар и Канада. Южна Корея и Япония са алтернативни източници на преработени материали.
Как това ще се отрази на прехода към електромобили?
Очаква се разходите за батерии да се повишат през 2022 г. за първи път от над десетилетие. Ако цените на суровините останат високи, това може да забави с няколко години моментът, в който електромобилите ще постигнат ценови паритет с конвенционалните коли, което BNEF прогнозираше да се случи до 2024 г. на много пазари.
Кой печели и кой губи?
Инвестициите увеличиха дела на Европа по отношение на производството на батерии, а САЩ я последват заради нарастващото търсене, но те няма да успеят да изпреварят Азия. Производственият капацитет за литиево-йонни батерии ще нарасне почти четирикратно до 2025 г., ако компаниите изпълнят плановете си, като Китай ще държи 69-процентен дял в сектора, в сравнение с настоящите 74%.
Нулирането на емисиите от автомобилния транспорт до 2050 г., което е необходимо съгласно целите на Парижкото споразумение, ще изисква скокове в технологиите, огромен принос от рециклирането на метали – и би могло да изчерпи всички известни световни запаси от литий, кобалт и никел, според BNEF.
